Братята Красимир и Веселин Ранкови са родени в Балчик.
По-големият – Красимир е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" в класа на професор Надежда Сейкова, а след това и режисура. Играе в различни театри в страната, но най-дълго в Сатиричния театър.
Директор е на Драматичен театър „Йордан Йовков" Добрич от 1998 до 2002 година.
Изиграл е много роли в киното и театъра, но доби голяма популярност сред телевизионните зрители с ролята си на Антон Ставрев в сериала „Стъклен дом" по БТВ.
Веселин учи в класа на Елка Михайлова. През 1990 г. става доцент в НАТФИЗ. От 2002 г. започва да ръководи свой клас по Актьорско майсторство в Академията.
Познат е на зрителите със своя глас, тъй като се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали. Най-известен е с работата си по „Алф", „Мистър Бийн", „Ало, ало!" и др.
В началото на миналата седмица двамата гостуваха в Добрич с пиесата „Сега или никога", в която си партнират със Стефка Янорова и Ярослава Павлова.
По-големият – Красимир е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" в класа на професор Надежда Сейкова, а след това и режисура. Играе в различни театри в страната, но най-дълго в Сатиричния театър.
Директор е на Драматичен театър „Йордан Йовков" Добрич от 1998 до 2002 година.
Изиграл е много роли в киното и театъра, но доби голяма популярност сред телевизионните зрители с ролята си на Антон Ставрев в сериала „Стъклен дом" по БТВ.
Веселин учи в класа на Елка Михайлова. През 1990 г. става доцент в НАТФИЗ. От 2002 г. започва да ръководи свой клас по Актьорско майсторство в Академията.
Познат е на зрителите със своя глас, тъй като се занимава активно с озвучаване на реклами, филми и сериали. Най-известен е с работата си по „Алф", „Мистър Бийн", „Ало, ало!" и др.
В началото на миналата седмица двамата гостуваха в Добрич с пиесата „Сега или никога", в която си партнират със Стефка Янорова и Ярослава Павлова.
Това ли е първата пиеса, в която играете двамата?
Веселин: Да, и единствена засега. Но пък съвместното режисьорско начало, което направихме с нея, отключи други проекти, в които играе Краси, тъй като той е по-популярният и по-известният от двамата.
Красимир: Засега. Преди ти беше по-популярен, за момента съм аз, хубаво е, че се сменяме във времето.
Веселин: Забравиха му фамилията и много хора му казват Ставрев (след успешното му превъплъщение в охранителя Антон Ставрев в сериала „Стъклен дом"). Добре, че на мен не ми казват „братът на Ставрев".
Красимир: Вие виждате, че аз съм режисьор само на афиша. Иначе пиесата я правихме двамата с Весо. Идеята за нея се върти в главите ни от много време, но търсихме драматургия, в която можем да играем двамата.
Красимир: Засега. Преди ти беше по-популярен, за момента съм аз, хубаво е, че се сменяме във времето.
Веселин: Забравиха му фамилията и много хора му казват Ставрев (след успешното му превъплъщение в охранителя Антон Ставрев в сериала „Стъклен дом"). Добре, че на мен не ми казват „братът на Ставрев".
Красимир: Вие виждате, че аз съм режисьор само на афиша. Иначе пиесата я правихме двамата с Весо. Идеята за нея се върти в главите ни от много време, но търсихме драматургия, в която можем да играем двамата.
Двамата правите и един фестивал на младите хора в изкуството „Виа Понтика" в родния Балчик.
Веселин: Мечтата ни беше да съберем по едно и също време, в едно пространство студенти от четирите Академии по изкуствата – театралната, музикалната, художествената и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Целта е в един отрязък от време да се съберат студенти и преподаватели, да чуят тона на времето си, защото от тук нататък, в следващите 20-30 години те ще правят изкуството на България. По този начин културата се обогатява, не остава затворена в рамките на съответния тип изкуство. Миналата година беше осмото поредно издание на фестивала, който освен това е и международен, и съм щастлив, че успяхме да издържим толкова време. Фестивалът се приема много добре и от студентите, и от преподавателите, много се харесва. Благодарим на община Балчик и курортен комплекс Албена за подкрепата. Благодарим и на радио „Добруджа" като един постоянен медиен партньор.
Все още не сме направили програмата за тази година. Но всяка Академия има автономията сама да определи студентите и преподавателите, които ще участват във фестивала, и гостите си, както те сметнат за добре. Мисля, че тази свобода трябва да се запази, защото говорим за академична общност и това помага за обмена на идеи не само между самите студенти, но и между студентите и зрителите в Балчик.
Все още не сме направили програмата за тази година. Но всяка Академия има автономията сама да определи студентите и преподавателите, които ще участват във фестивала, и гостите си, както те сметнат за добре. Мисля, че тази свобода трябва да се запази, защото говорим за академична общност и това помага за обмена на идеи не само между самите студенти, но и между студентите и зрителите в Балчик.
Не сте ли мислили върху идеята, част от програмата на фестивала да бъде представена в Добрич?
Веселин: За съжаление, не сме направили така, че част от продукцията, от програмата на фестивала да се представи и в областния център. А става въпрос за едно интересно време – в началото на септември. Може да изнесем няколко театрални заглавия, фолклорни концерти, изложби.
Красимир: Има интересни събития, които биха били любопитни за публиката в Добрич.
