Всеки ден средно 74 българи, 79 хървати и 180 румънци са емигрирали в Германия през миналата година. Това са част от факторите, допринесли населението на Германия да надхвърли 83 млн. души миналата година, според данните на статистическата служба на страната, цитирани от ДПА и "Ройтерс". Нетната миграция е била 400 хил. души през 2018 г. - малко под миналогодишната (416 хил.).
По-голямата част от новодошлите са от Европейския съюз - 202 хил. души. От тях най-много са от Румъния (68 хил.), Хърватия (29 хил.), България (27 хил.) и Полша (20 хил.). Общият брой на българите се е увеличил с близо 8.7% в сравнение с този за 2017-а, когато те са били 310 хил. души.
В последните няколко години обаче най-видимо се задълбочава проблемът за Хърватия - страната с население от около 4.1 млн. души търси изход от масовата емиграция на жители в трудоспособна възраст, недоволни от бавния напредък след присъединяването към Европейския съюз.
Заетостта и спадащата безработица доведоха до глад за кадри на трудовия пазар на най-голямата европейска икономика. Над милион позиции трябва да бъдат запълнени според работодателите, за да се премахнат спънките пред икономическия растеж. Застаряването и ниската раждаемост също предполагат работната сила на Германия да се свие в следващите няколко десетилетия. Компаниите имат нужда от мигранти, но това се отнася и за държавата, която иска с осигуровките им да помогне за финансирането на пенсионната система. Догодина се очаква допълнителна либерализация на трудовия пазар за трети страни.
Намалели са обаче бежанците от страни, белязани от конфликти - нетната миграция от Сирия например е спаднала почти наполовина, от 60 хил. през 2017 г. до 334 хил. миналата. Спад има и в тази от Африка - от 35 на 34 хил. Общо в страната са се заселили 1.58 млн. души при 1.18 млн. изселили се - пише "Ди велт". Това е поредната година на спад на нетната миграция след пика на мигрантската криза, когато тя достигна 1 млн. души.
Увеличила се е емиграцията сред самите германци - 262 хил. души (при 249 хил. година по-рано) са направили това през 2018 г. Върналите се са 202 хил. души.
.gif)
По-голямата част от новодошлите са от Европейския съюз - 202 хил. души. От тях най-много са от Румъния (68 хил.), Хърватия (29 хил.), България (27 хил.) и Полша (20 хил.). Общият брой на българите се е увеличил с близо 8.7% в сравнение с този за 2017-а, когато те са били 310 хил. души.
В последните няколко години обаче най-видимо се задълбочава проблемът за Хърватия - страната с население от около 4.1 млн. души търси изход от масовата емиграция на жители в трудоспособна възраст, недоволни от бавния напредък след присъединяването към Европейския съюз.
Заетостта и спадащата безработица доведоха до глад за кадри на трудовия пазар на най-голямата европейска икономика. Над милион позиции трябва да бъдат запълнени според работодателите, за да се премахнат спънките пред икономическия растеж. Застаряването и ниската раждаемост също предполагат работната сила на Германия да се свие в следващите няколко десетилетия. Компаниите имат нужда от мигранти, но това се отнася и за държавата, която иска с осигуровките им да помогне за финансирането на пенсионната система. Догодина се очаква допълнителна либерализация на трудовия пазар за трети страни.
Намалели са обаче бежанците от страни, белязани от конфликти - нетната миграция от Сирия например е спаднала почти наполовина, от 60 хил. през 2017 г. до 334 хил. миналата. Спад има и в тази от Африка - от 35 на 34 хил. Общо в страната са се заселили 1.58 млн. души при 1.18 млн. изселили се - пише "Ди велт". Това е поредната година на спад на нетната миграция след пика на мигрантската криза, когато тя достигна 1 млн. души.
Увеличила се е емиграцията сред самите германци - 262 хил. души (при 249 хил. година по-рано) са направили това през 2018 г. Върналите се са 202 хил. души.
Снимка:dobrudjabg.com
Източник:Dnevnik.bg
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
