40 години от създаването на АЕМО „Стария Добрич“ отбелязваме на 31 октомври. Етнографът Лена Кирилова работи като директор и уредник на комплекса от 1992 година до 2000. Съхранила е много история и факти, които надяваме се ще достигнат и до идните поколения.
Как и кога възниква идеята за създаване на ЕК“Старият Добрич“?
Добре е да започнем с историята на създаването на някогашният Хаджиоглу Пазарджик и след освобождението през 1882 година, получил името Добрич отново. Добрич или Хаджиоглу Пазарджик, винаги са били оживени търговски центрове и още през ХVІI в. Евлия Челеби говори за около 200 дюкяна, разположени в централната част.По късно и други пътешественици като Феликс Каниц през 1860 година, описват много добре развитото занаятчийство. Благодарение на това Добрич се утвърждава като един от много важните центрове снабдяващи със занаятчийска продукция не само града, но и околните села. Не случайно тук се провеждат ежеседмичните пазари и прочутият добрички панаир, който събира занаятчии от цялата околия. Поради тази причина през 1970 година се заформя идеята на мястото на някогашните занаятчийски работилници, в централната част на града, да бъде възстановена една подобна чаршия и да се пресъздаде архитектурната среда, в която да се опазват всички тези занаяти характерни за възрожденската среда и периода преди освобождението. Първите проектни задания са представени в София през месец март 1971 година. Първите архитекти свързали имената си с комплекса са арх.Витлеем Чалъков , по-късно неговият син арх.Милен Чалъков и арх. Венелин Жечев, почетен гражданин на Добрич. Представена е идеята и започва да се разработва проекта в който категорично се вписва етнографът Маргарита Дакова, която дълги години работи в тогавашния исторически музей. Тя е човекът, който с изключителен ентусиазъм изготвя всички идейни проекти за работилничките. Идеята не би била възможна и осъществена ако не е било съпричастието на Йордан Парушев секретар на Окръжен народен съвет по онова време, отговарял е за културата. Първите директори и ръководители на Окръжен исторически музей също имат своя принос, това са Мария Паскалева и Борис Спасов директор на КИН. Първи главен уредник е Ана Иванова, която всеотдайно работи по самото изграждане на работилниците и намиране на майсторите.
Мястото не е случайно избрано нали?
Не е случайно.Именно тук се е намирал градския шадравански площад и две чаршии. От Одун чаршия, чаршии за брашно и дърва, от които е водила началото една от най-големите тогава улици или т.н. Коларска улица. Там са били концентрирани голям брой коларо- железарски работилници. Там е бил един от големите центрове на занаяти. Освен тях е имало сарачи, мутафчии, златари, часовникари, кожухари, абаджии. В края на XIX век е имало повече от 300 занаяти и занаятчийско търговски обекти заедно с няколко хана и чешми и търговски кантори. Затова именно там е взето решение да бъде възстановен Старият Добрич. Първите работилнички, които отварят врати са медникарската и ножарската и реставрираната сграда на кафенето. С началната дейност на комплекса има една емблематична изложба „Майстори на народни художествени занаяти“, организирана от Задругата на майсторите и открита точно на 31 октомври 1978 година. Тя събира 28 майстори от града и района и са представени повече от 200 занаятчийски произведения. Няколко месеца по-късно са възстановени и други работилници затова 1979 година се приема за началото на ЕК“Старият Добрич“.
Пази ли комплекса старини или са изградени съвсем нови дюкяни?
Тук са се намирали работилнички, част от тях са възстановени, друга част са изградени на ново по снимков материал, по описания по спомени. Разбира се ако сравняваме примерно с Етъра, тук нещата са доста по-различни. Идеята е да има архитектурна среда, която да пази спомена за възрожденските занаяти така както обясняваше и арх.Витлеем Чалъков. Не да са абсолютно реставрирани , а да отговарят на времето и тогавашните занаятчийски работилници и да създават представа за традиционните и характерни за Добрич специфични занаяти.
