Командирът на съвместното командване на специалните операции генерал-майор Явор Матеев всяка година е в Добрич на 7 септември за отбелязването на годишнините от Добричката епопея и Крайовския договор.
„Като висш български офицер и като лично свързан с Добрич съм горд да съм тук всяка година. Добричката епопея е предопределила живота и развитието на моето семейство, защото моят прадядо е убит тук в първия ден на Добруджанската епопея като част от Врачанския полк, който първи пресреща настъпващата руска конница край село Геленджик, днешното Победа, и спомага първата вълна да бъде отблъсната. Прадядо ми е смъртно ранен и почива по-късно същия ден от раните си във военно-полевата болница в Добрич. Понеже е починал в болницата, е погребан в мемориалното гробище. Иначе повечето загинали са погребвани на място на могилите. Тези воини са защитили границите на Санстефанска България. Ако не са били тези воини, борещи се за освобождението и обединението на изконни български земи, населени с българи, днес нямаше да имаме възможност да отбелязваме тези годишнини и да се радваме на тази България, в тези граници, в които е днес“, сподели ген.-майор Явор Матеев.
Той отправи апел към местната власт 7 септември да стане празник на Добрич, защото на тази дата са се случили две много значими и светли събития за града.
„На 7 септември е победата при Добруджанската епопея. Бъдете сигурни, че неслучайно 24 години по-късно са подписали Крайовския договор на същата дата. На 25 септември 1940 г. войските са влезли в град Добрич, но те са влезли на базата на този договор. А договорът нямаше да е факт, ако не беше победата през 1916 г.“, смята ген.-майор Явор Матеев.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
„Като висш български офицер и като лично свързан с Добрич съм горд да съм тук всяка година. Добричката епопея е предопределила живота и развитието на моето семейство, защото моят прадядо е убит тук в първия ден на Добруджанската епопея като част от Врачанския полк, който първи пресреща настъпващата руска конница край село Геленджик, днешното Победа, и спомага първата вълна да бъде отблъсната. Прадядо ми е смъртно ранен и почива по-късно същия ден от раните си във военно-полевата болница в Добрич. Понеже е починал в болницата, е погребан в мемориалното гробище. Иначе повечето загинали са погребвани на място на могилите. Тези воини са защитили границите на Санстефанска България. Ако не са били тези воини, борещи се за освобождението и обединението на изконни български земи, населени с българи, днес нямаше да имаме възможност да отбелязваме тези годишнини и да се радваме на тази България, в тези граници, в които е днес“, сподели ген.-майор Явор Матеев.
Той отправи апел към местната власт 7 септември да стане празник на Добрич, защото на тази дата са се случили две много значими и светли събития за града.
„На 7 септември е победата при Добруджанската епопея. Бъдете сигурни, че неслучайно 24 години по-късно са подписали Крайовския договор на същата дата. На 25 септември 1940 г. войските са влезли в град Добрич, но те са влезли на базата на този договор. А договорът нямаше да е факт, ако не беше победата през 1916 г.“, смята ген.-майор Явор Матеев.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров