Ако се появи силна опозиция, тя ще е извън парламента

Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2016? "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите и очакванията им за новата година. Всички коментари четете в специалната тема "Годината". 
 
Днес представяме мнението на Геновева Петрова, политолог в социологическата агенция "Алфа рисърч". То е записано преди промените в ДПС. 

Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред централната власт?

- Във вътрешнополитически аспект - да удържи реформаторските си приоритети. Което е възможно само ако може да разчита на устойчива реформаторска подкрепа, а на не плаващи парламентарни мнозинства – задача, която в началото на януари изглежда трудна предвид трусовете в мнозинството от края на 2015 г. и предстоящото предоговаряне на коалиционното споразумение.

Във външнополитически план предизвикателство е удържането евроатлантическите приоритети предвид нестабилната международна ситуация.

А пред местните власти?

- Да опазят управлението на общините от домогванията на местни клиентелистки кръгове. Предвид новия програмен период и очакваните инвестиции дори и в малките общини има огромни апетити.

Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?

- Президентът Плевнелиев успя да се справи с две много важни предизвикателства: две служебни правителства, дошли в резултат на оставки след граждански протести, и последователно отстояване на евроатлантическата ориентация на страната независимо от вътрешнополитическите и международните проблеми. Въпреки колебливите на моменти изяви, критиките и не на последно място персоналните атаки, които понасяше, той успя да запази президентската институция като една от малкото, ползващи се с обществено доверие в най-критични моменти от мандата си. Втори мандат е въпрос преди всичко на политическа и електорална подкрепа, която към момента е трудно да бъде прогнозирана.

Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?

- Възможността вероятно изглежда примамлива и доста се спекулира с нея. А и би било прецедент в съвременната българска демократична история, особено ако се стигне до ситуация на избори 2 в 1. Личното ми мнение е, че няма да се изкуши от такава възможност.

Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?

- Тази възможност не изглеждаше реалистична още когато ГЕРБ и Реформаторският блок бяха смятани за устойчиво мнозинство. След трусовете от края на миналата година е само екзотична. Вратите към общ десен кандидат обаче все още не са напълно затворени, особено ако десните формации успеят бързо да се консолидират около обща цел.

И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?

- Със сигурност ДПС ще се опита да изглежда така, но реалният изход от вота не зависи само от движението. Каквито и да са неговите опити да се позиционира като решаващ фактор (ако са неоснователни), могат да бъдат неутрализирани, в случай че конкурентите му намерят успешни политически формули за президентските избори.

Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?

- Колебанията в мнозинството са вече са факт. Съмнявам се, че е възможно съвместяване между реализиране на приоритетни реформи и увеличена роля на ДПС. Един пример: ДПС са едни от най-силните критици на реформата в здравеопазването, която и хората, и премиерът до момента оценяват като успешна. А неизпълнението на реформите ще доведе до силен отлив на избиратели, което Борисов и ГЕРБ едва ли искат да допуснат. Тоест по-вероятно е те да пожелаят да отидат отново на предсрочни избори заедно с президентските, отколкото да рискуват силна загуба на електорална подкрепа.

Възможно ли е БСП да се съживи, при какви условия?

- Дори да има външни на БСП условия за мобилизиране на ляв вот – като например лява вълна в Европа, социални недоволства през зимата и т.н. – самата тя не дава признаци на възможност да се съживи в краткосрочен период. Социалистите не показват нито идейни, нито организационни възможности за подобно стабилизиране, а и собствените им избиратели продължават да не поглеждат към тях.

Има ли опозиция на управлението? Какъв е ефектът от липсата на опозиция? Можем ли да очакваме появата на такава?

- Опозиция на управлението са партиите, на които избирателите отреждат тази роля. Тоест в настоящия парламент такива са основно БСП и ДПС и в по-малка степен "Атака". Друг въпрос е, че целенасочено или не, те не се проявяват като силна опозиция. ДСБ, които в края на 2015 г. обявиха, че минават в опозиция, веднага бяха поставени и от коалиционните си партньори, и от БСП и ДПС в ситуация да изразява новата си позиция чрез неучастие в парламентарните гласувания. Продължителното поддържане на подобно поведение не дава перспективи за превръщането на ДСБ в силна парламентарна опозиция. В този смисъл това НС трудно може да излъчи сериозна опозиция на управлението. Ако такава се появи, тя по-скоро би била извънпарламентарна.

През миналата година гражданското общество като че позагуби енергия. Какво може да го активизира?

- През миналата година гражданското общество разчиташе, че коалиционното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок ще реализира поетите ангажименти. Това е по-скоро гласуване на доверие, а не загуба на енергия. Дали ще се активизира нова гражданска енергия – било под формата на протест, било под формата на все по-взискателни организации – зависи от предизвикателствата пред обществото. Ако политическият елит провокира подобно на лятото на 2013 г. недоволство – гражданската енергия би се катализирала бързо. Реакции на отделни управленски решения имаше още в края на 2015 г. Най-сериозните от тях са протестите срещу бламирането на съдебната реформа, но също полицейските протести от есента, тези срещу увеличената цена на винетките, протестите на еколози.

Какво добро може да донесе 2016 г.?

