Ритуално зажънаха лимец в село Гурково, община Балчик. За трета година празникът на жътварската песен „Добруджански харман“ се проведе в сенчестата горичка до селото.
В нивата на Тодор Моралийски навлязоха жетварки с народни носии и със сърпове и песен на уста. Първата ръкойка подхвана най-младата и красива девойка шеснадесетгодишната Валентина от Гурково. Стопанинът се разплати с жетварите и натовари снопите на каруцата. Кметът на общината Николай Ангелов се включи в трупането на ожънатия лимец. На хармана дорестият кон Арапчо завъртя диканята и зърното се посипа по земята.


30 декара с редки култури отглежда Тодор Моралийски, който е председател на Добруджанския фермерски съюз. Над 15 вида с екологично чиста продукция е засял. Най-много лимец, сорго, просо, елда, спелта , ръж и безглутенови брашна от които се правят най-разнообразни продукти.
„Човек като се роди започва да си пише историята, има пред себе си един бял лист и записва какво прави.Аз мисля, че тази наша добруджанска традиция има място в живота ни. Много хора не знаят как се е случвало това някога. Този път съчетаваме полето, хармана, вкуса на Добруджа и лимеца“, казва Моралийски.


„Добруджански харман“ се е утвърдил като празник, който се провежда на през година със съдействието на кметството в с. Гурково и читалище „Свобода-1897“, на което Тодор Моралийски е член и спомоществовател. Надсловът на тазгодишното издание на хармана беше „Парада на вкусовете“. Домакините отрупаха масите с приготвени с от ръж, спелта, елда, лимец, най-различни вкусотии.





Самият стопанин е направил ръчно боза от лимец и катми, хляб от лимец и ръж .Лимеца по думите му все повече се включва в трапезата. Реколтата е от по 250 кг. от дка обикновено, не е от тези, които дават висок добив. Разходите за отглеждането са по-ниски, защото не се торят.
Стопанската година за пшеницата не е от най-добрите, коментира Тодор Моралийски. Очакваните добиви са били около 800 кг от дка, но на практика жънат средно по 500 кг. На сушата се дължи по-ниският добив и липсата на опрашване.


„Ние земеделците играем комар с дядо Господ, понякога той е по-снизходителен, друг път ни взема“, шегува се Моралийски. Той припомни миналогодишната рента от по 200 лева за дка, но тази година едва ли ще стигнат и половината.
Чудесно организиран и с вкус придружен се получи празникът. Пет фолклорни групи се събраха за пресъздаването на обичая по зажънване. Своя репертоар представиха самодейците от селата Гурково, Българево, Дропла, Царевец и Паскалево. Под жаркото слънце, жътварите завъртяха и хоро под звуците на „Мило ми е мамо в Добруджа да ида……..
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
В нивата на Тодор Моралийски навлязоха жетварки с народни носии и със сърпове и песен на уста. Първата ръкойка подхвана най-младата и красива девойка шеснадесетгодишната Валентина от Гурково. Стопанинът се разплати с жетварите и натовари снопите на каруцата. Кметът на общината Николай Ангелов се включи в трупането на ожънатия лимец. На хармана дорестият кон Арапчо завъртя диканята и зърното се посипа по земята.


30 декара с редки култури отглежда Тодор Моралийски, който е председател на Добруджанския фермерски съюз. Над 15 вида с екологично чиста продукция е засял. Най-много лимец, сорго, просо, елда, спелта , ръж и безглутенови брашна от които се правят най-разнообразни продукти.
„Човек като се роди започва да си пише историята, има пред себе си един бял лист и записва какво прави.Аз мисля, че тази наша добруджанска традиция има място в живота ни. Много хора не знаят как се е случвало това някога. Този път съчетаваме полето, хармана, вкуса на Добруджа и лимеца“, казва Моралийски.


„Добруджански харман“ се е утвърдил като празник, който се провежда на през година със съдействието на кметството в с. Гурково и читалище „Свобода-1897“, на което Тодор Моралийски е член и спомоществовател. Надсловът на тазгодишното издание на хармана беше „Парада на вкусовете“. Домакините отрупаха масите с приготвени с от ръж, спелта, елда, лимец, най-различни вкусотии.





Самият стопанин е направил ръчно боза от лимец и катми, хляб от лимец и ръж .Лимеца по думите му все повече се включва в трапезата. Реколтата е от по 250 кг. от дка обикновено, не е от тези, които дават висок добив. Разходите за отглеждането са по-ниски, защото не се торят.
Стопанската година за пшеницата не е от най-добрите, коментира Тодор Моралийски. Очакваните добиви са били около 800 кг от дка, но на практика жънат средно по 500 кг. На сушата се дължи по-ниският добив и липсата на опрашване.


„Ние земеделците играем комар с дядо Господ, понякога той е по-снизходителен, друг път ни взема“, шегува се Моралийски. Той припомни миналогодишната рента от по 200 лева за дка, но тази година едва ли ще стигнат и половината.
Чудесно организиран и с вкус придружен се получи празникът. Пет фолклорни групи се събраха за пресъздаването на обичая по зажънване. Своя репертоар представиха самодейците от селата Гурково, Българево, Дропла, Царевец и Паскалево. Под жаркото слънце, жътварите завъртяха и хоро под звуците на „Мило ми е мамо в Добруджа да ида……..
