Добрички фармацевти са категорични в мнението си „за“ съществуване на денонощни аптеки. В Добрич нощна аптека няма. Министерството на здравеопазването предприема мерки за осигуряване на 24-часов достъп до медикаменти, като в областните центрове без денонощни аптеки, съществуващите да дежурят и през нощта.За тази цел от МЗ замислят да бъде изготвен график. Аптеките, които откажат да работят и през нощта ще бъдат санкционирани. Това предвиждат промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Денонощните аптеки в България са едва 30-ина от всички 3600 действащи в страната. Статистиката сочи, че около 50 000 души в 16 малки общини въобще няма откъде да си купят лекарства, тъй като там аптеки изобщо няма.
От фармацевтичния съюз подкрепят идеята, с уговорката че има много детайли за изясняване. Окончателният вариат на предложените промени трябва да бъде публикуван за обществено обсъждане следващата седмица.
Марияна Терзиева е магистър фармацевт от 40 години. Седем години работи в денонощна аптека. По думите и това е много натоварващ режим на работа и трябва аптеката да е профилирана за такава дейност. Аптека с 24-часов работен режим трябва да бъде обезпечена първо с персонал и да се дават допълнителни стимули. Според Терзиева аптека с непрекъснат режим на работа трябва да е позиционирана на по-специално място до здравно заведение или поликлиника. Да бъде достъпна за граждани от целия град и кварталите към него. Да се предвиди, че хората търсещи спешна помощ със съответната рецепта веднага ще потърсят и аптека. От опита си като аптекар тя е убедена, че е най-важно да се намери персонал. Допълнителното заплащане може да е обвързано и с общината като вид социална дейност. Сега е смешно дори да се назове допълнителното финансиране защото е само 10 стотинки на час. Необходимо е оборудване на самата аптека с външен прозорец, охрана и паникбутон. Получава се така, че не винаги е натоварено нощното дежурство и влияе на оборота. Случва се дежурството да се отчита като нерентабилно. За хората е хубаво, за пациентите полезно, но за собствениците на аптеки като краен резултат не е добре, разсъждава аптекарят. Марияна Терзиева не приема за удачно аптеките да се въртят на ротационен принцип и да дават дежурства. Това не би било удобно и за гражданите, защото трябва специално да следят месечния /примерно/ график иначе ще се лутат по аптеките в града. По думите и това е абсолютно неприемливо и заради съоръженията които ще се изградят към една такава аптека. „На гражданина трябва да се предложи нещо стабилно, сигурно и постоянно“, категорична е Терзиева. Въпросът тлее от години защото има населени места без абсолютен достъп до лекарства. В тези случаи е добре да има апарати за медикаменти ,но те пък са само за такива лекарства без рецепти. Това е за обезболяващи лекарства и такива които се купуват и от големи вериги магазини и дрогерии. Терзиева която е наблюдавала практиката и в чужбина е виждала подобни апарати и пред аптеки. Това обаче е лимитирана дейност.
Аптека в кв.“Христо Ботев“ в Добрич допреди осем-девет години е имала денонощен достъп. Изградено е нощно гише и има охранителни съоръжения. От 2011 година обаче тази услуга е преустановена. Имало е и случаи на агресивни пациенти от квартала и различни неудобства за собствениците. Основното обаче остава заплащането и персонала за нощно дежурство.
Елена Малева също е сред фармацевтите които одобряват наличието на денонощна обезпеченост с лекарства. Тя вижда решение и в ротационен принцип на дежурства, нещо което се обсъжда в МЗ. Тя допуска, че някои ще се почувстват ощетени , а други привилигировани. Тя смята, че оборудването не е проблем и повечето аптеки могат да си го позволят. Въпросът отново опира до кадрите. Дългогодишни фармацевти си спомнят за две от колежките си работили в денонощни аптеки и си отишли от този свят в твърде ранна възраст. Тази дейност по думите им е рискова и отговорна, а много ниско платена.