Красимир: Има интересни събития, които биха били любопитни за публиката в Добрич.
Да ви върна отново към театралната сцена. Като че ли имате усет към забавния жанр?
Красимир: Не че сме се ориентирали конкретно към забавния жанр, но явно имаме усет точно към този тип драматургия, затова се опитваме да забавляваме приятно публиката. В Сатиричния театър направихме „На другата сутрин" – английска пиеса от Питър Куилтър, в Пазарджишкия театър направихме също една съвместна постановка „Мафии и нежни чувства".
Веселин: Комедията е много труден жанр.
Веселин: Комедията е много труден жанр.
А в киното дали няма да ви събере някой?
Веселин: Холивуд! (смее се)
Красимир: Чакаме все още.
Красимир: Чакаме все още.
Една от партньорките ви в „Сега или никога" е Ярослава Павлова от Добрич.
Красимир: Познавам я от много отдавна. Още повече, че тя направи първите си стъпки на сцената тук в Добрич, когато аз бях директор на театъра. След това кандидатства във ВИТИЗ, доколкото успяхме я подготвихме и сега е съвсем естествено след толкова години да я поканим да участва в наш проект и да се срещнем отново на сцената. Адски сме доволни от нея.
Наскоро в един разговор Борис Луканов призна, че в момента има прекрасни млади актьори, които много по-бързо влизат и в киното, и в театъра. Споделяте ли неговото мнение?
Красимир: Не си спомням Борис Луканов като млад актьор, но като го гледам сега, съм убеден, че и като млад е бил прекрасен актьор.
Веселин: Според мен той се умилява от дистанцията на времето, но нека си спомним, че преди години само в Бояна се създаваха между 25 и 30 филма на година, като добавим и поне 15 филма в студио „Екран" на Българската национална телевизия, всеки понеделник имаше телевизионен театър, а всеки окръжен град имаше театър. Така че количеството работа за младите артисти тогава беше по-голямо, в момента младите нямат чак такава възможност за реализация. И е съвсем естествено в малката възможност за реализация да се проявят няколко души, но това не означава, че останалите имат работа. Това го казвам, защото съм вътре в НАТФИЗ и поради тази причина съм обезпокоен. Има много талантливи млади хора, но това са 36 души, които завършват Академията. Като прибавим Театралния колеж „Любен Гройс", Нов Български университет и Пловдивски университет – общо 200-300 души, които излизат на театралния пазар, но няма възможност за всички. И голяма част от добрите артисти, които не са нахални и не намерят своя шанс, след 4-5 години биват забравени, защото всяка една професия трябва да се поддържа и то чрез реализация. Много е тежко и странно. Иначе, „луди" хора да се занимават с театър – има.
Ще ви дам един пример – заплатата на един млад актьор е малко над 300 лева, ако се изчисли, се падат по 11 лева и някакви стотинки на ден. А в гардероба на театъра една студентка, която през деня си върши другите задължения, вечерта, за да взема и подава палтата, получава 15 лева.
Младите хора инвестират време, талант, пари и изобщо не са облагодетелствани от възможностите, които може да им даде професията, поне в началото.
Веселин: Според мен той се умилява от дистанцията на времето, но нека си спомним, че преди години само в Бояна се създаваха между 25 и 30 филма на година, като добавим и поне 15 филма в студио „Екран" на Българската национална телевизия, всеки понеделник имаше телевизионен театър, а всеки окръжен град имаше театър. Така че количеството работа за младите артисти тогава беше по-голямо, в момента младите нямат чак такава възможност за реализация. И е съвсем естествено в малката възможност за реализация да се проявят няколко души, но това не означава, че останалите имат работа. Това го казвам, защото съм вътре в НАТФИЗ и поради тази причина съм обезпокоен. Има много талантливи млади хора, но това са 36 души, които завършват Академията. Като прибавим Театралния колеж „Любен Гройс", Нов Български университет и Пловдивски университет – общо 200-300 души, които излизат на театралния пазар, но няма възможност за всички. И голяма част от добрите артисти, които не са нахални и не намерят своя шанс, след 4-5 години биват забравени, защото всяка една професия трябва да се поддържа и то чрез реализация. Много е тежко и странно. Иначе, „луди" хора да се занимават с театър – има.
Ще ви дам един пример – заплатата на един млад актьор е малко над 300 лева, ако се изчисли, се падат по 11 лева и някакви стотинки на ден. А в гардероба на театъра една студентка, която през деня си върши другите задължения, вечерта, за да взема и подава палтата, получава 15 лева.
Младите хора инвестират време, талант, пари и изобщо не са облагодетелствани от възможностите, които може да им даде професията, поне в началото.
Но пък тръпката на сцената е неповторима...
Веселин: Тръпката е неповторима, но трябва да се живее...
Красимир: От много тръпка накрая най-много да изтръпнеш. (смее се)
Веселин: Факт е, че няколко от младите актьори успяха да пробият и да станат звезди, благодарение на няколко телевизионни сериала, но какво става след това – малко по малко взеха да изчезват.
.gif)
Красимир: От много тръпка накрая най-много да изтръпнеш. (смее се)
Веселин: Факт е, че няколко от младите актьори успяха да пробият и да станат звезди, благодарение на няколко телевизионни сериала, но какво става след това – малко по малко взеха да изчезват.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
