Веселин Димитров: Щастлив съм, че запазихме човешкото си отношение към слушателите

- 20 години радио „Добруджа“! Как започна всичко – от идеята, реализацията, първите стъпки?
 За да отговоря на този въпрос, трябва да се върна още по-назад – преди тези 20 години. Съществуваше една система на радиоточките, за която вече не си спомнят дори и хората на средна възраст. Това беше една кабелна система, по която се транслираше програмата на кабелно радио „Добрич“, което изработваше 4-часова програма – два сутрин и два следобед.
През 1994 година тогавашният директор на радиофикацията в БТК в София Кирил Атанасов регламентира законово текст и тарифи, по които можеше да се осъществява дейност по излъчване на радиосъобщения и обяви в градовете. Тази услуга обаче не се реализира никъде, освен тук, в Добрич. Затова и съм благодарен на тогавашния директор инж. Димо Иванов и екипа му, които ми позволиха да го направя. Та по това време можем да кажем, че възникна идеята изобщо за направата на радио. До този момент нямаше и юридическа възможност да се реализира подобна идея. И тогава дойдоха първите попълнения в екипа на радио „Телеком спектър“, които през 2001 година ще заработят в радио „Добруджа“. Това са Дана Михайлова, Жан Стайков, Иван Апостолов и Ангел Веселинов, Бог да го прости, който беше редактор на програмата. Актьорът Валентин Андреев – Рафе, също идваше в началото. През 1996 година към екипа на „Телеком спектър“ се присъедини и Даниела Русева…
 - И стигаме до октомври 2001 година, когато към екипа се присъединихме аз (Севдалина Сарандева), Галя Миткова, Радостина Великова и Милена Петрова, която дойде година след това. Вие, заедно с Иван Апостолов, разработихте една много интересна програмна схема за радиото – 24-часова радиопрограма, която беше уникална за това време. С трима водещи, на три смени, новини на всеки кръгъл час, разнообразна музика. И започнахме от 1 октомври сухи тренировки, да се готвим за откриване на радиото. Спомняте ли си защо избрахме именно 26 октомври?
Позволи ми отново да се върна малко по-назад – през март 2001 година. Аз вече бях напуснал системата на БТК и отидохме да подписваме договорите за авторски права, защото, когато кандидатстваш за лицензия, трябва да имаш подписани такива договори, дори впоследствие да не спечелиш конкурса. Контрактите с „ПРОФОН“ и „Музикаутор“ бяха първите ни подписани договори, а конкурсът за лицензия беше чак през юли.
По време на тези сухи тренировки, за които ти спомена, вървяха паралелно и редица други процедури. Подготвяхме компютрите, в които трябваше да вкараме цялата информация – музикален фонд, програми и т.н. И какво ни се случи – ние, с Иван Апостолов, сме в София и сутринта в 5:30 ч. ни се обаждат от Добрич, че са ни откраднали компютъра, който подготвяхме за ефирен. Тоест, три месеца преди старта, ние нямаме най-важното нещо – компютър за радиопрограмата и музиката.
Сега ми е смешно, но това си беше абсолютен фалстарт. Първоначалната ни идея беше радиото да стартира на 1 септември, но тази кражба е една от причините да отложим началото.
А колкото до датата 26 октомври – Димитровден, си спомням, че причината да го изберем е желанието ни да бъде празничен ден, запомнящ се.
 - По ирония на съдбата и тогава бяхме в предизборна кампания…
Да, президентски избори. И още в първото ни предаване имахме кандидат за вицепрезидент – Нели Куцкова. А вечерта на празника ни във фоайето на ДТ „Йордан Йовков“ дойде и кандидатът за президент Георги Първанов, който вдигна първия тост, а след това стана и президент, макар в този момент социологията да даваше категорично предимство на Петър Стоянов.
- И постепенно екипът нарастваше…
Стигнахме до един момент, в който наброявахме 15 души, от които четирима звукорежисьори, рекламен екип. И се връщам на програмната схема – толкова тежка програма не си позволи да направи никой от колегите в страната.
Постепенно привлякохме нови, млади хора, благодарение и на младежката студия – съвместно с Младежкия дом. Така в един момент радио „Добруджа“ се превърна в изключително добре работеща система, която заедно подредихме в годините и я направихме толкова стабилна, че ще бъде продължена и ще остане в годините и след нас, убеден съм.
- Една от причините за всичко това са условията за работа. Създадохте прекрасни условия, в собствен офис, уютна атмосфера…
Това е била моя основна грижа през годините. Само да отбележим, че през 2005 година се преместихме от театъра в офиса на ул. „Максим Горки“. Не знам дали си спомняш как се отоплявахме с газови бутилки по етажите на театъра в първите години и това ме накара да се замисля, че ако искам радиото да просъществува, трябва да помисля за наш, собствен офис. И тук е моментът да разкрия как избрах точно този офис. Обади ми се агент на недвижими имоти за един голям апартамент, с перспектива да се преобразува във функционална редакция. Още в първия момент, в който видях двата бора отпред, казах – да, това е мястото. Дори не попитах за цената.
- Защо не останаха радиостанции като нашата в страната?
Големият проблем на моите колеги в страната беше, че подходиха към радиата като към нещо, което просто трябва да съществува. Не подходиха към медиите, които сами изградиха, с бизнес нюх. А радиото е една структура, екип от хора, които изпълняват различни функции – журналисти, технически специалисти, реклама, мениджмънт. И давам следния пример – в момента ние имаме свободата да реализираме програмата си благодарение на спокойствието, което ни осигурява рекламният екип. А голяма част от колегите в страната решиха, че могат да изпълняват всички тези изброени функции – сами. Така не става! Когато човек се пръска едновременно в много дейности, обикновено пропуска голяма част от тях, да не кажа всичките.
Ние заработихме още от първия ден с рекламен отдел. И няма да скрия, че в началото беше много трудно, защото ние самите трябваше да възпитаваме бизнеса, до този момент потребление на медийна реклама в област Добрич е нямало. Така че не направихме компромис в самото начало и това ни донесе огромен позитив през следващите 20 години.
 - Да не пропуснем още едни много важен елемент в разпространението на радиото – нашата аудитория, слушателите. Всъщност, ние за тях работим през цялото това време.
Знаеш ли кога с превърнахме в „Гласът на Добруджа“? Когато започнахме да търсим изгубените домашни любимци, документи и ключове на хората. Когато хората ни се обаждат, за да ни търсят сметка, защо сутринта не сме съобщили за водна авария на някоя улица. И съм щастлив, че запазихме човешкото си отношение към нашите слушатели. А това, че ежедневно някой ни се обажда, за да ни търси сметка, означава, че сме нужни на хората.
- И в края на нашия разговор да Ви попитам, защо ни трябваше да се разрастваме до медийна група „Добруджа“ – с вестник, видеоканал, информационна агенция?
Защото е важно и по какъв начин достигаме до хората – каналите на информация. Времената са много динамични и това наложи и нашето развитие. И отново стигаме до добре подредената и изградена структура – всяко ново действие е следствие на нещо предходно. Информационната агенция дойде като следствие на информационния сайт на радиото. След това се убедихме, че хората търсят не само информацията, но и нейната визуализация – направихме Добруджа ТВ. И стигаме и още по-далеч – в момента имаме пета медия, която работи съвместно с останалите. Това е нашата Фейсбук страница. Само във Фейсбук имаме вече над 65 хиляди последователи, което означава, че всеки втори жител на област Добрич ни следва и получава информация от нас.
 

Коментирайте