Днес Хелоуин се е превърнал в почти универсален празник, познат във всички краища на планетата. Смесицата от партита и закачки обаче много далеч от древните корени на Хелоуин.
Историята на Хелоуин датира отпреди поне 2000 години от древния келтски празник „Сауин“ (Samhain). На деня, който днес приемаме за 1 ноември, келтите в Европа всъщност са чествали своята Нова година, отбелязвайки края на жътвата и началото на зимата. Подобно на много други култури, промяната на сезоните се е свързвала и с цикъла на живота и смъртта.
Келтите вярвали, че това е денят в годината, в който границата между нашия свят и света на духовете изтънява, което е позволявало да феи, демони и други същества се появяват сред хората.
Това не е случайно, тъй като 31 октомври е значим от чисто астрономическа гледна точка, тъй като бележи средата между септемврийското равноденствие и декемврийското слънцестоене. Паралел може да намерим и с мексиканския „Ден на Мъртвите“, който има корени в древните мезоамерикански култури и почита онези, преминали в отвъдния свят, традиционно се отбелязва в първите два дни на ноември.
Освен че са принасяли животни в жертва на боговете и са се събирали около огньове, за да отбележат Сауин келтите често са носели костюми – вероятно от животински кожи. Целта е била да объркат духовете и може би да избегнат обладаването от тях. Смята се също, че чрез носенето на маски или почернянето на лицата си, келтите са се превъплъщавали в свои починали предци.
С течение на времето, докато римляните завладявали голяма част от Европа, а християнството се разпространявало в келтските земи, традициите и вярванията на тези култури са започнали да се преплитат.
През VIII век папа Григорий III премества католическия „Ден на вси светии“ от май на 1 ноември. Така 31 октомври става вечерта преди Деня на вси светии (All Hallows’ Eve), откъдето идва и Хелоуин (Halloween).
В една ранна форма на обичая „пакост или лакомство“ (trick-or-treating), келтите, преоблечени като духове, вероятно са обикаляли от къща на къща, извършвайки шеговити действия в замяна на храна и напитки..
Тази практика продължава дълго след Средновековието, когато на онези, които почукат на вратата, са раздавали soul cakes – малки, кръгли сладкиши, подправени с индийско орехче и канела, в замяна на молитви и песни. По-късно тази традиция се е трансформирала в раздаване на сладкиши и шоколад.
Европейските имигранти пренасят Хелоуин в Съединените щати, като основен принос има мащабната имиграция от Ирландия, причина от Големия картофен глад. Първоначално Хелоуин се е отбелязвал предимно в малки селски райони, но в началото на XX век празникът започва да набира популярност в цялата страна, като акцентът пада върху есенните фестивали и събиранията на общността. В град Анока, щата Минесота, вероятно се провежда най-старото официално честване на Хелоуин в САЩ. Още през 1920 г. градът започва да организира парад и празничен огън. Някъде между 20-те и 30-те години на XX век той се превръща в по-светска и семейно ориентирана традиция. Ежегодният парад за Хелоуин в нюйоркския квартал „Гринуич Вилидж“ води началото си от 1974 г., като това е най-големият парад за Хелоуин в света и до днес, както и единственият голям нощен парад в САЩ.
Освен с лакомствата, пакостите костюмите, Хелоуин е известен и с тиквените фенери, които всъщност стават част от празненствата именно в САЩ. Докато в родината си ирландците са издълбавали лица в ряпа, в Америка откриват, че тиквите се отглеждат по-лесно. Така традицията се променя и се преминава към издълбаването на тикви – точно както ги познаваме днес. В зеленчука са издълбавали зловещи лица, за да се прогони митичен дух на име Джак.
Днес Хелоуин се е превърнал в бизнес за милиарди. Само в САЩ празникът генерира икономическа активност в размер от над 10 млрд. долара всяка година. Според Националната федерация на търговците на дребно потребителите в САЩ се очаква да похарчат 13,5 милиарда долара за Хелоуин тази година.
