Дариела Вълканкина, началник на РИО: Шапки долу пред учителите!

Да, вече гледам от друг ъгъл. Благодарение на колегите от инспектората и на дългогодишните директори на училища с богат опит, се чувствам по-спокойна и по-уверена.

Образованието е една консервативна система. Всякакви резки движения, всякакви необмислени промени влияят много сериозно на цялото общество. Защото в нашата сфера са включени децата, включени са учителите, родителите. В този смисъл за подводни камъни не може да се говори. Новият закон за образованието се приема или по-скоро се бави, за да няма такива подводни камъни.

В никакъв случай не се дава дължимото на учителя. Не го казвам само затова, че съм била толкова дълго време учителка. Действително, нашият труд, учителският може да бъде разбран и оценен само от хора, които го познават и които са го работили. Много, много се дължи на учителите. Особено в съвременните условия. Имаше едно стихотворение, ще цитирам само един ред: „Шапки долу пред учителите!".

Беше сформирана комисия от инспектората и бяха приети предложенията от педагогическите съвети, изпратихме ги в министерството и чакаме резултати. Хората, които са предложени, заслужават, но определено са малко тази година. Със сигурност знам за двама директори на ЦДГ 8 Мария Христова и на СОУ „П.Р. Славейков" Георги Георгиев.
Учителят по физика от ПМГ Георги Георгиев също е предложен, както и преподавателят по български език и литература, също от ПМГ, Атанаска Георгиева.

Абсолютна необходимост не бих казала толкова категорично. Частните уроци са въпрос на избор. Не са задължителни. Аз познавам изключителни деца, които се справят без частни уроци. Да, много ученици ходят на допълнителни уроци, било в школи, било индивидуално при колеги. Факторите за това са много. Понякога по-амбициозни родители, понякога самите деца имат нужда от помощ. Отсъствали са от училище или са пропуснали нещо важно. Има и друга причина. Например, по някои предмети, с които децата кандидатстват, предимно зрелостниците, от първия учебен ден до последния, т.е. от 15 септември до 24 май, всеки ден се преподават нови уроци. Изключително малко е времето за затвърждаване на преподаденото. И това дете отива на кандидатстудентски изпит по този начин. Това често налага и допълнителните уроци. Има действително неща, които трябва да се премислят. Но пак казвам, това е личен избор и аз не мога да кажа да или не, нито да подкрепя, нито да заклеймя.

Вижте, може да е шаблонно, но като в златен век се усещам всеки ден. Когато си срещу трийсет ученици и когато видиш да блестят поне пет чифта очи, това е златен век за нас. Ти си го накарал да те чуе. Накарал си го да обърне внимание на това, което казваш. Винаги, когато видим съпричастност, когато работим добре с децата, винаги е златен век за нас учителите.

Коментирайте