Най-много се увеличават средствата за болнична помощ и лекарства. Според статистиката само 18% от парите за здравеопазване миналата година са отишли за други дейности. Това съобщи днес здравният министър Петър Москов по време на форум на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на тема "Здравна реформа: бизнес диагноза". Той представи данни от изследване, според което частните разходи за здравеопазване надхвърлят 40%. Общите разходите за здраве пък нарастват с 10% повече на година, отколкото БВП на страната. Освен това разходите на НЗОК нарастват много по-бързо от приходите През последните години касата плаща все повече за лекарства, но домакинствата плащат още повече, обясни Москов, като подчерта, че високият процент, доплащан от пациентите за медикаменти, ограничава достъпа им до тях. Миналата година НЗОК е изплатила 100 млн. лева за лечение за мозъчно-съдови заболявания, а частните разходи са били 300 млн. лева, даде пример той. Според министъра реимбурсната политика е съсредоточена върху намаляването на разходите на НЗОК и не е ориентирана към нуждите на хората и затова ще се търси различен начин за реимбурсация и за реално остойностяване на дейностите и на лекарския труд. Същевременно, 13.1% от домакинствата у нас са имали доходи под официалния праг на бедност през 2013 г. Според здравния министър именно през 2013 г. здравноосигурителният модел у нас се е счупил.
Като най-големи проблеми в болничната помощ, той посочи прекалено големия брой болнични легла, както и задълженията, които трупат болниците.
По думите му страната ни има повече болници (общо 338) и легла от повечето страни в ЕС, както и най-високият процент на хоспитализации. Данните сочат, че през 2013 г. един от всеки четирима българи е бил приет в болница, докато според Москов над 20 на сто от болничните дейности могат да се извършват в доболнични условия.
В същото време България е на първо място по лоша здравно-демографска среда, отбеляза министърът.
"България е на първо място по ниска продължителност на живота и висока смъртност. Все още не можем да намалим детската смъртност до показателя, постигнат в страните от ЕС през 1995 г.".
Москов увери, че от Министерството на здравеопазването се стремят към
ефективност, а не към икономии и спестяване
По думите му здравната реформа цели пациентът да бъде поставен в центъра на здравната система и да получава комплексно лечение. Именно заради това промените предвиждат НЗОК да не сключва договор с болница, която може да осигури само един епизод от лечението на пациента.
Москов се похвали още, че на базата на концептуалния документ за здравна реформа, две от четирите препоръки на Европейската комисия към страната ни в тази сфера са били свалени.
Като най-големи проблеми в болничната помощ, той посочи прекалено големия брой болнични легла, както и задълженията, които трупат болниците.
По думите му страната ни има повече болници (общо 338) и легла от повечето страни в ЕС, както и най-високият процент на хоспитализации. Данните сочат, че през 2013 г. един от всеки четирима българи е бил приет в болница, докато според Москов над 20 на сто от болничните дейности могат да се извършват в доболнични условия.
В същото време България е на първо място по лоша здравно-демографска среда, отбеляза министърът.
"България е на първо място по ниска продължителност на живота и висока смъртност. Все още не можем да намалим детската смъртност до показателя, постигнат в страните от ЕС през 1995 г.".
Москов увери, че от Министерството на здравеопазването се стремят към
ефективност, а не към икономии и спестяване
По думите му здравната реформа цели пациентът да бъде поставен в центъра на здравната система и да получава комплексно лечение. Именно заради това промените предвиждат НЗОК да не сключва договор с болница, която може да осигури само един епизод от лечението на пациента.
Москов се похвали още, че на базата на концептуалния документ за здравна реформа, две от четирите препоръки на Европейската комисия към страната ни в тази сфера са били свалени.
Снимка:m.netinfo.bg
Източник:Vesti.bg