Единственото възможно решение след разписването на сделката беше тя да влезе в съда и Европейският парламент да се произнесе дали начинът, по който е договорена, е правилен. Това заяви председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова след завръщането си от Страсбург, където на 20 януари български земеделци участваха в общоевропейски протест срещу търговското споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур.
По думите ѝ, евентуалното разглеждане на споразумението в съда ще забави влизането му в сила и ще даде реална възможност на земеделските организации от държавите членки да се включат в преговорния процес.
„Говори се за период от около две години, в който могат да бъдат изработени механизми за защита на европейското производство“, посочи Жекова.
Тя определи протеста в Страсбург като „добре организиран и мащабен“, с участие на представители от 15 държави членки. България е била представена от Националната асоциация на зърнопроизводителите, която е заявила ясна позиция срещу споразумението в сегашния му вид.
Радостина Жекова подчерта, че твърденията за ползи от сделката за европейските земеделци не отговарят на реалността.
„Търговското салдо на България със страните от Меркосур е отрицателно – внасяме земеделска продукция за около 440 млн. евро, от които близо 80 % са селскостопански стоки, а изнасяме за около 70 млн. евро“, каза тя. Според нея, европейските фермери са поставени в неравностойно положение заради високите екологични и производствени стандарти, които повишават себестойността на продукцията.
В този контекст Жекова акцентира и върху липсата на ясен диалог между държавата и земеделския сектор. „До момента няма проведен разговор със земеделските организации, на който да бъде представен анализ, защо България е подкрепила споразумението Меркосур“, заяви тя и допълни, че страната ни, като аграрна държава, би трябвало много внимателно да преценява подобни решения.
Именно този дефицит на политическо представителство и чуваемост все по-често поставя на дневен ред идеята за създаване на земеделска партия. По думите на Радостина Жекова, темата не е нова и се обсъжда както вътре в сектора, така и извън него. „Все по-често хора, които нямат пряка връзка със земеделието, ни питат защо секторът няма своя политическа формация, която реално да защитава интересите му“, посочи тя.
Жекова подчерта, че през последните девет години, като част от управлението на Националната асоциация на зърнопроизводителите, не е имало системна комуникация с политически партии, които да търсят експертното мнение на бранша. „Ако няма организирани срещи по темата земеделие, това означава, че секторът не е приоритет“, коментира тя.
Според председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, идеята за земеделска партия не е въпрос на моментна емоция, а на натрупано разочарование и нужда от дългосрочна защита на сектора. „Въпросът е дали моментът е назрял и дали секторът има капацитета сам да изгради политическо представителство. Това е разговор, който предстои“, каза още Радостина Жекова.
По думите ѝ, евентуалното разглеждане на споразумението в съда ще забави влизането му в сила и ще даде реална възможност на земеделските организации от държавите членки да се включат в преговорния процес.
„Говори се за период от около две години, в който могат да бъдат изработени механизми за защита на европейското производство“, посочи Жекова.
Тя определи протеста в Страсбург като „добре организиран и мащабен“, с участие на представители от 15 държави членки. България е била представена от Националната асоциация на зърнопроизводителите, която е заявила ясна позиция срещу споразумението в сегашния му вид.
Радостина Жекова подчерта, че твърденията за ползи от сделката за европейските земеделци не отговарят на реалността.
„Търговското салдо на България със страните от Меркосур е отрицателно – внасяме земеделска продукция за около 440 млн. евро, от които близо 80 % са селскостопански стоки, а изнасяме за около 70 млн. евро“, каза тя. Според нея, европейските фермери са поставени в неравностойно положение заради високите екологични и производствени стандарти, които повишават себестойността на продукцията.
В този контекст Жекова акцентира и върху липсата на ясен диалог между държавата и земеделския сектор. „До момента няма проведен разговор със земеделските организации, на който да бъде представен анализ, защо България е подкрепила споразумението Меркосур“, заяви тя и допълни, че страната ни, като аграрна държава, би трябвало много внимателно да преценява подобни решения.
Именно този дефицит на политическо представителство и чуваемост все по-често поставя на дневен ред идеята за създаване на земеделска партия. По думите на Радостина Жекова, темата не е нова и се обсъжда както вътре в сектора, така и извън него. „Все по-често хора, които нямат пряка връзка със земеделието, ни питат защо секторът няма своя политическа формация, която реално да защитава интересите му“, посочи тя.
Жекова подчерта, че през последните девет години, като част от управлението на Националната асоциация на зърнопроизводителите, не е имало системна комуникация с политически партии, които да търсят експертното мнение на бранша. „Ако няма организирани срещи по темата земеделие, това означава, че секторът не е приоритет“, коментира тя.
Според председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, идеята за земеделска партия не е въпрос на моментна емоция, а на натрупано разочарование и нужда от дългосрочна защита на сектора. „Въпросът е дали моментът е назрял и дали секторът има капацитета сам да изгради политическо представителство. Това е разговор, който предстои“, каза още Радостина Жекова.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
