Скален манастир до крепостта Палмате (Палматис) в района на Суха река е поредния обект от античността, който е в полезрението на иманярите. Следи от тяхната дейност личат на различни места и вече са нанесени непоправими щети. Сигнали за иманярските набези са подавани многократно, но това не спира решилите да разкопават в скалния манастир и в района около него. За това алармира в Деня на античната култура, който се отбелязва днес, Боян Тотев от РИМ - Добрич. Той е доктор по археология и през годините е бил научен ръководител на над 30 археологически експедиции в района на Добруджа.
Рушеният от иманярите обект е пещера, чиито коридори са с дължина 65 метра и включва скални ниши, скални прозорци и тераси. Имено голямата дължина на скалния коридор прави мястото уникално за България. То е в близост до село Оногур и е било свещено през много дълъг период. Имало е светилище от преди новата ера, а после е свято място и в периода на ранното християнство, каза д-р Тотев.
Скалният манастир е открит отдавна, но не е социализиран. Съдбата му към момента не е завидна, тъй като се руши както от иманяри, така и от недобросъвестни посетители, обясни археологът от добричкия музей.
Следите от иманярските набези в самия скален манастир са по-стари, но само преди дни, при периодичните си обходи на място, д-р Тотев отново е установил незаконни разкопавания в района около пещерата.
Необходимо е сериозно проучване на този обект, който е на територията на община Тервел, а след това трябва да последва и социализирането му. Това изисква да се изчистят насипите в пещерата, останали след дейността на иманярите, за да се види оригиналната форма на скалния обект. Необходимо е да се извърши и заснимане с 3D скенер. Възможно е да има древни надписи по стените, каза д-р Тотев. При социализирането на обекта може да се поставят елементи, които ще улеснят посетителите при придвижването им, както и осветление, което да подчертае красотата на този скален ансамбъл, добави археологът. Според него скалния манастир може да се превърне в много ценна туристическа дестинация.
Археологът добави, че разрушения има и по съседни скални манастири. На места са използвали кирки и лостове, а на други дори взривове.
Той обясни, че археологическите проучвания не изчерпват темата за съхраняването на историческите обекти от периода на античността на територията на област Добрич. От голямо значение са следващите стъпки - реставрация, консервация и социализация на античните паметници. Апелът на археолога д-р Боян Тотев е за отговорно отношение към тези обекти и от страна на посетителите, за да се запазят по-добре за бъдещите поколения.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров
Рушеният от иманярите обект е пещера, чиито коридори са с дължина 65 метра и включва скални ниши, скални прозорци и тераси. Имено голямата дължина на скалния коридор прави мястото уникално за България. То е в близост до село Оногур и е било свещено през много дълъг период. Имало е светилище от преди новата ера, а после е свято място и в периода на ранното християнство, каза д-р Тотев.
Скалният манастир е открит отдавна, но не е социализиран. Съдбата му към момента не е завидна, тъй като се руши както от иманяри, така и от недобросъвестни посетители, обясни археологът от добричкия музей.
Следите от иманярските набези в самия скален манастир са по-стари, но само преди дни, при периодичните си обходи на място, д-р Тотев отново е установил незаконни разкопавания в района около пещерата.
Необходимо е сериозно проучване на този обект, който е на територията на община Тервел, а след това трябва да последва и социализирането му. Това изисква да се изчистят насипите в пещерата, останали след дейността на иманярите, за да се види оригиналната форма на скалния обект. Необходимо е да се извърши и заснимане с 3D скенер. Възможно е да има древни надписи по стените, каза д-р Тотев. При социализирането на обекта може да се поставят елементи, които ще улеснят посетителите при придвижването им, както и осветление, което да подчертае красотата на този скален ансамбъл, добави археологът. Според него скалния манастир може да се превърне в много ценна туристическа дестинация.
Археологът добави, че разрушения има и по съседни скални манастири. На места са използвали кирки и лостове, а на други дори взривове.
Той обясни, че археологическите проучвания не изчерпват темата за съхраняването на историческите обекти от периода на античността на територията на област Добрич. От голямо значение са следващите стъпки - реставрация, консервация и социализация на античните паметници. Апелът на археолога д-р Боян Тотев е за отговорно отношение към тези обекти и от страна на посетителите, за да се запазят по-добре за бъдещите поколения.
Репортаж на Галина Бозукова и Преслав Димитров