В центъра на Добрич е експонирана документална фото-изложба, озаглавена„ Улици и спомени”. В 120 снимки е показана промяната на града през последните 140 години, обясни за медийна група „Добруджа” уредникът в РИМ-Добрич Цветан Сашев.
Фотосите представят емблематични места за града като Часовниковата кула, градския парк и други. По-възрастните жители на Добрич ще си спомнят за старата баня, а по-младите поколения ще останат учудени от богатия набор от сгради с интересна архитектура.
Една от тях е старият театър ”Сплендид”, на чието място в момента е читалище „Йордан Йовков“, допълва още уредникът. В изложбата са експонирани и много документи от 60-те години. Това са предимно статии, които разказват за промените, протичали в тази отминала епоха. Сред тях има материали на знакови за нашия град краеведи като Михаил Бекяров, Любен Бешков и др.
Процесът на преименуване на града започва през 1881 година, когато местни жители организират своеобразен референдум за промяна на името, а впоследствие се задвижва и процедура до Окръжния управител на Варна, като се отправя и предложение до княз Александър Батенберг. Така, през 1882 година, градът се преименува от Хаджи Оглу Пазарджик на Добрич, в памет на деспот Добротица - един от символите на региона. Към онзи момент това е откъсване от старите ориенталски традиции. Тогава нашия град е единственият, чието име се състои от три думи, допълва разказа си Цветан Сашев.
След 1882 година името на града се променя още няколко пъти. По късно, когато през 1913 година регионът минава под румънско администриране, на следващата година името е променено на Пазарджик. В началото на 40-те години, след възвръщането му към България, името отново се променя на Добрич. Промяна се прави и в края на 40-те години - през 1949 година, когато му се дава името Толбухин, в памет на маршал Толбухин. Последната промяна е направена през 1990 година.
Репортаж на Даниела Русева и Петър Петров
Фотосите представят емблематични места за града като Часовниковата кула, градския парк и други. По-възрастните жители на Добрич ще си спомнят за старата баня, а по-младите поколения ще останат учудени от богатия набор от сгради с интересна архитектура.
Една от тях е старият театър ”Сплендид”, на чието място в момента е читалище „Йордан Йовков“, допълва още уредникът. В изложбата са експонирани и много документи от 60-те години. Това са предимно статии, които разказват за промените, протичали в тази отминала епоха. Сред тях има материали на знакови за нашия град краеведи като Михаил Бекяров, Любен Бешков и др.
Процесът на преименуване на града започва през 1881 година, когато местни жители организират своеобразен референдум за промяна на името, а впоследствие се задвижва и процедура до Окръжния управител на Варна, като се отправя и предложение до княз Александър Батенберг. Така, през 1882 година, градът се преименува от Хаджи Оглу Пазарджик на Добрич, в памет на деспот Добротица - един от символите на региона. Към онзи момент това е откъсване от старите ориенталски традиции. Тогава нашия град е единственият, чието име се състои от три думи, допълва разказа си Цветан Сашев.
След 1882 година името на града се променя още няколко пъти. По късно, когато през 1913 година регионът минава под румънско администриране, на следващата година името е променено на Пазарджик. В началото на 40-те години, след възвръщането му към България, името отново се променя на Добрич. Промяна се прави и в края на 40-те години - през 1949 година, когато му се дава името Толбухин, в памет на маршал Толбухин. Последната промяна е направена през 1990 година.
Репортаж на Даниела Русева и Петър Петров
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
