Добричлийката Венета Ненкова получи наградата „Пробуда“ на Министерството на образованието и науката (МОН). Лично министър Галин Цоков връчи на 12 ноември отличието. Инициативата се реализира по Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се проучват родови истории за достойни българи или събития от миналото, но и за наши съвременници, знакови за цивилизационното развитие на България.
Венета Ненкова е сред създателите на българското неделно училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим.
Сред присъстващите на форума бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър на външните работи Иван Кондов, служебният министър на културата Найден Тодоров, бившите министри на образованието и науката - проф. Сашо Пенов, Красимир Вълчев и Йорданка Фандъкова, бившият министър на културата Вежди Рашидов, председателят на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева, председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов и други.
Бившият министър на културата Вежди Рашидов подари на Венета статуетката на „Петела“.
Националната програма "Неразказаните истории на българите" e eдна от концептуалните национални програми за МОН, защото представлява част от нов модел за образование, който да премине от възпроизвеждане на знанията към формиране на умения и компетентности чрез участие и преживяване. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на форума, на който бяха представени неразказани истории на достойни българи с принос в България и чужбина.
Ден след като бе удостоена с наградата „Пробуда“, търсим Венета Ненкова в Рим, за да я поздравим.
- Какъв е пътят към тази награда? Колко трудно се постига това, което Вие правите?
Пътят е стръмен, доста стръмен. Има много неща в живота, които не ни харесват, но въпреки това целите са много по-големи и по- важни от живота на всички нас. Защото след нас като личности и като хора няма да остане нищо един ден, но ще останат нашите идеи, ще остане това, което сме оставили след себе си. Защото аз мисля, че всеки един е длъжен да остави нещо на този свят – дали книга, дали дете, дали нещо друго. Аз намерих някак си, почти случайно, моята мисия – да оставя едно училище и да се боря това училище в Рим да остане във времето. И искрено се надявам един ден, мен няма да ме има, но много бих искала да празнуват 100-годишен юбилей през 2114 година.
- Училището ли беше поводът министерството на образованието и науката да Ви връчи наградата „Пробуда“ или има още компоненти, които ние не знаем?
Всъщност, българските училища в чужбина са доста. Естествено, не могат да бъдат наградени абсолютно всички основатели на училища, но нашето е едно особено училище. Първо, защото се намира на едно особено място като Рим. А както се казва – всички пътища водят към Рим, и това не е случайно. Преди няколко години ние направихме едно биенале – „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ ПО СВЕТА - С ПАЛИТРА, КАМЕРА И СЛОВО“. Идеята беше да разкрием пред българската общественост, започвайки от чужбина, да открием следите, които българите през годините, през вековете са оставили извън родните предели. Още в първата година, в края на биеналето направихме една изложба в Българска академия на науките (БАН), където, освен че присъства председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски, имаше представители на министерството на образованието и други важни политически фигури. И забелязаха, че в нашето училище се случва нещо много интересно. Защото, освен всичко, нашето училище се занимава и с преводи от Ватикана, тъй като аз от 25 години имам щастието да съм по-близо до Ватикана и да си сътруднича с радио „Ватикана“, а след това и като лицензиран екскурзовод. Интересното е, че ние преоткриваме нашата история именно в архивите, които се пазят зад стените на Ватикана. Аз не върша тази работа сама, опитвам се да запаля родители, учители, защото моята идея е, че училищата трябва да бъдат духовни центрове, където ние да възпитаваме деца и наши наследници, които да продължат нашата мисия. Надявам се от нашите ученици да излязат бъдещи изследователи, бъдещи историци. Хора, които да се занимават с проучвания, защото Рим и Ватикана са правилните места, където ние наистина можем да възстановим нашата история. Ако ние искаме да заемем нашето достойно място в Европа, което заслужаваме, защото нашето място не е на опашката, а сред водещите – ние трябва да си знаем историята.
- На церемонията Вие отговорихте с едно писмо. Връчихте това писмо за първото българско училище в Чипровци. Къде го намерихте, какво представлява?
Първо, исках да покажа на управниците, на МОН, че това, което правим, не са празни приказки, а да е подплатено с нещо реално, истинско. Оказа се, че някои наши учени са знаели за това българско училище. Всъщност, българското училище в Чипровци е първото, но в този период се раждат още няколко. Писмото е от един от основателите на първото българско училище в Чипровци, които са били католици. То е било изпратено до Ватикана на 12 април 1625 година и в него се съобщава, за училището, в което тогава се обучават 60 деца от Чипровци и съседните махали.
- Бих искала да поговорим и за книгата „Пламенни надежди“ и филма „В името на вярата“, който е и с Ваше участие?
Да, това са два продукта, които ние направихме по програмата „Неразказаните истории на българите“. Наградата, която ми връчиха на 12 ноември, беше свързана точно с тези неразказани истории. Защото идеята за тази програма тръгна именно от нашето училище и е свързана с това, с което се занимаваме – преводи на архиви от Ватикана, биеналето. И аз съм щастлива, че от миналата година бяха предоставени от държавния бюджет 500 хил лв. за българските училища в чужбина, за да се занимават именно с изследователска дейност. Това е нещо наистина ценно. На церемонията по награждаването министър Галин Цоков каза, че програмата ще бъде отворена и за българските училища в България, които биха могли да работят съвместно с български училища в чужбина. Това са едни много интересни и стимулиращи проекти, чрез които децата биха могли да се превърнат не само в изследователи, но и във възстановители на нашата история.
- Ще се радваме, когато се приберете в Добрич, да поговорим повече по тази тема. За нас е гордост Венета Ненкова и нейните усилия да ни отваря очите към света и да ни връща към историята. Благодаря!
