Френското" предложение за Скопие е прието от София: какво следва

Вчерашното решение на Народното събрание да приеме "френското" предложение за Северна Македония отваря вратата за оттегляне на българското вето за преговорите на Скопие с Европейския съюз.
Това обаче не е краят, а само началото на процедури, които трябва да поведат Северна Македония по пътя на евроинтеграцията, две години след като всички еврочленки - включително България - одобриха по принцип в Загреб започването на преговорите (пролетта на 2020 г.).
Как ще преминат следващите стъпки от процеса?
Какво следва в България
С приетия от Народното събрание проект на "Демократична България" се възлага на Министерския съвет да одобри "френското" предложение.
Всичко, което трябва да знаете за:
Европа и разширяването (67)Българското правителство трябва да одобри предложения от Френското председателство проект за преговорна рамка и заключения на Съвета и бяха дадени сигнали, че това може да стане още другата седмица.
Как България наложи ветото и впоследствие започна да нагажда исканията си, четете тук.
Поставените от България условия са изпълними, в някои случаи - изпълнени, макар темата за езика да остава деликатна:

Презицирането на заключенията на Съвета за македонската конституция, за да бъдат вписани българите на всички необходими места наравно с другите части от народи, не би следвало да е проблем. В Северна Македония има точна процедура за вписване на общностите на четири места, а и не е в интерес на Скопие (нито ще му донесе ползи) да отбележи българите по специален начин така, че да са в положение, различно от останалите части от народи, албанци, турци, власи, бошняци, роми и сърби. В момента в Заключенията е отбелязан само преамбюлът на конституцията.
Българската декларация към преговорната рамка би била допълнението, което ще даде гаранции, че София не признава съществуването на македонски език. Въпросът за възможни корекции е по-деликатен заради притесненията на Скопие по въпроса (езикът е вероятно най-чувствителната тема).
Добросъседството остава хоризонтален критерий за преговорния процес, защото в него клъстерът за преговори по т. нар. fundamentals, описан в проекта, се отваря първи и се затваря последен. Със затварянето му е свързан и резултатът от мониторинга, осъществяван от комисията по т. нар. План за действие, свързан с борбата срещу дискриминацията и словото на омразата към "малцинства или общности" и защитата на правата им, образованието им и установяване на съответните отговорни институции (35-а точка от преговорната рамка). При нарушения всяка държава членка може да блокира продължаването на преговорите.
Референцията към договора и протоколите му вече са част от преговорната рамка.Предстои обаче Скопие да изрази окончателната си позиция за предложението. Премиерът Димитър Ковачевски вече го отхвърли, но коментари от външното министерство в кабинета му показаха, че това становище може и да се промени.

Коментирайте