Емблемата на ЕК“Стария Добрич“ е часовниковата кула, каква е нейната история?
Определено часовниковите кули още от Възраждането са били емблемите на българските градове. Общо за цяла България са били 17 кулите. За наша радост и гордост една от тях е именно в Добрич. Първите сведения с които разполагаме са от пътуване на хърватският учен Луджиер Бошкович, който споменава при своето пътуване през 1762 год в Хаджиоглу Пазарджик. Тази кула изгаря при пожар и век по-късно през 1867 година.Възстановена е на ново с дарения от тогавашните занаятчийски еснафи, които не само са разполагали с финансова възможност, но и това са били структури с изключително важна роля във възрожденския период за националното пробуждане на българския народ. Местата на кулите са били винаги в централната част на града и най-често в занаятчийските чаршии за да отмерват времето за работа и отмора и да служат за наблюдателници. Мястото на часовниковата кула не е това което е в момента. Тя се е намирала на мястото на някогашния хотел Москва в центъра. Кулата е била разрушена през 60-те години на XX век. Тази кула, която виждаме сега е изградена по снимков материал по описания и спомени и е най-близка до автентичния модел на съградената през XIX век. Свързана е с проекти на арх.Витлеем Чалъков и майстори от пернишко. Денко Петков е един от тях и майстори от Българево. Не бива да забравяме майстор Илия Ковачев, който изработва часовниковият механизъм, той тежи 250 кг. и е по схемата на всички възрожденски часовници. 1985 година е емблематична за кулата, тя е реставрирана и отворена дори за посещения. От тогава отмерва времето и с празничен звън. Зъбчатото колело е част от възрожденския часовников механизъм, задвижва се ръчно от два речни камъка с различна тежест между 8-9 кг. Майстора дава голяма гаранция за часовника и за кулата за да отмерват времето на някогашните и днешни добричлии.
Кои са първите майстори които влизат в занаятчийските дюкяни?
За празничния ден сме подготвили изложба „Докосване до първомайсторите“. Не можем да изброим всички ,но някои от тях са Бай Рачо-книговезеца, баба Дана –тъкачката, Дора-кожухарката, Тодор Жеков Алексиев-дървостругар, майсторът гайдар-Петър Лазаров.Бай Жендо-грънчаря, Жоро –Георги Колев шапкаря, който винаги усмихнат посреща гостите , Михаил Ненов –дърворезбаря. Въла –плетачката. Който дойде ще си припомни всички работили с възрожденски хъс. В изложбата има емблематично ножица от Жоро шапкаря, хората ще видят от кога се правят шапки и каскети и какви лакърдии са се раждали сред майсторите.
Разходка в меката есен на 2019
Грейнала грънчарница
На който и дюкян да потропаш, четири десетилетия след откриването на АЕКО“Старият Добрич“ ще те посрещнат с усмивка и радост от това, че си дошъл. Жени Петрова или Жендовица, както я знаят майсторите, наследи грънчарницата от съпруга си, колоритният бай Жендо. Той отваря вратите на работилницата си преди 37 години. Жени си спомня с какво желание майстор Жендо, разговарял с главният уредник Ани Иванова, с директора Борис Спасов и с Александър Друмев за идеята си да прави шарени грънци. Поискали да му видят грънците и го одобрили. Тогава красивата Жени била само на 25 години. Влязла в занаятчийницата с голи стени и лека мазилка. Днес по стените няма място от най-разнообразни писани изделия. Трите деца на семейството и до ден днешен имат работилницата за втори дом, там са израснали и им е свидно, животът им е преминал по калдъръмите на старият град.“ Боли ме за Старият Добрич, обгрижвам еднакво и вътре и вън и всеки по различен начин приема, болката ми.Аз го правя от вътре, правя го искрено , защото животът на семейството ми е тук“, казва Жени.Още помни как довела дъщеричката им Радост само на един месец, а момчетата вече работели с баща си. Там кърмела и се включвала в шаренето на грънците. Шарката се смесва от добруджанска към троянска, защото за чужденците няма разлика все си е българско. Туристите искат по-шарено по-слънчево и свежите цветове вече преобладават и греят в дюкяна. Жендо Жендов се пресели в отвъдното, но отнесе и там любовта си към занаята и Старият Добрич.