До преди година аптеката пред МБАЛ в Добрич е работела денонощно. Сега работното време е удължено до 1.00 часа през нощта. Защо са предприели тази ограничителна за пациентите мярка нямаше кой да ни отговори. Фармацевти и помощник фармацевти отказаха да застанат пред камера, но се надяват Министерство на здравеопазването добре да си свърши работата ,да направи широко проучване и да реши най-доброто и за пациентите и за аптекарите.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Денонощните аптеки в България са едва 30-ина от всички 3600 действащи в страната. Статистиката сочи, че около 50 000 души в 16 малки общини въобще няма откъде да си купят лекарства, тъй като там аптеки изобщо няма.
От фармацевтичния съюз подкрепят идеята, с уговорката че има много детайли за изясняване. Окончателният вариат на предложените промени трябва да бъде публикуван за обществено обсъждане следващата седмица.
Марияна Терзиева е магистър фармацевт от 40 години. Седем години работи в денонощна аптека. По думите и това е много натоварващ режим на работа и трябва аптеката да е профилирана за такава дейност. Аптека с 24-часов работен режим трябва да бъде обезпечена първо с персонал и да се дават допълнителни стимули. Според Терзиева аптека с непрекъснат режим на работа трябва да е позиционирана на по-специално място до здравно заведение или поликлиника. Да бъде достъпна за граждани от целия град и кварталите към него. Да се предвиди, че хората търсещи спешна помощ със съответната рецепта веднага ще потърсят и аптека. От опита си като аптекар тя е убедена, че е най-важно да се намери персонал. Допълнителното заплащане може да е обвързано и с общината като вид социална дейност. Сега е смешно дори да се назове допълнителното финансиране защото е само 10 стотинки на час. Необходимо е оборудване на самата аптека с външен прозорец, охрана и паникбутон. Получава се така, че не винаги е натоварено нощното дежурство и влияе на оборота. Случва се дежурството да се отчита като нерентабилно. За хората е хубаво, за пациентите полезно, но за собствениците на аптеки като краен резултат не е добре, разсъждава аптекарят. Марияна Терзиева не приема за удачно аптеките да се въртят на ротационен принцип и да дават дежурства. Това не би било удобно и за гражданите, защото трябва специално да следят месечния /примерно/ график иначе ще се лутат по аптеките в града. По думите и това е абсолютно неприемливо и заради съоръженията които ще се изградят към една такава аптека. „На гражданина трябва да се предложи нещо стабилно, сигурно и постоянно“, категорична е Терзиева. Въпросът тлее от години защото има населени места без абсолютен достъп до лекарства. В тези случаи е добре да има апарати за медикаменти ,но те пък са само за такива лекарства без рецепти. Това е за обезболяващи лекарства и такива които се купуват и от големи вериги магазини и дрогерии. Терзиева която е наблюдавала практиката и в чужбина е виждала подобни апарати и пред аптеки. Това обаче е лимитирана дейност.
Аптека в кв.“Христо Ботев“ в Добрич допреди осем-девет години е имала денонощен достъп. Изградено е нощно гише и има охранителни съоръжения. От 2011 година обаче тази услуга е преустановена. Имало е и случаи на агресивни пациенти от квартала и различни неудобства за собствениците. Основното обаче остава заплащането и персонала за нощно дежурство.
Елена Малева също е сред фармацевтите които одобряват наличието на денонощна обезпеченост с лекарства. Тя вижда решение и в ротационен принцип на дежурства, нещо което се обсъжда в МЗ. Тя допуска, че някои ще се почувстват ощетени , а други привилигировани. Тя смята, че оборудването не е проблем и повечето аптеки могат да си го позволят. Въпросът отново опира до кадрите. Дългогодишни фармацевти си спомнят за две от колежките си работили в денонощни аптеки и си отишли от този свят в твърде ранна възраст. Тази дейност по думите им е рискова и отговорна, а много ниско платена.
До преди година аптеката пред МБАЛ в Добрич е работела денонощно. Сега работното време е удължено до 1.00 часа през нощта. Защо са предприели тази ограничителна за пациентите мярка нямаше кой да ни отговори. Фармацевти и помощник фармацевти отказаха да застанат пред камера, но се надяват Министерство на здравеопазването добре да си свърши работата ,да направи широко проучване и да реши най-доброто и за пациентите и за аптекарите.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев