Учители по история за значението на датата 10 ноември – 36 години по-късно (ВИДЕО)

36 години след началото на демократичните промени – как съвременните ученици възприемат живота в България преди 10 ноември 1989 г.? Това коментираха в предаването „Открито студио“ преподавателите по история Надежда Иванова и Светослав Георгиев.
 
Те говориха за начина, по който днешните ученици възприемат периода на комунизма и прехода към демокрация, споделяйки своя опит в преподаването на темата и трудностите при представянето ѝ пред младото поколение.
 
„И на по-големите, и на по-малките се опитвам по-интерактивно да водя тези часове, защото те не са никак малко. Отдавна смятам, че лекторията като форма на преподаване на комунизма е неефективен вариант. По-скоро това, което съм правила назад във времето с децата и което продължавам да правя, е да им давам задачи с няколко компонента“, казва Иванова.

„Учениците трудно могат да си представят реалност без избор и свобода, но проявяват интерес, когато свържат историята с лични разкази и предмети от онова време“, отбеляза Светослав Георгиев. По думите му събитията от 10 ноември присъстват в учебниците още от началния курс, но тяхното осмисляне изисква диалог и контекст.

„Мисля, че чувството за свобода от началото на прехода леко започна да отшумява. Като че ли свикнахме с него и го приехме за даденост. Масово това, което децата връщат обратно като рефлексия за периода, е свързано с очакването – казват, че тогава е било добро време, защото държавата се е грижила за хората“, коментира Иванова.

Тя допълни, че ако семейството запазва мълчание или подвежда децата по друга пътека на спомена, идеализирайки миналото, училището трябва да бъде институцията, която показва, че свободата, с която днес сме свикнали, винаги е нещо временно.
„Истината е, че ако децата в 4., 5., 6. и 7. клас успяват да прекарат идеята за комунизма през чувството си за хумор, чрез шеги и закачки, с нарастването на възрастта им идва промяна. Забелязвам, че те започват да избягват да споделят тези неща, защото у дома често се говори: Хубаво е да коментираме този или онзи, но не се знае кой друг ще дойде на власт. И мисля, че страхът е жив“, споделя Иванова.
 
„Това е наследство, което ще носим още дълго време. Макар да не сме родени и израснали в онова време, ние сме възпитавани от хора, които са родени и израснали тогава“, добави Георгиев.
 
Преподавателите подчертаха, че задачата на училището не е да политизира темата, а да изгражда критично мислене и разбиране за историческите процеси. „Свободата не бива да се възприема като даденост, защото може лесно да бъде загубена, ако не сме бдителни към знаците на времето“, допълни Иванова.

И двамата преподаватели са на мнение, че разговорът за събитията от 10 ноември трябва да продължи както в класната стая, така и в обществото и в семейството. Само така, според тях, младите хора ще осъзнаят цената на свободата и значението на демократичните промени. 

Коментирайте