Миналата година решихме да отворим за разкопки още един сектор на територията на Калиакра, това сподели пред медиите доцент Бони Петрунова – директор на Национален исторически музей. Този сектор е бил разкопаван преди години, но е било дадено твърде кратко време. Идеята е било там да се намерят следи от Римския период на Калиакра, допълни тя.
Другият сектор, който започнахме да разчистваме и да отваряме, е около метереологичната база. Там има много материали от римската епоха, сподели още археологът.
Този град е бил не само административен и икономически център на добруджанското деспотство, но е бил и много сериозен религиозен център, култов център. Вече има четири църкви установени на територията на Калиакра, но дай Боже да намерим още една, каза доцент Бони Петрунова.
Най-ценното, което постигнахме миналата година, съвместно с Пенко Георгиев – директор на Исторически музей – Каварна, е създаването на „Пътеводител на Калиакра”, уточни тя. Това е единственото издание, което е създадено през годините, което е полезно и за туристите и за научните работници, допълни Пенко Георгиев. Възложили сме си за следващата година да издадем една детска книжка, в която да има и малко легенди и предания, заяви доцент Петрунова.
Ако добре се грижим за паметниците ще има туристи. Ако има туристи ще има пари на бариерата. Ако има пари на бариерата те ще се връщат обратно към паметниците, находките и хората, които се занимават с тази дейност, допълни тя.
За съжаление иманярството в цял свят не е спряно. Това се отнася дори и за държави, които традиционно развиват културен туризъм и следят за всеки свои артефакт и са обърнали богатството, което имат в печеливша карта. Нещо, което и България трябва най-накрая да направи. В момента обаче по-сериозния проблем е да преодолеем негативизма в някои хора, които управляват съответните институции, занимаващи се с културно наследство и поддържащи това наследство, допълни тя.
Репортаж на Анна Николова и Михаил Михов
Другият сектор, който започнахме да разчистваме и да отваряме, е около метереологичната база. Там има много материали от римската епоха, сподели още археологът.
Този град е бил не само административен и икономически център на добруджанското деспотство, но е бил и много сериозен религиозен център, култов център. Вече има четири църкви установени на територията на Калиакра, но дай Боже да намерим още една, каза доцент Бони Петрунова.
Най-ценното, което постигнахме миналата година, съвместно с Пенко Георгиев – директор на Исторически музей – Каварна, е създаването на „Пътеводител на Калиакра”, уточни тя. Това е единственото издание, което е създадено през годините, което е полезно и за туристите и за научните работници, допълни Пенко Георгиев. Възложили сме си за следващата година да издадем една детска книжка, в която да има и малко легенди и предания, заяви доцент Петрунова.
Ако добре се грижим за паметниците ще има туристи. Ако има туристи ще има пари на бариерата. Ако има пари на бариерата те ще се връщат обратно към паметниците, находките и хората, които се занимават с тази дейност, допълни тя.
За съжаление иманярството в цял свят не е спряно. Това се отнася дори и за държави, които традиционно развиват културен туризъм и следят за всеки свои артефакт и са обърнали богатството, което имат в печеливша карта. Нещо, което и България трябва най-накрая да направи. В момента обаче по-сериозния проблем е да преодолеем негативизма в някои хора, които управляват съответните институции, занимаващи се с културно наследство и поддържащи това наследство, допълни тя.
Репортаж на Анна Николова и Михаил Михов
Коментирайте
1 USD = 1.8588 BGN
1 GBP = 2.34287 BGN
1 CHF = 2.09988 BGN