И аз благодаря от сърце!
Венета Ненкова е сред създателите на българското неделно училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим.
Сред присъстващите на форума бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър на външните работи Иван Кондов, служебният министър на културата Найден Тодоров, бившите министри на образованието и науката - проф. Сашо Пенов, Красимир Вълчев и Йорданка Фандъкова, бившият министър на културата Вежди Рашидов, председателят на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева, председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов и други.
Бившият министър на културата Вежди Рашидов подари на Венета статуетката на „Петела“.
Националната програма "Неразказаните истории на българите" e eдна от концептуалните национални програми за МОН, защото представлява част от нов модел за образование, който да премине от възпроизвеждане на знанията към формиране на умения и компетентности чрез участие и преживяване. Това каза служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на форума, на който бяха представени неразказани истории на достойни българи с принос в България и чужбина.
Ден след като бе удостоена с наградата „Пробуда“, търсим Венета Ненкова в Рим, за да я поздравим.
- Какъв е пътят към тази награда? Колко трудно се постига това, което Вие правите?
Пътят е стръмен, доста стръмен. Има много неща в живота, които не ни харесват, но въпреки това целите са много по-големи и по- важни от живота на всички нас. Защото след нас като личности и като хора няма да остане нищо един ден, но ще останат нашите идеи, ще остане това, което сме оставили след себе си. Защото аз мисля, че всеки един е длъжен да остави нещо на този свят – дали книга, дали дете, дали нещо друго. Аз намерих някак си, почти случайно, моята мисия – да оставя едно училище и да се боря това училище в Рим да остане във времето. И искрено се надявам един ден, мен няма да ме има, но много бих искала да празнуват 100-годишен юбилей през 2114 година.
- Училището ли беше поводът министерството на образованието и науката да Ви връчи наградата „Пробуда“ или има още компоненти, които ние не знаем?
Всъщност, българските училища в чужбина са доста. Естествено, не могат да бъдат наградени абсолютно всички основатели на училища, но нашето е едно особено училище. Първо, защото се намира на едно особено място като Рим. А както се казва – всички пътища водят към Рим, и това не е случайно. Преди няколко години ние направихме едно биенале – „БЪЛГАРСКИТЕ СЛЕДИ ПО СВЕТА - С ПАЛИТРА, КАМЕРА И СЛОВО“. Идеята беше да разкрием пред българската общественост, започвайки от чужбина, да открием следите, които българите през годините, през вековете са оставили извън родните предели. Още в първата година, в края на биеналето направихме една изложба в Българска академия на науките (БАН), където, освен че присъства председателят на БАН акад. Юлиян Ревалски, имаше представители на министерството на образованието и други важни политически фигури. И забелязаха, че в нашето училище се случва нещо много интересно. Защото, освен всичко, нашето училище се занимава и с преводи от Ватикана, тъй като аз от 25 години имам щастието да съм по-близо до Ватикана и да си сътруднича с радио „Ватикана“, а след това и като лицензиран екскурзовод. Интересното е, че ние преоткриваме нашата история именно в архивите, които се пазят зад стените на Ватикана. Аз не върша тази работа сама, опитвам се да запаля родители, учители, защото моята идея е, че училищата трябва да бъдат духовни центрове, където ние да възпитаваме деца и наши наследници, които да продължат нашата мисия. Надявам се от нашите ученици да излязат бъдещи изследователи, бъдещи историци. Хора, които да се занимават с проучвания, защото Рим и Ватикана са правилните места, където ние наистина можем да възстановим нашата история. Ако ние искаме да заемем нашето достойно място в Европа, което заслужаваме, защото нашето място не е на опашката, а сред водещите – ние трябва да си знаем историята.
- На церемонията Вие отговорихте с едно писмо. Връчихте това писмо за първото българско училище в Чипровци. Къде го намерихте, какво представлява?
Първо, исках да покажа на управниците, на МОН, че това, което правим, не са празни приказки, а да е подплатено с нещо реално, истинско. Оказа се, че някои наши учени са знаели за това българско училище. Всъщност, българското училище в Чипровци е първото, но в този период се раждат още няколко. Писмото е от един от основателите на първото българско училище в Чипровци, които са били католици. То е било изпратено до Ватикана на 12 април 1625 година и в него се съобщава, за училището, в което тогава се обучават 60 деца от Чипровци и съседните махали.
- Бих искала да поговорим и за книгата „Пламенни надежди“ и филма „В името на вярата“, който е и с Ваше участие?
Да, това са два продукта, които ние направихме по програмата „Неразказаните истории на българите“. Наградата, която ми връчиха на 12 ноември, беше свързана точно с тези неразказани истории. Защото идеята за тази програма тръгна именно от нашето училище и е свързана с това, с което се занимаваме – преводи на архиви от Ватикана, биеналето. И аз съм щастлива, че от миналата година бяха предоставени от държавния бюджет 500 хил лв. за българските училища в чужбина, за да се занимават именно с изследователска дейност. Това е нещо наистина ценно. На церемонията по награждаването министър Галин Цоков каза, че програмата ще бъде отворена и за българските училища в България, които биха могли да работят съвместно с български училища в чужбина. Това са едни много интересни и стимулиращи проекти, чрез които децата биха могли да се превърнат не само в изследователи, но и във възстановители на нашата история.
- Ще се радваме, когато се приберете в Добрич, да поговорим повече по тази тема. За нас е гордост Венета Ненкова и нейните усилия да ни отваря очите към света и да ни връща към историята. Благодаря!
И аз благодаря от сърце!
Коментирайте
1 USD = 1.88841 BGN
1 GBP = 2.31314 BGN
1 CHF = 2.07471 BGN