Белосват дърворезбарницата
Една от първите работилници в ЕК“Старият Добрич“ е дърворезбарската. Майстор Михаил Иванов намираме с четка в ръка.Подготвя се за гости.Белосва стените отвън. В семейството са потомствени майстори на длетото.Всички са завършили техникума по занаятчийство в Тетевен. Редом с бащата работи и синът Иван Михайлов. Така 40 години не затварят врати, както се случило с кожаря до тях. От сръчните им ръце са излезли резбовани тавани, като слънца, съвременни табелки за врати и какво ли още не. Признават, че сега ги хранят декоративните дървени буренца.Готови са на всякаква поръчка, стига клиента да е доволен.
Мирис на добруджански геврек
Гевреците отварят сетивата още като стъпиш на плочника в Старият град. Всеки ден стотици се редят на опашка за да си купят. Майсторът ситничар Иван Драгнев работи от 25 години. От преди 40 години гевреци са въртели дядо Дончо, Живко пекаря и много други. Това е постен геврек, там е майсторлъка, признава Иван. Няма мазнини, сол вода и мая и вкусно топло, чак пари. На ден по 150-200 геврека се купуват. Може и повече, зависи от времето.
Програма за 31 октомври
Програмата включва празничен концерт на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ от 12.00 часа. От 10.00 ч. до 16.00 ч. ще бъдат подредени две изложби. Едната на занаятчийски произведения „Докосване до първомайсторите“, а другата „Спомени от Стария Добрич“ по Янко Атанасов. През това време ще бъдат прожектирани филмите „Гевреци & Шапки“ и „Първомайстора – Илия Ковачев (1946-2005)“ . По традиция в четвъртък ще се проведе и фермерски пазар.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Как и кога възниква идеята за създаване на ЕК“Старият Добрич“?
Добре е да започнем с историята на създаването на някогашният Хаджиоглу Пазарджик и след освобождението през 1882 година, получил името Добрич отново. Добрич или Хаджиоглу Пазарджик, винаги са били оживени търговски центрове и още през ХVІI в. Евлия Челеби говори за около 200 дюкяна, разположени в централната част.По късно и други пътешественици като Феликс Каниц през 1860 година, описват много добре развитото занаятчийство. Благодарение на това Добрич се утвърждава като един от много важните центрове снабдяващи със занаятчийска продукция не само града, но и околните села. Не случайно тук се провеждат ежеседмичните пазари и прочутият добрички панаир, който събира занаятчии от цялата околия. Поради тази причина през 1970 година се заформя идеята на мястото на някогашните занаятчийски работилници, в централната част на града, да бъде възстановена една подобна чаршия и да се пресъздаде архитектурната среда, в която да се опазват всички тези занаяти характерни за възрожденската среда и периода преди освобождението. Първите проектни задания са представени в София през месец март 1971 година. Първите архитекти свързали имената си с комплекса са арх.Витлеем Чалъков , по-късно неговият син арх.Милен Чалъков и арх. Венелин Жечев, почетен гражданин на Добрич. Представена е идеята и започва да се разработва проекта в който категорично се вписва етнографът Маргарита Дакова, която дълги години работи в тогавашния исторически музей. Тя е човекът, който с изключителен ентусиазъм изготвя всички идейни проекти за работилничките. Идеята не би била възможна и осъществена ако не е било съпричастието на Йордан Парушев секретар на Окръжен народен съвет по онова време, отговарял е за културата. Първите директори и ръководители на Окръжен исторически музей също имат своя принос, това са Мария Паскалева и Борис Спасов директор на КИН. Първи главен уредник е Ана Иванова, която всеотдайно работи по самото изграждане на работилниците и намиране на майсторите.
