Замяната и ограничаването на използваните в животновъдството антибиотици е сред основните задачи, които учените трябва да решат. При консумацията на месо, в което има остатъци от антибиотици, ние ставаме резистентни към медикаментите и това в повечето случаи води до фатален изход, понякога дори и от най-обикновени заболявания, заяви в интервю за медийна група „Добруджа” проф. д-р Стайка Лалева – директор на Земеделски институт – Стара Загора.
В животновъдството и най-вече в птицевъдството, антибиотиците се използват не само за лечение, но и за ускоряване на растежа. Значително завишение в употребата им се наблюдава в Италия, Холандия и Франция. В медицината вече са описани случаи, при които пациенти развиват резистентност към 13 вида антибиотици от 15. Заболяванията на отделителната система в Холандия вече се увеличават, като учените отдават това на голямата употреба на антибиотици в пилешкото месо, което от своя страна е сред най-предпочитаните от населението. Бройлерите се угояват за около 40 дни и това време не е достатъчно, за да се изчисти организма на пилетата от приетите антибиотици, както е възможно при едри и дребни преживни животни.
Алтернативата в тази ситуация е антибиотиците да се използват само в краен случай. Това от своя страна ще доведе до понижение на производството, но ако искаме да запазим здравето си, е необходимо да преосмислим практиките, посочи проф. Лалева.
Решението на проблема е използването на пробиотици и пребиотици. Тези вещества могат да бъдат на различна основа. Института в Стара Загора работи най-вече на млечно-кисело основа. Съвместно с екипа на проф. Балтаджиева е създаден пробиотик, който показва изключително добри резултати при отглеждането на птици, зайци и говеда. Той не ограничава напълно употребата на антибиотици, но ги намалява в значителна степен.
Процесът по внедряване на тези новости ще бъде труден, защото засяга печалбата на големите промишлени комбинати. Ако обаче искаме да променим практиките, то това е пътя, по който трябва да вървим, подчерта още проф. д-р Стайка Лалева.
Намаляване въглеродните емисии от животновъдството е другият актуален въпрос, по който учените работят. Животновъдството е един от основните замърсители на околната среда, като дава около 27 % от общите газови емисии. В света вече се чуват радикални идеи, според които е необходимо да ограничим консумацията на месо, замествайки го със соя. Това обаче не може да се случи. Учените в България и по света търсят технологии, които водят до намаляване на въглеродните емисии. Един от вариантите е пасищното отглеждане. Сред решенията в промишленото животновъдство е разработване на фуражи и съставяне на дажби, които водят до намаляване на количеството отделени емисии, заяви още директорът на Земеделски институт – Стара Загора.
Мирослав Балчев
В животновъдството и най-вече в птицевъдството, антибиотиците се използват не само за лечение, но и за ускоряване на растежа. Значително завишение в употребата им се наблюдава в Италия, Холандия и Франция. В медицината вече са описани случаи, при които пациенти развиват резистентност към 13 вида антибиотици от 15. Заболяванията на отделителната система в Холандия вече се увеличават, като учените отдават това на голямата употреба на антибиотици в пилешкото месо, което от своя страна е сред най-предпочитаните от населението. Бройлерите се угояват за около 40 дни и това време не е достатъчно, за да се изчисти организма на пилетата от приетите антибиотици, както е възможно при едри и дребни преживни животни.
Алтернативата в тази ситуация е антибиотиците да се използват само в краен случай. Това от своя страна ще доведе до понижение на производството, но ако искаме да запазим здравето си, е необходимо да преосмислим практиките, посочи проф. Лалева.
Решението на проблема е използването на пробиотици и пребиотици. Тези вещества могат да бъдат на различна основа. Института в Стара Загора работи най-вече на млечно-кисело основа. Съвместно с екипа на проф. Балтаджиева е създаден пробиотик, който показва изключително добри резултати при отглеждането на птици, зайци и говеда. Той не ограничава напълно употребата на антибиотици, но ги намалява в значителна степен.
Процесът по внедряване на тези новости ще бъде труден, защото засяга печалбата на големите промишлени комбинати. Ако обаче искаме да променим практиките, то това е пътя, по който трябва да вървим, подчерта още проф. д-р Стайка Лалева.
Намаляване въглеродните емисии от животновъдството е другият актуален въпрос, по който учените работят. Животновъдството е един от основните замърсители на околната среда, като дава около 27 % от общите газови емисии. В света вече се чуват радикални идеи, според които е необходимо да ограничим консумацията на месо, замествайки го със соя. Това обаче не може да се случи. Учените в България и по света търсят технологии, които водят до намаляване на въглеродните емисии. Един от вариантите е пасищното отглеждане. Сред решенията в промишленото животновъдство е разработване на фуражи и съставяне на дажби, които водят до намаляване на количеството отделени емисии, заяви още директорът на Земеделски институт – Стара Загора.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = 1.87844 BGN
1 GBP = 2.35062 BGN
1 CHF = 2.10939 BGN
