Днес е Световен ден на кучетата и това е добър повод да посетим първия в България приют, който се намира в Добрич и е създаден преди 17 години под наименованието Германо-българска помощ за животните, начело с Мария Великова. Днес приютът носи името "Обич за обич" и в него се отглеждат над 400 четириноги.
Занимавам се от 30 години с кучета и това, оказа се е моята съдба, започва своя разказ Мария Великова. Ръководеният от нея приют работи по Програмата "Кастрирай и върни!". Кучетата там нямат шанс да оцелеят на улицата. Те са приети малки, наранени, изхвърлени и след като са се погрижили за тях, не могат да ги върнат, защото няма да оцелеят. Грешно е хората да си мислят, че всяко намерено от тях куче трябва да го донесат при нас, казва Великова. Преди месец само до 9 сутринта е имало докарани 18 кучета. Няма организация в света, която ще може да си позволи да приюти толкова много животни. Целта ни е да кастрираме, да връщаме по места и да помагаме с каквото можем. В приюта има лекар-ветеринар на щат и по-елементарните манипулации са възможни, но при сериозни наранявания животните биват откарвани в клиника. Голямата част от кучетата по добричките улици се дължи на неконтролираната популация по селата, категорична е Мария Великова. В града отдавна няма кучета, като се изключат лозята и циганската махала, където трябва да се влезе с полиция, да се оберат животните, да се кастрират и веднъж завинаги да се реши проблемът.
В селата обаче хората не дават своите кучета за кастрация, те изхвърлят поколенията, задържат майките, които раждат по два пъти в годината.
Много неща се направиха, смята Мария Великова. Най-вече с излизането на закона за защита на животните през 2008 г. Дошло е времето, когато кметовете по селата трябва да си изброят кучетата и да знаят кое куче на кого е. Ако собственикът почине и няма кой да го гледа, е възможно да бъде закарано в приюта. Там сега свободни места няма, а и издръжката не е никак лека и евтина. Добрич е в сравнително изгодно положение, тъй като има два приюта - този и общинският, който функционира от 2010 г. Финансовата помощ идва от Фондацията "Бернд Щефан", въпреки че финансовата рамка не е променяна от началото досега. Немски лекар е бил на посещение в Добрич, за да помага безвъзмездно за кастриране на кучетата, след като е бил преди това в Испания, Гърция, Турция и Румъния и е заявил, че добричкият приют е най-хубавият. Въпреки това, когато изхвърлят куче, хората трябва да знаят, че то страда по тях, отказва да се храни, някои умират от мъка по стопаните си и чакат всеки ден на портала...Но българинът няма още тази култура да осиновява кучета. В повечето случаи си го представят като връзване на животинката на синджир в двора и каквото остане от домашната трапеза, ако остане- за него. Ежегодно се изпращат около 200 помиярчета в Германия и там им намират домове, където животът им е много по-добър. За българи осиновяванията са доста ограничени, защото не подсигуряват по-добри условия за животните.
Репортаж на Дана Михайлова и Стефан Калев
Занимавам се от 30 години с кучета и това, оказа се е моята съдба, започва своя разказ Мария Великова. Ръководеният от нея приют работи по Програмата "Кастрирай и върни!". Кучетата там нямат шанс да оцелеят на улицата. Те са приети малки, наранени, изхвърлени и след като са се погрижили за тях, не могат да ги върнат, защото няма да оцелеят. Грешно е хората да си мислят, че всяко намерено от тях куче трябва да го донесат при нас, казва Великова. Преди месец само до 9 сутринта е имало докарани 18 кучета. Няма организация в света, която ще може да си позволи да приюти толкова много животни. Целта ни е да кастрираме, да връщаме по места и да помагаме с каквото можем. В приюта има лекар-ветеринар на щат и по-елементарните манипулации са възможни, но при сериозни наранявания животните биват откарвани в клиника. Голямата част от кучетата по добричките улици се дължи на неконтролираната популация по селата, категорична е Мария Великова. В града отдавна няма кучета, като се изключат лозята и циганската махала, където трябва да се влезе с полиция, да се оберат животните, да се кастрират и веднъж завинаги да се реши проблемът.
В селата обаче хората не дават своите кучета за кастрация, те изхвърлят поколенията, задържат майките, които раждат по два пъти в годината.
Много неща се направиха, смята Мария Великова. Най-вече с излизането на закона за защита на животните през 2008 г. Дошло е времето, когато кметовете по селата трябва да си изброят кучетата и да знаят кое куче на кого е. Ако собственикът почине и няма кой да го гледа, е възможно да бъде закарано в приюта. Там сега свободни места няма, а и издръжката не е никак лека и евтина. Добрич е в сравнително изгодно положение, тъй като има два приюта - този и общинският, който функционира от 2010 г. Финансовата помощ идва от Фондацията "Бернд Щефан", въпреки че финансовата рамка не е променяна от началото досега. Немски лекар е бил на посещение в Добрич, за да помага безвъзмездно за кастриране на кучетата, след като е бил преди това в Испания, Гърция, Турция и Румъния и е заявил, че добричкият приют е най-хубавият. Въпреки това, когато изхвърлят куче, хората трябва да знаят, че то страда по тях, отказва да се храни, някои умират от мъка по стопаните си и чакат всеки ден на портала...Но българинът няма още тази култура да осиновява кучета. В повечето случаи си го представят като връзване на животинката на синджир в двора и каквото остане от домашната трапеза, ако остане- за него. Ежегодно се изпращат около 200 помиярчета в Германия и там им намират домове, където животът им е много по-добър. За българи осиновяванията са доста ограничени, защото не подсигуряват по-добри условия за животните.
Репортаж на Дана Михайлова и Стефан Калев
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
