86% от българите не са наясно какво е "съдебна реформа" и в какво се състои. Това показват данни от национално представително проучване на Агенция "Медиана", проведено в периода 12-18 юли сред 1002 души.
На практика, призивите за "съдебна реформа", "истинска съдебна реформа" и дебатите за това кой е виновен, са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че "всинца са маскари".
В битката за правосъдна реформа няма "добри" в очите на обществото - има само "лоши" (53%) и още "по-лоши" (15%), посочват социолозите.
Според данните опитът да се представи битката за правосъдна реформа като битка на "съд" срещу "прокуратура" завършва печално и за двете страни. Най-потърпевш от предлагането на тази схема е съдът. Оценките за неговата работа (2.82 по шестобалната система) са по-ниски дори от тези на прокуратурата (3.10).
Въпреки подчертания негативизъм, правосъдната система все още не е тотално неглижирана. Според една четвърт (25%) от хората правосъдната реформа вече се прави, макар и частично.
20% вярват, че прекият избор на ВСС може да подобри работата на правосъдната система, 10% считат, че в последните 1-2 години работата на правосъдната система се е подобрила, показват още данните.
Идеята съдът да бъде подчинен и зависим от изпълнителната власт се споделя от 65 % от запитаните. Всеки шести одобрява идеята съд и прокуратура да минат на пряко подчинение на Бойко Борисов, като едва половината са против тази идея.
Като цяло корените на основните проблеми в правосъдната система се виждат от обществото в три основни пункта - корупция, политическа и олигархични зависимости, безконтролност и безнаказаност на магистратите.
Финансирането на партии и организации на магистрати от чужбина се приема крайно негативно (под 4 % приемат това). Финансирането от ЕС се приема малко по-добре, но също не се прима като цяло. (18 % приемат за нормално магистратските организации да могат да бъдат финансирани от ЕС.)
За "виновни" априори се приемат и всички магистрати, подобрили материалното си благосъстояние в последните 20 години.
На практика, призивите за "съдебна реформа", "истинска съдебна реформа" и дебатите за това кой е виновен, са довели единствено до задълбочаване на недоверието в правосъдната система и усещането, че "всинца са маскари".
В битката за правосъдна реформа няма "добри" в очите на обществото - има само "лоши" (53%) и още "по-лоши" (15%), посочват социолозите.
Според данните опитът да се представи битката за правосъдна реформа като битка на "съд" срещу "прокуратура" завършва печално и за двете страни. Най-потърпевш от предлагането на тази схема е съдът. Оценките за неговата работа (2.82 по шестобалната система) са по-ниски дори от тези на прокуратурата (3.10).
Въпреки подчертания негативизъм, правосъдната система все още не е тотално неглижирана. Според една четвърт (25%) от хората правосъдната реформа вече се прави, макар и частично.
20% вярват, че прекият избор на ВСС може да подобри работата на правосъдната система, 10% считат, че в последните 1-2 години работата на правосъдната система се е подобрила, показват още данните.
Идеята съдът да бъде подчинен и зависим от изпълнителната власт се споделя от 65 % от запитаните. Всеки шести одобрява идеята съд и прокуратура да минат на пряко подчинение на Бойко Борисов, като едва половината са против тази идея.
Като цяло корените на основните проблеми в правосъдната система се виждат от обществото в три основни пункта - корупция, политическа и олигархични зависимости, безконтролност и безнаказаност на магистратите.
Финансирането на партии и организации на магистрати от чужбина се приема крайно негативно (под 4 % приемат това). Финансирането от ЕС се приема малко по-добре, но също не се прима като цяло. (18 % приемат за нормално магистратските организации да могат да бъдат финансирани от ЕС.)
За "виновни" априори се приемат и всички магистрати, подобрили материалното си благосъстояние в последните 20 години.
Снимка:ureport.bg
Източник:Dnes.bg
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
