В разгара на Русалската седмица сме – време на древни вярвания и магични същества

От празника Свети Дух започва една от най-интересните седмици в българския народен календар – Русалската седмица, известна още като Русалска неделя. В народните представи тя е своеобразно лятно съответствие на т.нар. „мръсни дни“ и е свързана с вярвания за свръхестествени сили, забрани и лечебни обреди.
За символиката и традициите, свързани с този период, разказа Калояна Донева, уредник в отдел „Етнография“ на Регионалния исторически музей в Добрич.
Според народните вярвания през тези дни земята е подвластна на самодивите и русалиите – митични женски същества, свързани с водата, природата и плодородието. Те са близки до древногръцките нимфи и се смята, че идват в човешкия свят около Спасовден, за да донесат благодат на нивите и реколтата.
„Самодивите и русалиите са двойствени същества. Те могат да помагат и да лекуват, но могат и жестоко да накажат хората, ако бъдат разгневени“, обяснява Донева.
Именно затова през Русалската седмица хората спазвали редица забрани. Не работели тежка работа, избягвали да ходят сами по нивите и горите, а също така не спели през деня. Смятало се, че всеки, който попадне на място, обитавано от русалии, или наруши техния покой, може да бъде поразен от т.нар. русалска болест – тежко състояние, съпроводено с припадъци и отпадналост.
Особено място в народната традиция заемат русалиите или калушарите – мъжки дружини, които според вярванията притежавали способността да лекуват болестите, причинени от свръхестествените сили.
Тези групи били съставени само от мъже, най-често седем на брой, начело с водач, наричан ватафин. Той владеел тайното знание, подбирал участниците и ръководел всички обреди. За членове на дружината били избирани здрави, издръжливи и почтени мъже, способни да пазят тайните на занаята.
По време на Русалската седмица те живеели при строги правила – не нощували в домовете си, не разговаряли с външни хора, не прекосявали реки и избягвали обичайните контакти. Това символизирало тяхното пребиваване между света на хората и отвъдното.
Русалиите носели специални атрибути – украсени тояги със скрити лечебни билки, калпаци с билки, звънчета и метални пластини, както и специално знаме от бял ленен плат. Неизменна част от дружината били музикантите с тъпан, гайда, кавал или свирка.
Най-впечатляващ бил лечебният ритуал. Болният лягал върху черга, а русалиите започвали да играят около него в кръг. Постепенно танцът се ускорявал, движенията ставали все по-енергични, а участниците изпадали в състояние, близко до транс. Следвали поредица от действия – повдигане и разтърсване на болния, прескачане, поръсване с вода и билки, докато накрая водачът счупвал ритуално гърне с вода.
Според вярванията в този момент болният трябвало да скочи и да побегне, защото вече е излекуван. Смятало се обаче, че част от болестта може да премине върху самите русалии, затова ритуалът продължавал с тяхното „свестяване“ и пречистване.
Днес русалийските игри вече не се практикуват в автентичния си вид. Възстановки на обичая могат да бъдат видени по събори и фестивали за народно творчество в Северна България. Въпреки това те продължават да предизвикват интереса на етнолози, историци и любители на българските традиции.
„Това е един от онези обичаи, които и до днес съхраняват своята загадъчност и поставят въпроси, на които науката все още не може да даде еднозначен отговор“, посочва Калояна Донева.

Коментирайте