В хотел „Самара“ в Балчик срещаме приютени група бежанци. Това са деца на всякаква възраст. Светлана от Измаил ги е събрала на своеобразно училище. Питаме я как са пристигнали, с какво се занимават, какво очакват от бъдещето:
Ние пристигнахме тук и ни посрещнаха много топло, като цяло много добре ни прие България. Чувстваме се като у дома си и започнахме да се усмихваме. Огромна благодарност, нисък поклон към всички. Сега сме обградени от ангели в човешки вид. Да не се шегувам, сериозно говоря. По случай празника 8 - ми март ни поздравиха, дори ни подариха лалета, представяте ли си?. Чувстваш как душата се събужда и разцъфва като цвете. На нас ни е много хубаво, чувстваме се много добре.
Тук е уютно, комфортно. Решихме на доброволни начала да си направим училище. Имаме много деца и сега се обучават в училището ни. На тях трябва да им се помага. Аз например владея английски език и им преподавам. Събрали сме се тук и си говорим. Ще им дам знания, които ще ползват в живота. В моята област Измаил, ситуацията не е още толкова сложна както в други области. Там в Киев и в Одеса беше много по сериозно.
Да там беше много сложно, на някои места просто стана пепел. Надяваме се все пак здравия разум да възтържествува. Нашите мъже останаха там за да защитят родината ни. Те пуснаха жените и децата. Има жени, които скоро ще раждат потомство, на тях им е тежко и болно, но с тази подкрепа, тук могат деца да се родят и да мислим за бъдещето.
Украйна ще има дечица.Ще има бъдеще, мисля, че всичко ще завърши бързо и искаме да се върнем, разбира се!
Докато говорим със Светлана, няколко бременни майки излизат от стаята. Децата са мили и усмихнати, забавлява ги всеки външен човек влязъл в хотела. По-малките са завзели фоайето, а други тръгват на разходка из Балчик. До кога никой не знае.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Ние пристигнахме тук и ни посрещнаха много топло, като цяло много добре ни прие България. Чувстваме се като у дома си и започнахме да се усмихваме. Огромна благодарност, нисък поклон към всички. Сега сме обградени от ангели в човешки вид. Да не се шегувам, сериозно говоря. По случай празника 8 - ми март ни поздравиха, дори ни подариха лалета, представяте ли си?. Чувстваш как душата се събужда и разцъфва като цвете. На нас ни е много хубаво, чувстваме се много добре.
Тук е уютно, комфортно. Решихме на доброволни начала да си направим училище. Имаме много деца и сега се обучават в училището ни. На тях трябва да им се помага. Аз например владея английски език и им преподавам. Събрали сме се тук и си говорим. Ще им дам знания, които ще ползват в живота. В моята област Измаил, ситуацията не е още толкова сложна както в други области. Там в Киев и в Одеса беше много по сериозно.
Да там беше много сложно, на някои места просто стана пепел. Надяваме се все пак здравия разум да възтържествува. Нашите мъже останаха там за да защитят родината ни. Те пуснаха жените и децата. Има жени, които скоро ще раждат потомство, на тях им е тежко и болно, но с тази подкрепа, тук могат деца да се родят и да мислим за бъдещето.
Украйна ще има дечица.Ще има бъдеще, мисля, че всичко ще завърши бързо и искаме да се върнем, разбира се!
Докато говорим със Светлана, няколко бременни майки излизат от стаята. Децата са мили и усмихнати, забавлява ги всеки външен човек влязъл в хотела. По-малките са завзели фоайето, а други тръгват на разходка из Балчик. До кога никой не знае.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев