Жената в българската литература е носител на трайното и ценното – тя съхранява честта, любовта и смисъла на живота. Това заяви в студиото на медийна група „Добруджа“ литературният критик и председател на Сдружението на писателите в Добрич Драгомил Георгиев.
В навечерието на празника на жената - 8 март, който не се приема еднозначно от обществото, търсим неговия прочит в образа на жената в българската литература – от Възраждането до наши дни. Според него, развитието на този образ следва историческите трусове и духовните търсения на обществото.
Началото е във Възраждането – време, в което българката вече заема достойно място като учителка, просветителка и пазителка на семейството. В поезията на Христо Ботев например, жената е поставена пред драматичен избор – между любовта и революционния дълг. В „До моето първо либе“ героинята остава символ на съхраненото огнище, на онова тихо, но устойчиво начало, което пази живота.
При Иван Вазов патриархалният модел е ясно очертан. Рада Госпожина в „Под игото“ е учителката – духовният стожер на общността. Тя е идеализирана, нравствена, устремена към просвета и национален идеал. Жената тук е морална опора и вдъхновение.
Различен е погледът на Алеко Константинов. В „Бай Ганьо“ женските образи са колективни, но категорични – те носят самочувствие и култура, контрапункт на грубостта и примитивизма. Чрез тях се откроява цивилизационната пропаст между изостаналия тип и модерната европейска жена.
Истинският пробив на независимата женска чувствителност идва между двете световни войни. Елисавета Багряна с „Вечната и святата“ въвежда нова героиня – свободна, пътуваща, търсеща себе си. Тя не е просто пазител на дома, а творец на собствената си съдба. До нея застават имена като Дора Габе и Мара Белчева – жени с ярко обществено и международно присъствие.
В следвоенната проза женският образ става още по-сложен и драматичен. В романа „Тютюн“ на Димитър Димов Ирина преминава през морални изпитания, но съхранява правото си на избор и достойнство. При Димитър Талев в „Железният светилник“ Катерина разрушава патриархалните устои в името на любовта – избор, за който плаща висока цена.
Трагичната сила на чувството е централна и в „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Лиза е жена, направила компромис с щастието си, но дръзнала да потърси истинската любов, макар и в абсурдната среда на войната. Подобни образи доказват, че българката познава „големите закони на битието“, както отбелязва Драгомил Георгиев – любовта, свободата и личното достойнство.
В поезията от 80-те и 90-те години жената все по-често е равностоен партньор – рамо до рамо с мъжа, носител на съзидателна енергия. Тя не отстъпва от традиционната си роля на майка и пазител, но добавя към нея самостоятелност и творческа сила.
Днес, смята литературният критик, българката ясно осъзнава мястото си в обществото. Ако има криза, тя по-скоро засяга мъжкия модел на поведение. Жената остава тази, която „държи юздите“ на семейството и вярва, че смисълът на живота се гради върху мир и любов.
Образът ѝ в литературата – от възрожденската учителка до модерната свободна личност, проследява не само историята на една култура, но и пътя на българското общество към зрелост. А както подчерта Драгомил Георгиев, без жената, като духовен и нравствен център, този път би бил невъзможен.
В навечерието на празника на жената - 8 март, който не се приема еднозначно от обществото, търсим неговия прочит в образа на жената в българската литература – от Възраждането до наши дни. Според него, развитието на този образ следва историческите трусове и духовните търсения на обществото.
Началото е във Възраждането – време, в което българката вече заема достойно място като учителка, просветителка и пазителка на семейството. В поезията на Христо Ботев например, жената е поставена пред драматичен избор – между любовта и революционния дълг. В „До моето първо либе“ героинята остава символ на съхраненото огнище, на онова тихо, но устойчиво начало, което пази живота.
При Иван Вазов патриархалният модел е ясно очертан. Рада Госпожина в „Под игото“ е учителката – духовният стожер на общността. Тя е идеализирана, нравствена, устремена към просвета и национален идеал. Жената тук е морална опора и вдъхновение.
Различен е погледът на Алеко Константинов. В „Бай Ганьо“ женските образи са колективни, но категорични – те носят самочувствие и култура, контрапункт на грубостта и примитивизма. Чрез тях се откроява цивилизационната пропаст между изостаналия тип и модерната европейска жена.
Истинският пробив на независимата женска чувствителност идва между двете световни войни. Елисавета Багряна с „Вечната и святата“ въвежда нова героиня – свободна, пътуваща, търсеща себе си. Тя не е просто пазител на дома, а творец на собствената си съдба. До нея застават имена като Дора Габе и Мара Белчева – жени с ярко обществено и международно присъствие.
В следвоенната проза женският образ става още по-сложен и драматичен. В романа „Тютюн“ на Димитър Димов Ирина преминава през морални изпитания, но съхранява правото си на избор и достойнство. При Димитър Талев в „Железният светилник“ Катерина разрушава патриархалните устои в името на любовта – избор, за който плаща висока цена.
Трагичната сила на чувството е централна и в „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев. Лиза е жена, направила компромис с щастието си, но дръзнала да потърси истинската любов, макар и в абсурдната среда на войната. Подобни образи доказват, че българката познава „големите закони на битието“, както отбелязва Драгомил Георгиев – любовта, свободата и личното достойнство.
В поезията от 80-те и 90-те години жената все по-често е равностоен партньор – рамо до рамо с мъжа, носител на съзидателна енергия. Тя не отстъпва от традиционната си роля на майка и пазител, но добавя към нея самостоятелност и творческа сила.
Днес, смята литературният критик, българката ясно осъзнава мястото си в обществото. Ако има криза, тя по-скоро засяга мъжкия модел на поведение. Жената остава тази, която „държи юздите“ на семейството и вярва, че смисълът на живота се гради върху мир и любов.
Образът ѝ в литературата – от възрожденската учителка до модерната свободна личност, проследява не само историята на една култура, но и пътя на българското общество към зрелост. А както подчерта Драгомил Георгиев, без жената, като духовен и нравствен център, този път би бил невъзможен.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
