Крайовският договор е един от най-важните договори в историята на съвременна България. С него се коригира една историческа несправедливост – отнемането на Южна Добруджа от България и даването ѝ на Кралство Румъния през 1913 г. Загубата на Южна Добруджа е следствие от Междусъюзническата война. България е победена страна и подписаният на 28 юли същата година в Букурещ договор откъсва от Родината нейната житница.
Но какво е към онзи момент Южна Добруджа? Областта с площ от 7 500 квадратни километра, населена с около 309 000 души, предимно българи. Районът е селскостопански – отглежда се едър и дребен рогат добитък, както и множество земеделски култури. Географското му положение също е много добро – има пристанища на река Дунав – Тутракан и Силистра, както и излаз на Черно море – пристанищата Балчик и Каварна. Всичко това в съчетание с добре изградена железопътна мрежа би дало на региона големи предимства в едно бъдещо търговско развитие – нещо, което румънците напред във времето успяват да реализират. След анексирането на региона Румъния незабавно предприема действия по заличаване на идентичността на местното българско население и поставянето му в подчинено положение. В края на 1913 г. е уволнен почти целият административен персонал и е заменен с румънски. През април 1914 г. е приет „Закон за устройство на нова Добруджа“. Оформени са два окръга (Калиакра – Добрички и Дуростор – Силистренски). Сменени са имената на някои ключови населени места – Добрич става Базарджик, а Тутракан – Туртукая. По силата на различни договорености местното население би трябвало автоматично да получи румънско поданство, но това не се случва. Създадени са комисии, пред които желаещите трябва да преминат. Целта е отказалите се от румънско поданство да бъдат прогонени. Нанася се удар върху местния елит – общественици, просветни дейци. Чрез различни форми на репресия е отнето правото на почти 8 000 души да придобият румънско поданство. Те са принудени да емигрират в България, а имуществото им е конфискувано. С различни способи румънските власти започват да променят профила на областта. Българската държава няма как да се примири със случващото се.
Подходящ момент за промяна на статуквото е избухването на Първата световна война. България се включва в нея през 1915 г., но не само Южна Добруджа е причината за този акт. Началото на бойните действия на Добруджанския фронт е 1 септември 1916 г. Те продължават около четири месеца – между септември 1916 г. и януари 1917 г. Българската войска наброява около 150 000. От тях над 15 000 оставят костите си по бойните полета на Добруджа. Нашата армия не допуска нито едно поражение. В паметта на бъдните поколения ще останат победите при Добрич, Тутракан, Кочмар и Карапелит, Кубадин. На 6 декември е превзета румънската столица Букурещ. Победите следват една след друга, но за съжаление в края на войната сме на страната на губещите – Ньойският договор затвърждава катастрофалното положение. Южна Добруджа е отново в румънски ръце. В следващите десетилетия новите господари правят всичко възможно изцяло да променят профила на областта. В периода 1922-1940 г. в Южна Добруджа системно се преселват хора от вътрешността на кралството, както и от земите на днешна Северна Македония (т.нар. аромъни). Общият брой на преселниците е около 107 000. Те са настанявани както в градовете, така и в селата, като в селата преобладават. За част от тези хора специално се строят домове. Създават се и нови села с изцяло построени от румънската държава къщи.
Една от формите на натиск върху местното българско население е закриването на българските училища и създаването на румънски. Румънците правят и поземлена реформа, с която отнемат частни селскостопански земи от българското население. Българите в Южна Добруджа са принудени да живеят във враждебна среда, поставени под непрекъснат натиск. Българската държава прави всичко възможно да облекчи тяхната участ – създадено е БКО (Българско културно общество), организират се чети, които влизат от България на румънска територия и, доколкото е възможно, повдигат духа на местното население и го защитават от румънския произвол. За съжаление, по обективни причини, България през 20-те и началото на 30-те години не успява да осъществи дипломатически пробив, който да доведе до промяна на статута на Южна Добруджа и възвръщането ѝ към Родината. През втората половина на 30-те години се наблюдава разместване на международните политически пластове – Нацистка Германия и СССР започват да играят все по-важна роля. През 1939 г. Румъния е притисната от двете държави да подобри отношенията си с България. Началото на Втората световна война води до съществени изменения на европейската политическа карта. Основният покровител на Румъния – Франция, капитулира пред Германия на 22 юни 1940 г. Френската държава губи своята независимост. На 26 юни съветското правителство връчва на Румъния нота с искане за предаване на Бесарабия и Северна Буковина. В следващите дни СССР окупира желаната територия. В тези превратни времена българското правителство все по-откровено предявява своите претенции за връщане на Южна Добруджа. През юли СССР и Нацистка Германия дават сигнали към българското правителство, че няма да се противопоставят на евентуално връщане на Южна Добруджа към България. Преговорите между България и Румъния започват в Крайова на 19 август. Ръководител на българската делегация е Светослав Поменов, който е с ранг на пълномощен министър. Екипът е в следния състав: делегати, технически съветници, експерти, секретари и писари.
На 30 август Румъния получава пореден дипломатически удар – подписан е Вторият виенски арбитраж за Трансилвания. В същото време продължават преговорите в Крайова. В следващите две седмици те са съпроводени с множество перипетии, поради опитите на домакините да се пазарят дори и за най-незначителния детайл. Договорът е подписан на 7 септември 1940 г., Южна Добруджа се връща в пределите на България, в границите, в които е отнета през 1913 г. На 21 септември възторжените добруджанци посрещат навлизащите в областта български войски.
