Като „средна хубост“ определи отиващата си стопанска година Илия Чалъков – земеделски производител в землището на село Кладенци, община Тервел.
„В сравнение с миналата година, определено тази е по-слаба. По-високите цени на земеделската продукция се компенсират от инфлацията и по-високата себестойност на производството – торовете скочиха четири пъти, горивата два пъти. Така че тази година мога да я причисля към нормалните – близка до средните“, обобщи Чалъков.
Според него, рентите ще останат на нивата от миналата година, възможно е увеличение с 10-20 лева на декар. „Летните дъждове са основен фактор за всяка стопанска година, а тази година беше доста критична откъм валежи. Все пак рентите ще се запазят като миналогодишните и където са били поне 100 лева, няма да са по-надолу, коментира Илия Чалъков.
По повод днешния протест на земеделските производители, той е категоричен, че в Добруджа не трябва да се допуска проучване и добив на газ. „Тук е една от най-плодородните земи в целия свят. Не трябва да допускаме да унищожат земята и поминъка ни“, каза Чалъков.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
„В сравнение с миналата година, определено тази е по-слаба. По-високите цени на земеделската продукция се компенсират от инфлацията и по-високата себестойност на производството – торовете скочиха четири пъти, горивата два пъти. Така че тази година мога да я причисля към нормалните – близка до средните“, обобщи Чалъков.
Според него, рентите ще останат на нивата от миналата година, възможно е увеличение с 10-20 лева на декар. „Летните дъждове са основен фактор за всяка стопанска година, а тази година беше доста критична откъм валежи. Все пак рентите ще се запазят като миналогодишните и където са били поне 100 лева, няма да са по-надолу, коментира Илия Чалъков.
По повод днешния протест на земеделските производители, той е категоричен, че в Добруджа не трябва да се допуска проучване и добив на газ. „Тук е една от най-плодородните земи в целия свят. Не трябва да допускаме да унищожат земята и поминъка ни“, каза Чалъков.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров