България е в на челно място в класацията по горски пожари в ЕС за 2024 година. Тя е на второ място след Кипър, сочи Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS).
За това предупреждава инж. Тихомир Томанов, който е изпълнителен директор на Асоциация "Общински гори".
Той е категоричен, че са необходими са незабавни действия за справяне с институционалните неуспехи в борбата с горските пожари, които в голяма степен произтичат от неадекватната политика на правителствата през годините и на неефективното използване на европейските програмни фондове по околна среда и селски райони.
Обикновено в България всяка година се регистрират около 600 горски пожара. Тези инциденти годишно засягат средно около 10 000 хектара земя, което води до преки икономически загуби от около 2.5 милиона евро.
Според доклади на Европейската информационна система за горски пожари през първите години на XXI век повече от 100 000 хектара от горите в България са засегнати от пожари.
Най-лошите години в историята на българските гори са били 2000 г. и 2007 година.
През 2007 г. са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 г. - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори.
Тази година - 2024 г. вероятно ще е най-лошата за нашата гора.
За 2022 г. според доклада на EFFIS основните причини за горските пожари в България са:
По небрежност са предизвикани 321 пожара (62);
Поради палеж — 16 пожара (3%);
По естествени причини — 21 пожара (4%);
По неизвестна причини - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 г. до 2005 г., показват, че вредни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което показва дългогодишна уязвимост на горите от пожари. Тези данни подчертават спешната необходимост от всеобхватни стратегии за предотвратяване на пожари и устойчиво управление на горите, за да се смекчи това екологично предизвикателство.
Към това можем да прибавим и пасивно поведение на българските власти и отговорни институции за борбата с горските пожари. Единствените инвестиции, които се правят в тази посока, са чрез европейските програми за селските райони и за околната среда.
Но само бегъл преглед на протоколите от заседания на Комитета за наблюдение на програмата за околна среда показва некомпетентност при инвестирането на публичен ресурс с цел борба с климатичните проблеми и горските пожари.
За последните два програмни периода мерките за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите, защото както е подчертано в протокола от 17.03.2023, очакваните резултати от изпълнението на тази мярка са: осигуряване на необходимия наземен капацитет, включващ специализирана техника за извършване на своевременна, адекватна и ефективна намеса на отговорните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишаване на капацитета на национално ниво за действие при горски пожари.
Няма и малък опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС поне да се проучат и финансират мерки с доказан ефект за защита от горски пожари, като комбинация от мерки за превенция, подготовка, реакция.
Още повече, че на първо място в опазване на околната среда по принцип стои превенцията и е стряскащо, че институциите, хората които са поставени да управляват инвестирането на милиарди в опазване на околната среда, очевадно са или некомпететни или небрежни за същинското й опазване.
Това се потвърждава и от думите на г-жа Агнес Монфре (Протокол 5.06.24) , ръководител на отдел "България, Хърватия, Словения" в ГД "Регионална и селищна политика", която в прав текст казва на управляващите на ПОС, че предотвратяването и превенцията са по-важни от реакцията впоследствие по повод оттеглена процедура за разработване и актуализация на Планове за управление на риска от наводнения.
Думите са в контекста за риска от наводнения, но са напълно относими и за горските пожари.
Също толкова злополучен е и опитът от Програма за развитие за селските райони за финансиране на борбата с пожарите.
В периода 2007-2014 беше финансиран строежът и оборудването на противопожарни кули, които така и не заработиха в система за ранно оповестяване.
Така общините, които трябва да реагират първи на терен, заедно с горските подразделения, останаха без възможност за инвестиции в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдение и превенция.
След като инж. Тихомир Томанов от Асоциация "Общински гори" подробно излага фактите и обстоятелствата, той настоява на най-висше ниво в държавата да се вземат спешни мерки и програма ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, защото тя подлежи на препрограмиране в края на тази година.
Подчертаваме , че препрограмирането трябва да се случи по много по-ефективен начин - чрез експертни сесии тип "мозъчна атака", в които преобладават експерти не от администрацията, а с доказан международен и национален опит относно водещите тенденциите за опазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи голям пробив в борбата с горските пожари да бъде пренесен и осъществен по най-добрия начин в България през следващите няколко години.
По наша експертна оценка приблизително 40% —50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това подчертава спешната необходимост от проактивни мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари.
За това предупреждава инж. Тихомир Томанов, който е изпълнителен директор на Асоциация "Общински гори".
Той е категоричен, че са необходими са незабавни действия за справяне с институционалните неуспехи в борбата с горските пожари, които в голяма степен произтичат от неадекватната политика на правителствата през годините и на неефективното използване на европейските програмни фондове по околна среда и селски райони.
