Днес се навършват 130 години от рождението на Христо Стефанов. По този повод община Добрич призовава гражданите на града да си спомнят за него и да поднесат цвете на възпоменателната му плоча, поставена на сградата на бившия Дом на книгата.
Христо Стефанов е виден общественик, както и политически деец на легалното добруджанско освободително движение против румънската власт в Южна Добруджа във времето от 1919 до 1940г., припомни за радио „Добруджа” историкът доц. д-р Цветолин Недков. Роден е на 8 август 1887г. в Котел. След опожаряването на града, през 1894 г., семейството се преселва във Варна. Христо Стефанов е участвал в Балканската война като офицер, а по време на Първата световна война е военен агроном. През 1919 г. Южна Добруджа отново е в границите на Румъния. По това време той е едър земеделски стопанин в с. Септемврийци, където практикува модерно земеделие. Той е избран за председател на Земеделската камара в Добрич - организация, която подпомага и защитава интересите на земеделците при производството и пласирането на тяхната продукция. Това става през 1927 г., а три години по-късно е сенатор от Добрички окръг. В краткият му път като такъв, до смъртта му на 2 септември 1931 г., Христо Стефанов пледира за каузата за урегулиране на поземлените отношения между колониското население в Южна Добруджа и местното българско население. Той е застрелян от румънски колонист. Погребението му, състояло се на 4 септември, се превръща във внушително събитие в което се включва почти цялото българско население. На този ден врати затварят всички български магазини, работилници и кантори. На 5 октомври 1941 г. на лобното му място е поставена паметна плоча, а през 1942 година село Ай орман бива преименувано на с. Стефаново.
Автор на паметната плоча на Христо Стефанов е Борис Караджа, чието творчество се свързва предимно с Румъния, но произведенията му са дълбоко български по дух, припомня Пенка Христова от Художествената галерия в Добрич. Той е починал на днешна дата през 1982 г. в Букурещ. Сред по-известните му творби са композиция „Пиета” в галерията в Балчик, седнала бронзова фигура на Любен Каравелов на една от балчишките улици, както и шест скулптури, които са част от фонда на галерията в Добрич.
Христо Стефанов е виден общественик, както и политически деец на легалното добруджанско освободително движение против румънската власт в Южна Добруджа във времето от 1919 до 1940г., припомни за радио „Добруджа” историкът доц. д-р Цветолин Недков. Роден е на 8 август 1887г. в Котел. След опожаряването на града, през 1894 г., семейството се преселва във Варна. Христо Стефанов е участвал в Балканската война като офицер, а по време на Първата световна война е военен агроном. През 1919 г. Южна Добруджа отново е в границите на Румъния. По това време той е едър земеделски стопанин в с. Септемврийци, където практикува модерно земеделие. Той е избран за председател на Земеделската камара в Добрич - организация, която подпомага и защитава интересите на земеделците при производството и пласирането на тяхната продукция. Това става през 1927 г., а три години по-късно е сенатор от Добрички окръг. В краткият му път като такъв, до смъртта му на 2 септември 1931 г., Христо Стефанов пледира за каузата за урегулиране на поземлените отношения между колониското население в Южна Добруджа и местното българско население. Той е застрелян от румънски колонист. Погребението му, състояло се на 4 септември, се превръща във внушително събитие в което се включва почти цялото българско население. На този ден врати затварят всички български магазини, работилници и кантори. На 5 октомври 1941 г. на лобното му място е поставена паметна плоча, а през 1942 година село Ай орман бива преименувано на с. Стефаново.
Автор на паметната плоча на Христо Стефанов е Борис Караджа, чието творчество се свързва предимно с Румъния, но произведенията му са дълбоко български по дух, припомня Пенка Христова от Художествената галерия в Добрич. Той е починал на днешна дата през 1982 г. в Букурещ. Сред по-известните му творби са композиция „Пиета” в галерията в Балчик, седнала бронзова фигура на Любен Каравелов на една от балчишките улици, както и шест скулптури, които са част от фонда на галерията в Добрич.
Снимка:www.aristeabg.com