- Липса на кризи – както във вътрешнополитически, така и в международен план.Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2016? "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите и очакванията им за новата година. Всички коментари четете в специалната тема "Годината". 
 
Днес представяме мнението на Геновева Петрова, политолог в социологическата агенция "Алфа рисърч". То е записано преди промените в ДПС. 

Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред централната власт?

- Във вътрешнополитически аспект - да удържи реформаторските си приоритети. Което е възможно само ако може да разчита на устойчива реформаторска подкрепа, а на не плаващи парламентарни мнозинства – задача, която в началото на януари изглежда трудна предвид трусовете в мнозинството от края на 2015 г. и предстоящото предоговаряне на коалиционното споразумение.

Във външнополитически план предизвикателство е удържането евроатлантическите приоритети предвид нестабилната международна ситуация.

А пред местните власти?

- Да опазят управлението на общините от домогванията на местни клиентелистки кръгове. Предвид новия програмен период и очакваните инвестиции дори и в малките общини има огромни апетити.

Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?

- Президентът Плевнелиев успя да се справи с две много важни предизвикателства: две служебни правителства, дошли в резултат на оставки след граждански протести, и последователно отстояване на евроатлантическата ориентация на страната независимо от вътрешнополитическите и международните проблеми. Въпреки колебливите на моменти изяви, критиките и не на последно място персоналните атаки, които понасяше, той успя да запази президентската институция като една от малкото, ползващи се с обществено доверие в най-критични моменти от мандата си. Втори мандат е въпрос преди всичко на политическа и електорална подкрепа, която към момента е трудно да бъде прогнозирана.

Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?

- Възможността вероятно изглежда примамлива и доста се спекулира с нея. А и би било прецедент в съвременната българска демократична история, особено ако се стигне до ситуация на избори 2 в 1. Личното ми мнение е, че няма да се изкуши от такава възможност.

Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?

- Тази възможност не изглеждаше реалистична още когато ГЕРБ и Реформаторският блок бяха смятани за устойчиво мнозинство. След трусовете от края на миналата година е само екзотична. Вратите към общ десен кандидат обаче все още не са напълно затворени, особено ако десните формации успеят бързо да се консолидират около обща цел.

И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?

- Със сигурност ДПС ще се опита да изглежда така, но реалният изход от вота не зависи само от движението. Каквито и да са неговите опити да се позиционира като решаващ фактор (ако са неоснователни), могат да бъдат неутрализирани, в случай че конкурентите му намерят успешни политически формули за президентските избори.

Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?

- Колебанията в мнозинството са вече са факт. Съмнявам се, че е възможно съвместяване между реализиране на приоритетни реформи и увеличена роля на ДПС. Един пример: ДПС са едни от най-силните критици на реформата в здравеопазването, която и хората, и премиерът до момента оценяват като успешна. А неизпълнението на реформите ще доведе до силен отлив на избиратели, което Борисов и ГЕРБ едва ли искат да допуснат. Тоест по-вероятно е те да пожелаят да отидат отново на предсрочни избори заедно с президентските, отколкото да рискуват силна загуба на електорална подкрепа.

Възможно ли е БСП да се съживи, при какви условия?

- Дори да има външни на БСП условия за мобилизиране на ляв вот – като например лява вълна в Европа, социални недоволства през зимата и т.н. – самата тя не дава признаци на възможност да се съживи в краткосрочен период. Социалистите не показват нито идейни, нито организационни възможности за подобно стабилизиране, а и собствените им избиратели продължават да не поглеждат към тях.

Има ли опозиция на управлението? Какъв е ефектът от липсата на опозиция? Можем ли да очакваме появата на такава?

- Опозиция на управлението са партиите, на които избирателите отреждат тази роля. Тоест в настоящия парламент такива са основно БСП и ДПС и в по-малка степен "Атака". Друг въпрос е, че целенасочено или не, те не се проявяват като силна опозиция. ДСБ, които в края на 2015 г. обявиха, че минават в опозиция, веднага бяха поставени и от коалиционните си партньори, и от БСП и ДПС в ситуация да изразява новата си позиция чрез неучастие в парламентарните гласувания. Продължителното поддържане на подобно поведение не дава перспективи за превръщането на ДСБ в силна парламентарна опозиция. В този смисъл това НС трудно може да излъчи сериозна опозиция на управлението. Ако такава се появи, тя по-скоро би била извънпарламентарна.

През миналата година гражданското общество като че позагуби енергия. Какво може да го активизира?

- През миналата година гражданското общество разчиташе, че коалиционното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок ще реализира поетите ангажименти. Това е по-скоро гласуване на доверие, а не загуба на енергия. Дали ще се активизира нова гражданска енергия – било под формата на протест, било под формата на все по-взискателни организации – зависи от предизвикателствата пред обществото. Ако политическият елит провокира подобно на лятото на 2013 г. недоволство – гражданската енергия би се катализирала бързо. Реакции на отделни управленски решения имаше още в края на 2015 г. Най-сериозните от тях са протестите срещу бламирането на съдебната реформа, но също полицейските протести от есента, тези срещу увеличената цена на винетките, протестите на еколози.

Какво добро може да донесе 2016 г.?

- Липса на кризи – както във вътрешнополитически, така и в международен план.

Коментирайте