Вирусът на разклатеното доверие, който преживя(ва)ме

Световната здравна организация разпространи съвети как се борим със стреса, включително и с предизвикания от информацията за корона вируса. Един от тях е да разговаряме с хора, на които вярваме. Препоръчва ни също да се информираме само от достоверен източник. И трето – да не преживяваме събития, които не знаем, да ли ще ни се случат.

В отговор на тези съвети и с риск да се получи обратното, че все пак преживя(ва)м несъстояли се събития, реших и аз да се изкажа по темата, информацията за която ни залива денонощно от всякакви медийни водопади.

Короната на вирусите броди като призракът на комунизма из Европа. Не е шега работа и от гледна точка на превенцията е правилно хората у нас да бъдат максимално информирани за настъплението на коварния коронован враг.

Усещането е обаче като за информационен код червено с предупреждение за интензивни валежи напук на безоблачното все още небе. Цели роти униформени и цивилни държавни служители са мобилизирани да откриват и закриват телевизионните емисии. Хем е правилно, хем всяко предозиране предизвиква информационно преяждане и резистентност към темата, макар тя да е наистина сериозна. 

Колко дълго още ще издържи България на обсадата след появата на коронования вирус у съседите? Не ми е дадено да знам нито да предположа дори. Но призивите да няма паника, отправяни от главния глашатай на държавата, който обича да го показват как хока подчинени да ходят като глашатаи по площадите и да си признават грешната политика, постигат обратният ефект.

Е, как да няма паника, когато без да имаме нито един заразен до момента на българска територия вече имаме свикан висш форум в държавата по сигурността като при заплаха от война ? Ами когато неизбежното ( както казват специалисти) се случи? Паниката ще ни е в кърпа вързана, но и кърпите по устите на хората, с които някои отдавна се разхождат в София зарад лошия въздух, няма да помогна в борбата с паниката като съпътстващо зло.

Трябва само да се надяваме властта да не злоупотребява и предозира информационната си кампания за политически цели. За съжаление имаме право да я подозираме в подобно преиграване от времето, когото тя си измисли задаваща се огромна мигрантска вълна и застана в позата на защитник от несъществуващата заплаха. Дори и след като започна да се хвали как от две години заплахата от тях е нулева, премиерът Борисов продължава храни българска и чужда публика със спомена колко лошо щеше да бъде, ако собствените му прогнози за огромна мигрантска вълна се бяха оказали верни.

По черна ирония на съдбата, като потвърждение на мрачното философстване на песимистите, бедата не идва сама. Ето че заедно със заплахата от коронования вирус се надига отново и призракът на мигрантската вълна от Турция. И пак стои въпросът за адекватната реакция на българските власти не толкова като конкретни мерки, а като информационна стратегия. Сигналът за тревога на този етап беше отменен след съобщение за успокоителен разговор на турския президент Ердоган с премиера Борисов.

 Веднъж излъгало за опасността от “огромната вълна”, която “патриотично” употреби за предизборни цели, нашето овластено лъжливо овчарче пося вируса на съмнението, че може и да повтори. А лековерните у нас обичат да демонстрират, че не се имунизират срещу рецидивизма на лъжльовците. Направо обичат да ги будалкат отново и отново – щеше ли иначе за трети път да ни управлява “борец срещу комунизма”, който се присеща за своя “антикомунизъм” само по време на избори, за да преметне на своя каратистки тепих въпросните избиратели, които се имат за десни, но всъщност отиват у лево в тази игра на криеница зад преувеличените опасност. 

Ето защо, по съвет на Световната здравна организация, трябва да си пазим здравето като престанем да преживя(ва)ме несъстояли се събития и спрем да вярваме на несъстоятелни политици. 

Иво Инджев

Коментирайте