Историята на нашия град е много богата със събития свързани с общинското управление, казва по повод Деня на българската община историкът от РИМ-Добрич Цветан Сашев.
Има един по особен период 1913 -1940 година Добрич е част от чужда страна.1878 година след освобождението имаме първи кмет Стефан Баев. По онова време длъжността кмет не е изборна,а кметовете се назначават, посочва Сашев. Един от забележителните кметове е Димитър Ковачев. Революционер, участник в освободителната война 1877-1878 година. Става кмет в началото на деведесетте години. Всеки от кметовете е оставил по нещо. Градоустройствен план, който е базов за града е съставен през 1881 -1883 год. Това време е изключително важно за развитието на града, тъй като се извършва един преход от ориенталски град, какъвто е Добрич с името Хаджиоглу Пазарджик, тогава. Града е ориенталски като своеобразна градска среда. Това се променя във времето, като профил именно от кметовете с техните инициативи да променят градският ландшафт. Старите ориенталски сгради започват да изчезват и на тяхно място се появяват модерни европейски сгради. Променя се и търговският елит и града се развива, разказва историкът.
Идва обаче 1913 година и за 27 години нашият град става част от Румъния. В румънския период Добрич има един кмет от български произход и това е Христо Цонков. Останалите кметове са румънци. След оттеглянето на румънците през 1940 година те вземат целият архив и не се знаят точно кметовете от румънска страна, пояснява изследователят на историята ни.
Интересен е периодът от 1940-1944 година, много интензивен период с четирима кметове. Това, което четиримата правят е многозначимо. Павирани са не малко улици, започва преустройство на градската част. Бива подменена старата канализационна мрежа, останала от османския период. Извършва се национализация на електрическата централа, която пък е била румънска.
Втората световна война и турбуленциите от 9 септември 1944 година спират развитието на града. Точно в този период се излиза от румънския начин на администриране , посочва Цветан Сашев. Първият кмет за периода Кирил Старцев от Русе, управлява само три месеца, но с поредица актове успява да промени администрирането. Преминава се на нови релси. Цялата администрация идва командирована от вътрешността.
Външен човек е и следващия кмет Ангел Черкезов, както и Първан Бъчваров, едва Веско Василев е местен човек. Тези хора са се превърнали в професионални кметове и са оставили трайна следа в най-различни сфери.
“Ако видите документи от епохата, ще останете с впечатлението, че тези хора /кметове/са на всякъде. Покриват целия периметър на градската администрация. Мултифункционални хора с богата култура и добро образование“, казва Сашев. Първан Бъчваров е бил поетът и по негово време 1942-1943 година, театърът в Добрич играе 176 представления. Работело се е на много високи обороти.
По късно решенията са като директиви от централната власт.
„Самият град Добрич е град на пришълци.През различните периоди на вълни са идвали хора от други краища.В последствие има още нови вълни. Като се започне от Котел и Жеравна през 19-век, в края на века от вътрешността на България , после от Тракия и 50-те години от Северозападна България. От Северна Добруджа идващите също обогатяват средата. Това е един град с много особена динамична и превратна съдба.
Има един по особен период 1913 -1940 година Добрич е част от чужда страна.1878 година след освобождението имаме първи кмет Стефан Баев. По онова време длъжността кмет не е изборна,а кметовете се назначават, посочва Сашев. Един от забележителните кметове е Димитър Ковачев. Революционер, участник в освободителната война 1877-1878 година. Става кмет в началото на деведесетте години. Всеки от кметовете е оставил по нещо. Градоустройствен план, който е базов за града е съставен през 1881 -1883 год. Това време е изключително важно за развитието на града, тъй като се извършва един преход от ориенталски град, какъвто е Добрич с името Хаджиоглу Пазарджик, тогава. Града е ориенталски като своеобразна градска среда. Това се променя във времето, като профил именно от кметовете с техните инициативи да променят градският ландшафт. Старите ориенталски сгради започват да изчезват и на тяхно място се появяват модерни европейски сгради. Променя се и търговският елит и града се развива, разказва историкът.
Идва обаче 1913 година и за 27 години нашият град става част от Румъния. В румънския период Добрич има един кмет от български произход и това е Христо Цонков. Останалите кметове са румънци. След оттеглянето на румънците през 1940 година те вземат целият архив и не се знаят точно кметовете от румънска страна, пояснява изследователят на историята ни.
Интересен е периодът от 1940-1944 година, много интензивен период с четирима кметове. Това, което четиримата правят е многозначимо. Павирани са не малко улици, започва преустройство на градската част. Бива подменена старата канализационна мрежа, останала от османския период. Извършва се национализация на електрическата централа, която пък е била румънска.
Втората световна война и турбуленциите от 9 септември 1944 година спират развитието на града. Точно в този период се излиза от румънския начин на администриране , посочва Цветан Сашев. Първият кмет за периода Кирил Старцев от Русе, управлява само три месеца, но с поредица актове успява да промени администрирането. Преминава се на нови релси. Цялата администрация идва командирована от вътрешността.
Външен човек е и следващия кмет Ангел Черкезов, както и Първан Бъчваров, едва Веско Василев е местен човек. Тези хора са се превърнали в професионални кметове и са оставили трайна следа в най-различни сфери.
“Ако видите документи от епохата, ще останете с впечатлението, че тези хора /кметове/са на всякъде. Покриват целия периметър на градската администрация. Мултифункционални хора с богата култура и добро образование“, казва Сашев. Първан Бъчваров е бил поетът и по негово време 1942-1943 година, театърът в Добрич играе 176 представления. Работело се е на много високи обороти.
По късно решенията са като директиви от централната власт.
„Самият град Добрич е град на пришълци.През различните периоди на вълни са идвали хора от други краища.В последствие има още нови вълни. Като се започне от Котел и Жеравна през 19-век, в края на века от вътрешността на България , после от Тракия и 50-те години от Северозападна България. От Северна Добруджа идващите също обогатяват средата. Това е един град с много особена динамична и превратна съдба.