.gif)
Историята на Хелоуин датира отпреди поне 2000 години от древния келтски празник „Сауин“ (Samhain). На деня, който днес приемаме за 1 ноември, келтите в Европа всъщност са чествали своята Нова година, отбелязвайки края на жътвата и началото на зимата. Подобно на много други култури, промяната на сезоните се е свързвала и с цикъла на живота и смъртта.
Келтите вярвали, че това е денят в годината, в който границата между нашия свят и света на духовете изтънява, което е позволявало да феи, демони и други същества се появяват сред хората.
Това не е случайно, тъй като 31 октомври е значим от чисто астрономическа гледна точка, тъй като бележи средата между септемврийското равноденствие и декемврийското слънцестоене. Паралел може да намерим и с мексиканския „Ден на Мъртвите“, който има корени в древните мезоамерикански култури и почита онези, преминали в отвъдния свят, традиционно се отбелязва в първите два дни на ноември.
Освен че са принасяли животни в жертва на боговете и са се събирали около огньове, за да отбележат Сауин келтите често са носели костюми – вероятно от животински кожи. Целта е била да объркат духовете и може би да избегнат обладаването от тях. Смята се също, че чрез носенето на маски или почернянето на лицата си, келтите са се превъплъщавали в свои починали предци.
С течение на времето, докато римляните завладявали голяма част от Европа, а християнството се разпространявало в келтските земи, традициите и вярванията на тези култури са започнали да се преплитат.
През VIII век папа Григорий III премества католическия „Ден на вси светии“ от май на 1 ноември. Така 31 октомври става вечерта преди Деня на вси светии (All Hallows’ Eve), откъдето идва и Хелоуин (Halloween).
В една ранна форма на обичая „пакост или лакомство“ (trick-or-treating), келтите, преоблечени като духове, вероятно са обикаляли от къща на къща, извършвайки шеговити действия в замяна на храна и напитки..
Тази практика продължава дълго след Средновековието, когато на онези, които почукат на вратата, са раздавали soul cakes – малки, кръгли сладкиши, подправени с индийско орехче и канела, в замяна на молитви и песни. По-късно тази традиция се е трансформирала в раздаване на сладкиши и шоколад.
Европейските имигранти пренасят Хелоуин в Съединените щати, като основен принос има мащабната имиграция от Ирландия, причина от Големия картофен глад. Първоначално Хелоуин се е отбелязвал предимно в малки селски райони, но в началото на XX век празникът започва да набира популярност в цялата страна, като акцентът пада върху есенните фестивали и събиранията на общността. В град Анока, щата Минесота, вероятно се провежда най-старото официално честване на Хелоуин в САЩ. Още през 1920 г. градът започва да организира парад и празничен огън. Някъде между 20-те и 30-те години на XX век той се превръща в по-светска и семейно ориентирана традиция. Ежегодният парад за Хелоуин в нюйоркския квартал „Гринуич Вилидж“ води началото си от 1974 г., като това е най-големият парад за Хелоуин в света и до днес, както и единственият голям нощен парад в САЩ.
Освен с лакомствата, пакостите костюмите, Хелоуин е известен и с тиквените фенери, които всъщност стават част от празненствата именно в САЩ. Докато в родината си ирландците са издълбавали лица в ряпа, в Америка откриват, че тиквите се отглеждат по-лесно. Така традицията се променя и се преминава към издълбаването на тикви – точно както ги познаваме днес. В зеленчука са издълбавали зловещи лица, за да се прогони митичен дух на име Джак.
Днес Хелоуин се е превърнал в бизнес за милиарди. Само в САЩ празникът генерира икономическа активност в размер от над 10 млрд. долара всяка година. Според Националната федерация на търговците на дребно потребителите в САЩ се очаква да похарчат 13,5 милиарда долара за Хелоуин тази година.
Източник:manager.bg
Коментирайте