Мястото не е случайно избрано нали?
Не е случайно.Именно тук се е намирал градския шадравански площад и две чаршии. От Одун чаршия, чаршии за брашно и дърва, от които е водила началото една от най-големите тогава улици или т.н. Коларска улица. Там са били концентрирани голям брой коларо- железарски работилници. Там е бил един от големите центрове на занаяти. Освен тях е имало сарачи, мутафчии, златари, часовникари, кожухари, абаджии. В края на XIX век е имало повече от 300 занаяти и занаятчийско търговски обекти заедно с няколко хана и чешми и търговски кантори. Затова именно там е взето решение да бъде възстановен Старият Добрич. Първите работилнички, които отварят врати са медникарската и ножарската и реставрираната сграда на кафенето. С началната дейност на комплекса има една емблематична изложба „Майстори на народни художествени занаяти“, организирана от Задругата на майсторите и открита точно на 31 октомври 1978 година. Тя събира 28 майстори от града и района и са представени повече от 200 занаятчийски произведения. Няколко месеца по-късно са възстановени и други работилници затова 1979 година се приема за началото на ЕК“Старият Добрич“.
Пази ли комплекса старини или са изградени съвсем нови дюкяни?
Тук са се намирали работилнички, част от тях са възстановени, друга част са изградени на ново по снимков материал, по описания по спомени. Разбира се ако сравняваме примерно с Етъра, тук нещата са доста по-различни. Идеята е да има архитектурна среда, която да пази спомена за възрожденските занаяти така както обясняваше и арх.Витлеем Чалъков. Не да са абсолютно реставрирани , а да отговарят на времето и тогавашните занаятчийски работилници и да създават представа за традиционните и характерни за Добрич специфични занаяти.
Емблемата на ЕК“Стария Добрич“ е часовниковата кула, каква е нейната история?
Определено часовниковите кули още от Възраждането са били емблемите на българските градове. Общо за цяла България са били 17 кулите. За наша радост и гордост една от тях е именно в Добрич. Първите сведения с които разполагаме са от пътуване на хърватският учен Луджиер Бошкович, който споменава при своето пътуване през 1762 год в Хаджиоглу Пазарджик. Тази кула изгаря при пожар и век по-късно през 1867 година.Възстановена е на ново с дарения от тогавашните занаятчийски еснафи, които не само са разполагали с финансова възможност, но и това са били структури с изключително важна роля във възрожденския период за националното пробуждане на българския народ. Местата на кулите са били винаги в централната част на града и най-често в занаятчийските чаршии за да отмерват времето за работа и отмора и да служат за наблюдателници. Мястото на часовниковата кула не е това което е в момента. Тя се е намирала на мястото на някогашния хотел Москва в центъра. Кулата е била разрушена през 60-те години на XX век. Тази кула, която виждаме сега е изградена по снимков материал по описания и спомени и е най-близка до автентичния модел на съградената през XIX век. Свързана е с проекти на арх.Витлеем Чалъков и майстори от пернишко. Денко Петков е един от тях и майстори от Българево. Не бива да забравяме майстор Илия Ковачев, който изработва часовниковият механизъм, той тежи 250 кг. и е по схемата на всички възрожденски часовници. 1985 година е емблематична за кулата, тя е реставрирана и отворена дори за посещения. От тогава отмерва времето и с празничен звън. Зъбчатото колело е част от възрожденския часовников механизъм, задвижва се ръчно от два речни камъка с различна тежест между 8-9 кг. Майстора дава голяма гаранция за часовника и за кулата за да отмерват времето на някогашните и днешни добричлии.
Кои са първите майстори които влизат в занаятчийските дюкяни?