Обикновено в България всяка година се регистрират около 600 горски пожара. Тези инциденти годишно засягат средно около 10 000 хектара земя, което води до преки икономически загуби от около 2.5 милиона евро.
Според доклади на Европейската информационна система за горски пожари през първите години на XXI век повече от 100 000 хектара от горите в България са засегнати от пожари.
Най-лошите години в историята на българските гори са били 2000 г. и 2007 година.
През 2007 г. са регистрирани 1479 горски пожари и 43 000 хектара изгорели гори, а през 2000 г. - 1710 горски пожара и 57 406 хектара изгорели гори.
Тази година - 2024 г. вероятно ще е най-лошата за нашата гора.
За 2022 г. според доклада на EFFIS основните причини за горските пожари в България са:
По небрежност са предизвикани 321 пожара (62);
Поради палеж — 16 пожара (3%);
По естествени причини — 21 пожара (4%);
По неизвестна причини - 158 пожара (31%).
Допълнителни статистически данни, събрани от 1970 г. до 2005 г., показват, че вредни практики в земеделието, електроразпределението, небрежността са се запазили в продължение на десетилетия, което показва дългогодишна уязвимост на горите от пожари. Тези данни подчертават спешната необходимост от всеобхватни стратегии за предотвратяване на пожари и устойчиво управление на горите, за да се смекчи това екологично предизвикателство.
Към това можем да прибавим и пасивно поведение на българските власти и отговорни институции за борбата с горските пожари. Единствените инвестиции, които се правят в тази посока, са чрез европейските програми за селските райони и за околната среда.
Но само бегъл преглед на протоколите от заседания на Комитета за наблюдение на програмата за околна среда показва некомпетентност при инвестирането на публичен ресурс с цел борба с климатичните проблеми и горските пожари.
За последните два програмни периода мерките за бора с пожарите се свеждат до финансиране на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за да може дирекцията по-ефективно да гаси пожарите, защото както е подчертано в протокола от 17.03.2023, очакваните резултати от изпълнението на тази мярка са: осигуряване на необходимия наземен капацитет, включващ специализирана техника за извършване на своевременна, адекватна и ефективна намеса на отговорните структури на ГДПБЗН при горски пожари и повишаване на капацитета на национално ниво за действие при горски пожари.
Няма и малък опит от страна на Управляващия орган на ОПОС/ ПОС поне да се проучат и финансират мерки с доказан ефект за защита от горски пожари, като комбинация от мерки за превенция, подготовка, реакция.
Още повече, че на първо място в опазване на околната среда по принцип стои превенцията и е стряскащо, че институциите, хората които са поставени да управляват инвестирането на милиарди в опазване на околната среда, очевадно са или некомпететни или небрежни за същинското й опазване.
Това се потвърждава и от думите на г-жа Агнес Монфре (Протокол 5.06.24) , ръководител на отдел "България, Хърватия, Словения" в ГД "Регионална и селищна политика", която в прав текст казва на управляващите на ПОС, че предотвратяването и превенцията са по-важни от реакцията впоследствие по повод оттеглена процедура за разработване и актуализация на Планове за управление на риска от наводнения.
Думите са в контекста за риска от наводнения, но са напълно относими и за горските пожари.
Също толкова злополучен е и опитът от Програма за развитие за селските райони за финансиране на борбата с пожарите.
В периода 2007-2014 беше финансиран строежът и оборудването на противопожарни кули, които така и не заработиха в система за ранно оповестяване.
Така общините, които трябва да реагират първи на терен, заедно с горските подразделения, останаха без възможност за инвестиции в противопожарни депа, хеликоптерни площадки, водни басейни и други средства за наблюдение и превенция.
След като инж. Тихомир Томанов от Асоциация "Общински гори" подробно излага фактите и обстоятелствата, той настоява на най-висше ниво в държавата да се вземат спешни мерки и програма ПОС 2021-2027 да бъде препрограмирана, защото тя подлежи на препрограмиране в края на тази година.
Подчертаваме , че препрограмирането трябва да се случи по много по-ефективен начин - чрез експертни сесии тип "мозъчна атака", в които преобладават експерти не от администрацията, а с доказан международен и национален опит относно водещите тенденциите за опазване на горите и околната среда и опитът на Португалия, която направи голям пробив в борбата с горските пожари да бъде пренесен и осъществен по най-добрия начин в България през следващите няколко години.
По наша експертна оценка приблизително 40% —50% от горите в България попадат във високорисковата категория за горски пожари. Това подчертава спешната необходимост от проактивни мерки за управление на горските ресурси и засилване на стратегиите за предотвратяване на пожари.
Източник:News.bg