Цветан Сашев - главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история“ на РИМ – Добрич
На снимката: Българската делегация при подписването на Крайовския договор
Но какво е към онзи момент Южна Добруджа? Областта с площ от 7 500 квадратни километра, населена с около 309 000 души, предимно българи. Районът е селскостопански – отглежда се едър и дребен рогат добитък, както и множество земеделски култури. Географското му положение също е много добро – има пристанища на река Дунав – Тутракан и Силистра, както и излаз на Черно море – пристанищата Балчик и Каварна. Всичко това в съчетание с добре изградена железопътна мрежа би дало на региона големи предимства в едно бъдещо търговско развитие – нещо, което румънците напред във времето успяват да реализират. След анексирането на региона Румъния незабавно предприема действия по заличаване на идентичността на местното българско население и поставянето му в подчинено положение. В края на 1913 г. е уволнен почти целият административен персонал и е заменен с румънски. През април 1914 г. е приет „Закон за устройство на нова Добруджа“. Оформени са два окръга (Калиакра – Добрички и Дуростор – Силистренски). Сменени са имената на някои ключови населени места – Добрич става Базарджик, а Тутракан – Туртукая. По силата на различни договорености местното население би трябвало автоматично да получи румънско поданство, но това не се случва. Създадени са комисии, пред които желаещите трябва да преминат. Целта е отказалите се от румънско поданство да бъдат прогонени. Нанася се удар върху местния елит – общественици, просветни дейци. Чрез различни форми на репресия е отнето правото на почти 8 000 души да придобият румънско поданство. Те са принудени да емигрират в България, а имуществото им е конфискувано. С различни способи румънските власти започват да променят профила на областта. Българската държава няма как да се примири със случващото се.
Подходящ момент за промяна на статуквото е избухването на Първата световна война. България се включва в нея през 1915 г., но не само Южна Добруджа е причината за този акт. Началото на бойните действия на Добруджанския фронт е 1 септември 1916 г. Те продължават около четири месеца – между септември 1916 г. и януари 1917 г. Българската войска наброява около 150 000. От тях над 15 000 оставят костите си по бойните полета на Добруджа. Нашата армия не допуска нито едно поражение. В паметта на бъдните поколения ще останат победите при Добрич, Тутракан, Кочмар и Карапелит, Кубадин. На 6 декември е превзета румънската столица Букурещ. Победите следват една след друга, но за съжаление в края на войната сме на страната на губещите – Ньойският договор затвърждава катастрофалното положение. Южна Добруджа е отново в румънски ръце. В следващите десетилетия новите господари правят всичко възможно изцяло да променят профила на областта. В периода 1922-1940 г. в Южна Добруджа системно се преселват хора от вътрешността на кралството, както и от земите на днешна Северна Македония (т.нар. аромъни). Общият брой на преселниците е около 107 000. Те са настанявани както в градовете, така и в селата, като в селата преобладават. За част от тези хора специално се строят домове. Създават се и нови села с изцяло построени от румънската държава къщи.
Една от формите на натиск върху местното българско население е закриването на българските училища и създаването на румънски. Румънците правят и поземлена реформа, с която отнемат частни селскостопански земи от българското население. Българите в Южна Добруджа са принудени да живеят във враждебна среда, поставени под непрекъснат натиск. Българската държава прави всичко възможно да облекчи тяхната участ – създадено е БКО (Българско културно общество), организират се чети, които влизат от България на румънска територия и, доколкото е възможно, повдигат духа на местното население и го защитават от румънския произвол. За съжаление, по обективни причини, България през 20-те и началото на 30-те години не успява да осъществи дипломатически пробив, който да доведе до промяна на статута на Южна Добруджа и възвръщането ѝ към Родината. През втората половина на 30-те години се наблюдава разместване на международните политически пластове – Нацистка Германия и СССР започват да играят все по-важна роля. През 1939 г. Румъния е притисната от двете държави да подобри отношенията си с България. Началото на Втората световна война води до съществени изменения на европейската политическа карта. Основният покровител на Румъния – Франция, капитулира пред Германия на 22 юни 1940 г. Френската държава губи своята независимост. На 26 юни съветското правителство връчва на Румъния нота с искане за предаване на Бесарабия и Северна Буковина. В следващите дни СССР окупира желаната територия. В тези превратни времена българското правителство все по-откровено предявява своите претенции за връщане на Южна Добруджа. През юли СССР и Нацистка Германия дават сигнали към българското правителство, че няма да се противопоставят на евентуално връщане на Южна Добруджа към България. Преговорите между България и Румъния започват в Крайова на 19 август. Ръководител на българската делегация е Светослав Поменов, който е с ранг на пълномощен министър. Екипът е в следния състав: делегати, технически съветници, експерти, секретари и писари.
На 30 август Румъния получава пореден дипломатически удар – подписан е Вторият виенски арбитраж за Трансилвания. В същото време продължават преговорите в Крайова. В следващите две седмици те са съпроводени с множество перипетии, поради опитите на домакините да се пазарят дори и за най-незначителния детайл. Договорът е подписан на 7 септември 1940 г., Южна Добруджа се връща в пределите на България, в границите, в които е отнета през 1913 г. На 21 септември възторжените добруджанци посрещат навлизащите в областта български войски.
Цветан Сашев - главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история“ на РИМ – Добрич
На снимката: Българската делегация при подписването на Крайовския договор
Коментирайте
.gif)
1 USD = 1.67208 BGN
1 GBP = 2.25378 BGN
1 CHF = 2.08289 BGN
