Братя Ранкови: Освен тръпката, театърът не дава много възможности на младите

17.02.2015 г. 10:25:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Братя Ранкови: Освен тръпката, театърът не дава много възможности на младите
Братята Красимир и Веселин Ранкови са родени в Балчик.
По-големият – Красимир е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" в класа на професор Надежда Сейкова, а след това и режисура. Играе в различни театри в страната, но най-дълго в Сатиричния театър.
Директор е на Драматичен театър „Йордан Йовков" Добрич от 1998 до 2002 година.
Изиграл е много роли в киното и театъра, но доби голяма популярност сред телевизионните зрители с ролята си на Антон Ставрев в сериала „Стъклен дом" по БТВ.
Веселин учи в класа на Елка Михайлова. През 1990 г. става доцент в НАТФИЗ. От 2002 г. започва да ръководи свой клас по Актьорско майсторство в Академията.
Познат е на зрителите със своя глас, тъй като се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали. Най-известен е с работата си по „Алф", „Мистър Бийн", „Ало, ало!" и др.
В началото на миналата седмица двамата гостуваха в Добрич с пиесата „Сега или никога", в която си партнират със Стефка Янорова и Ярослава Павлова.
Това ли е първата пиеса, в която играете двамата?
Веселин: Да, и единствена засега. Но пък съвместното режисьорско начало, което направихме с нея, отключи други проекти, в които играе Краси, тъй като той е по-популярният и по-известният от двамата.
Красимир: Засега. Преди ти беше по-популярен, за момента съм аз, хубаво е, че се сменяме във времето.
Веселин: Забравиха му фамилията и много хора му казват Ставрев (след успешното му превъплъщение в охранителя Антон Ставрев в сериала „Стъклен дом"). Добре, че на мен не ми казват „братът на Ставрев".
Красимир: Вие виждате, че аз съм режисьор само на афиша. Иначе пиесата я правихме двамата с Весо. Идеята за нея се върти в главите ни от много време, но търсихме драматургия, в която можем да играем двамата.
Двамата правите и един фестивал на младите хора в изкуството „Виа Понтика" в родния Балчик.
Веселин: Мечтата ни беше да съберем по едно и също време, в едно пространство студенти от четирите Академии по изкуствата – театралната, музикалната, художествената и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Целта е в един отрязък от време да се съберат студенти и преподаватели, да чуят тона на времето си, защото от тук нататък, в следващите 20-30 години те ще правят изкуството на България. По този начин културата се обогатява, не остава затворена в рамките на съответния тип изкуство. Миналата година беше осмото поредно издание на фестивала, който освен това е и международен, и съм щастлив, че успяхме да издържим толкова време. Фестивалът се приема много добре и от студентите, и от преподавателите, много се харесва. Благодарим на община Балчик и курортен комплекс Албена за подкрепата. Благодарим и на радио „Добруджа" като един постоянен медиен партньор.
Все още не сме направили програмата за тази година. Но всяка Академия има автономията сама да определи студентите и преподавателите, които ще участват във фестивала, и гостите си, както те сметнат за добре. Мисля, че тази свобода трябва да се запази, защото говорим за академична общност и това помага за обмена на идеи не само между самите студенти, но и между студентите и зрителите в Балчик.
Не сте ли мислили върху идеята, част от програмата на фестивала да бъде представена в Добрич?
Веселин: За съжаление, не сме направили така, че част от продукцията, от програмата на фестивала да се представи и в областния център. А става въпрос за едно интересно време – в началото на септември. Може да изнесем няколко театрални заглавия, фолклорни концерти, изложби.
Красимир: Има интересни събития, които биха били любопитни за публиката в Добрич.
Да ви върна отново към театралната сцена. Като че ли имате усет към забавния жанр?
Красимир: Не че сме се ориентирали конкретно към забавния жанр, но явно имаме усет точно към този тип драматургия, затова се опитваме да забавляваме приятно публиката. В Сатиричния театър направихме „На другата сутрин" – английска пиеса от Питър Куилтър, в Пазарджишкия театър направихме също една съвместна постановка „Мафии и нежни чувства".
Веселин: Комедията е много труден жанр.
А в киното дали няма да ви събере някой?
Веселин: Холивуд! (смее се)
Красимир: Чакаме все още.
Една от партньорките ви в „Сега или никога" е Ярослава Павлова от Добрич.
Красимир: Познавам я от много отдавна. Още повече, че тя направи първите си стъпки на сцената тук в Добрич, когато аз бях директор на театъра. След това кандидатства във ВИТИЗ, доколкото успяхме я подготвихме и сега е съвсем естествено след толкова години да я поканим да участва в наш проект и да се срещнем отново на сцената. Адски сме доволни от нея.
Наскоро в един разговор Борис Луканов призна, че в момента има прекрасни млади актьори, които много по-бързо влизат и в киното, и в театъра. Споделяте ли неговото мнение?
Красимир: Не си спомням Борис Луканов като млад актьор, но като го гледам сега, съм убеден, че и като млад е бил прекрасен актьор.
Веселин: Според мен той се умилява от дистанцията на времето, но нека си спомним, че преди години само в Бояна се създаваха между 25 и 30 филма на година, като добавим и поне 15 филма в студио „Екран" на Българската национална телевизия, всеки понеделник имаше телевизионен театър, а всеки окръжен град имаше театър. Така че количеството работа за младите артисти тогава беше по-голямо, в момента младите нямат чак такава възможност за реализация. И е съвсем естествено в малката възможност за реализация да се проявят няколко души, но това не означава, че останалите имат работа. Това го казвам, защото съм вътре в НАТФИЗ и поради тази причина съм обезпокоен. Има много талантливи млади хора, но това са 36 души, които завършват Академията. Като прибавим Театралния колеж „Любен Гройс", Нов Български университет и Пловдивски университет – общо 200-300 души, които излизат на театралния пазар, но няма възможност за всички. И голяма част от добрите артисти, които не са нахални и не намерят своя шанс, след 4-5 години биват забравени, защото всяка една професия трябва да се поддържа и то чрез реализация. Много е тежко и странно. Иначе, „луди" хора да се занимават с театър – има.
Ще ви дам един пример – заплатата на един млад актьор е малко над 300 лева, ако се изчисли, се падат по 11 лева и някакви стотинки на ден. А в гардероба на театъра една студентка, която през деня си върши другите задължения, вечерта, за да взема и подава палтата, получава 15 лева.
Младите хора инвестират време, талант, пари и изобщо не са облагодетелствани от възможностите, които може да им даде професията, поне в началото.
Но пък тръпката на сцената е неповторима...
Веселин: Тръпката е неповторима, но трябва да се живее...
Красимир: От много тръпка накрая най-много да изтръпнеш. (смее се)
Веселин: Факт е, че няколко от младите актьори успяха да пробият и да станат звезди, благодарение на няколко телевизионни сериала, но какво става след това – малко по малко взеха да изчезват.

Коментирайте
Подобни новини
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Галина Дурмушлийска: Ако не обичам толкова Добруджа, не бих могла да пея с тази любов за нея
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Господинов: Тежка, но и много продуктивна година изпраща ПФА „Добруджа“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Стоян Варналиев представи сборника „Коледа от Бяло море до Дунав“
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево
Реставрираният ръкопис на ген. Стефан Тошев вече е в музея в Генерал Тошево



Яндекс.Метрика