100-годишен юбилей празнува днес Маринка Андреева от Добрич. Тя бе поздравена лично от кмета Йордан Йорданов.
Маринка Андреева е родена на 9.02.1924 г. в с. Одринци, но тогава се случила люта зима и успели да я запишат в регистъра едва на 14.02. Цял живот празнува рождения си ден на тази дата, която й е много скъпа, защото на нея е била и сватбата й.
До четвърто отделение учи в румънско училище в родното си село, което тогава се намира в пределите на Южна Добруджа. След това сама се научава да пише и чете на български език. През 1943 г. се омъжва за Иван Андреев – най-образованият мъж в селото, един от първите възпитаници на Висшето търговско училище (днес Икономически университет – Варна). Роден през 1917 г., той завършва две висши образования – икономическо и право. След като заема ръководни постове, сред които директор на „Партиен и държавен контрол“ и кмет на село Ведрина, той е изключен от БКП, защото е участник в движението, подготвяло „Заговора на Горуня“. Въпреки бунтарския живот на съпруга си, Маринка е неизменно до него и заедно преживяват тези трудни за семейството години. Тя работи тежък физически труд като бригадир в завод „Жакард“ – Добрич. Неведнъж е удостоявана със званието „ударник на труда“. Загубила отдавна съпруга си и двете си деца, отгледала двамата си внуци, баба Маринка сега се радва и на четирима пораснали правнуци.

Маринка Андреева е родена на 9.02.1924 г. в с. Одринци, но тогава се случила люта зима и успели да я запишат в регистъра едва на 14.02. Цял живот празнува рождения си ден на тази дата, която й е много скъпа, защото на нея е била и сватбата й.
До четвърто отделение учи в румънско училище в родното си село, което тогава се намира в пределите на Южна Добруджа. След това сама се научава да пише и чете на български език. През 1943 г. се омъжва за Иван Андреев – най-образованият мъж в селото, един от първите възпитаници на Висшето търговско училище (днес Икономически университет – Варна). Роден през 1917 г., той завършва две висши образования – икономическо и право. След като заема ръководни постове, сред които директор на „Партиен и държавен контрол“ и кмет на село Ведрина, той е изключен от БКП, защото е участник в движението, подготвяло „Заговора на Горуня“. Въпреки бунтарския живот на съпруга си, Маринка е неизменно до него и заедно преживяват тези трудни за семейството години. Тя работи тежък физически труд като бригадир в завод „Жакард“ – Добрич. Неведнъж е удостоявана със званието „ударник на труда“. Загубила отдавна съпруга си и двете си деца, отгледала двамата си внуци, баба Маринка сега се радва и на четирима пораснали правнуци.