За празничния ден сме подготвили изложба „Докосване до първомайсторите“. Не можем да изброим всички ,но някои от тях са Бай Рачо-книговезеца, баба Дана –тъкачката, Дора-кожухарката, Тодор Жеков Алексиев-дървостругар, майсторът гайдар-Петър Лазаров.Бай Жендо-грънчаря, Жоро –Георги Колев шапкаря, който винаги усмихнат посреща гостите , Михаил Ненов –дърворезбаря. Въла –плетачката. Който дойде ще си припомни всички работили с възрожденски хъс. В изложбата има емблематично ножица от Жоро шапкаря, хората ще видят от кога се правят шапки и каскети и какви лакърдии са се раждали сред майсторите.
Разходка в меката есен на 2019
Грейнала грънчарница
На който и дюкян да потропаш, четири десетилетия след откриването на АЕКО“Старият Добрич“ ще те посрещнат с усмивка и радост от това, че си дошъл. Жени Петрова или Жендовица, както я знаят майсторите, наследи грънчарницата от съпруга си, колоритният бай Жендо. Той отваря вратите на работилницата си преди 37 години. Жени си спомня с какво желание майстор Жендо, разговарял с главният уредник Ани Иванова, с директора Борис Спасов и с Александър Друмев за идеята си да прави шарени грънци. Поискали да му видят грънците и го одобрили. Тогава красивата Жени била само на 25 години. Влязла в занаятчийницата с голи стени и лека мазилка. Днес по стените няма място от най-разнообразни писани изделия. Трите деца на семейството и до ден днешен имат работилницата за втори дом, там са израснали и им е свидно, животът им е преминал по калдъръмите на старият град.“ Боли ме за Старият Добрич, обгрижвам еднакво и вътре и вън и всеки по различен начин приема, болката ми.Аз го правя от вътре, правя го искрено , защото животът на семейството ми е тук“, казва Жени.Още помни как довела дъщеричката им Радост само на един месец, а момчетата вече работели с баща си. Там кърмела и се включвала в шаренето на грънците. Шарката се смесва от добруджанска към троянска, защото за чужденците няма разлика все си е българско. Туристите искат по-шарено по-слънчево и свежите цветове вече преобладават и греят в дюкяна. Жендо Жендов се пресели в отвъдното, но отнесе и там любовта си към занаята и Старият Добрич.
Белосват дърворезбарницата
Една от първите работилници в ЕК“Старият Добрич“ е дърворезбарската. Майстор Михаил Иванов намираме с четка в ръка.Подготвя се за гости.Белосва стените отвън. В семейството са потомствени майстори на длетото.Всички са завършили техникума по занаятчийство в Тетевен. Редом с бащата работи и синът Иван Михайлов. Така 40 години не затварят врати, както се случило с кожаря до тях. От сръчните им ръце са излезли резбовани тавани, като слънца, съвременни табелки за врати и какво ли още не. Признават, че сега ги хранят декоративните дървени буренца.Готови са на всякаква поръчка, стига клиента да е доволен.
Мирис на добруджански геврек
Гевреците отварят сетивата още като стъпиш на плочника в Старият град. Всеки ден стотици се редят на опашка за да си купят. Майсторът ситничар Иван Драгнев работи от 25 години. От преди 40 години гевреци са въртели дядо Дончо, Живко пекаря и много други. Това е постен геврек, там е майсторлъка, признава Иван. Няма мазнини, сол вода и мая и вкусно топло, чак пари. На ден по 150-200 геврека се купуват. Може и повече, зависи от времето.
Програма за 31 октомври
Програмата включва празничен концерт на Професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ от 12.00 часа. От 10.00 ч. до 16.00 ч. ще бъдат подредени две изложби. Едната на занаятчийски произведения „Докосване до първомайсторите“, а другата „Спомени от Стария Добрич“ по Янко Атанасов. През това време ще бъдат прожектирани филмите „Гевреци & Шапки“ и „Първомайстора – Илия Ковачев (1946-2005)“ . По традиция в четвъртък ще се проведе и фермерски пазар.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.71504 BGN
1 GBP = 2.25716 BGN
1 CHF = 2.10033 BGN
