Темата за вятърните турбини предизвиква отдавна напрежение в много страни на Европа, макар и на фона на доминираща обществена убеденост в нуждата от преминаване към по-чиста енергия, включително вятърна. Това казва Даниела Божинова - председател на Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, в свой коментар по темата за произвеждането на местен референдум в община Добричка.
Тя обръща внимание, че Чехия между 2004 и 2008 г., гражданите са предизвикали и провели 21 местни референдума относно инсталирането на ветрогенератори.
Дори в Германия, където одобрението на този вид алтернативна енергия е много високо - над 70%, когато стане въпрос за изграждане на конкретни вятърни паркове, части от населението в съответните локации се противопоставят или направо отхвърлят съжителството с такива съоръжения, посочва Божинова.
Дания, която още от 90-те години се сблъсква със случаи на враждебност и неприемане на вятърните турбини, изведе като свой основен приоритет по- справедливото разпределение на преките ползи от подобни инвестиции между предприемачите и местните жители. Българската държава не е предвидила подобни мерки в правната макрорамка за развитието на енергетиката от възобновяеми източници.
Дългосрочните договори и изкупни цени за зелената енергия насърчават предприемачите в този сектор да правят своите инвестиции, като разчитат на възвращаемост и сигурни печалби, но що се отнася до местните общности, които ще съжителствата е инсталациите, държавата разчита както винаги на административния подход - спускане на решения отгоре, които трябва да се изпълняват долу, посочива Божинова.
По думите й критиките и аргументите срещу свикването и въпроса на референдума са несъстоятелни. Въпросът е зададен негативно, започвайки с “против ли сте”, тъй като Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изисква отговор “да”, наред с няколко други условия, за да признае валидността на взето от гражданите решение. При задаване на въпроса по наглед логичния начин: “Желаете ли да бъдат определени територии...“ и преобладаващ отговор „не“, какъвто се очаква, референдумът няма да бъде зачетен.
Издаването на градоустройствени разрешения и одобрения, каквито са нужни за изграждане на ветропарк, е от компетенцията на местната власт, така че аргументът за некомпетентност, е несъстоятелен.
Усложняването на формулировката на въпроса идва точно от необходимостта да се заяви местната компетентност, е именно “разрешение за изменение и одобрение на устройствени планове" заедно е целта на разрешението, представляваща и повод за референдума - изграждането на ветроенергийни инсталации.
Въпросът е съобразен със законовите изисквания и, ако някой се жалва за неговата дължина и сложност, би следвало да насочи критиките си към родните законодатели и парламентарно представени партии, които мандат след мандат отказват да подобрят силно проблематичния Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да го съобразят с международните демократични стандарти.
За да бъде признат резултатът от референдума, на него следва да се явят поне 40% от гражданите с избирателни права в общината и мнозинството от гласувалите да е отговорило с “да” на въпроса.
На фона на кампанията за поредните извънредни парламентарни избори, в която се правят редовните заявки за евроатлантизъм и привързаност към върховенството на правото, изпъква особено грозно опитът да бъде смачкан референдумът в община Добричка и неуважаването на конституционното право на местните хора да вземат решения относно случващото се в непосредствената среда, където живеят, работят, отглеждат децата си, инвестират, почиват и т.н., заявява Даниела Божинова. Тя уточнява, че референдумът за вятърните перки в община Добричка, би бил първи по рода си у нас. Досега е използвано само веднъж пряко участие за решаване на въпроса за ветропарк - в община Карнобат с общо събрание на населението.
Даниела Божинова е доктор на политическите науки, изследовател на конституционната демокрация и прякото участие, законотворец в 49-ото НС, предложил работещи промени в закона за референдумите.
Тя обръща внимание, че Чехия между 2004 и 2008 г., гражданите са предизвикали и провели 21 местни референдума относно инсталирането на ветрогенератори.
Дори в Германия, където одобрението на този вид алтернативна енергия е много високо - над 70%, когато стане въпрос за изграждане на конкретни вятърни паркове, части от населението в съответните локации се противопоставят или направо отхвърлят съжителството с такива съоръжения, посочва Божинова.
Дания, която още от 90-те години се сблъсква със случаи на враждебност и неприемане на вятърните турбини, изведе като свой основен приоритет по- справедливото разпределение на преките ползи от подобни инвестиции между предприемачите и местните жители. Българската държава не е предвидила подобни мерки в правната макрорамка за развитието на енергетиката от възобновяеми източници.
Дългосрочните договори и изкупни цени за зелената енергия насърчават предприемачите в този сектор да правят своите инвестиции, като разчитат на възвращаемост и сигурни печалби, но що се отнася до местните общности, които ще съжителствата е инсталациите, държавата разчита както винаги на административния подход - спускане на решения отгоре, които трябва да се изпълняват долу, посочива Божинова.
По думите й критиките и аргументите срещу свикването и въпроса на референдума са несъстоятелни. Въпросът е зададен негативно, започвайки с “против ли сте”, тъй като Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление изисква отговор “да”, наред с няколко други условия, за да признае валидността на взето от гражданите решение. При задаване на въпроса по наглед логичния начин: “Желаете ли да бъдат определени територии...“ и преобладаващ отговор „не“, какъвто се очаква, референдумът няма да бъде зачетен.
Издаването на градоустройствени разрешения и одобрения, каквито са нужни за изграждане на ветропарк, е от компетенцията на местната власт, така че аргументът за некомпетентност, е несъстоятелен.
Усложняването на формулировката на въпроса идва точно от необходимостта да се заяви местната компетентност, е именно “разрешение за изменение и одобрение на устройствени планове" заедно е целта на разрешението, представляваща и повод за референдума - изграждането на ветроенергийни инсталации.
Въпросът е съобразен със законовите изисквания и, ако някой се жалва за неговата дължина и сложност, би следвало да насочи критиките си към родните законодатели и парламентарно представени партии, които мандат след мандат отказват да подобрят силно проблематичния Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да го съобразят с международните демократични стандарти.
За да бъде признат резултатът от референдума, на него следва да се явят поне 40% от гражданите с избирателни права в общината и мнозинството от гласувалите да е отговорило с “да” на въпроса.
На фона на кампанията за поредните извънредни парламентарни избори, в която се правят редовните заявки за евроатлантизъм и привързаност към върховенството на правото, изпъква особено грозно опитът да бъде смачкан референдумът в община Добричка и неуважаването на конституционното право на местните хора да вземат решения относно случващото се в непосредствената среда, където живеят, работят, отглеждат децата си, инвестират, почиват и т.н., заявява Даниела Божинова. Тя уточнява, че референдумът за вятърните перки в община Добричка, би бил първи по рода си у нас. Досега е използвано само веднъж пряко участие за решаване на въпроса за ветропарк - в община Карнобат с общо събрание на населението.
Даниела Божинова е доктор на политическите науки, изследовател на конституционната демокрация и прякото участие, законотворец в 49-ото НС, предложил работещи промени в закона за референдумите.
Коментирайте
1 USD = 1.80744 BGN
1 GBP = 2.34681 BGN
1 CHF = 2.08845 BGN
