В стачна готовност сме основно заради проектобюджета за 2025 г., в който няма заложени средства за инвестиции в хидромелиоративни обекти и съоръжения. Така нещо, която държавата казва, че трябва да е обект на целенасочена политика, остава без средства. Това каза за медийна група „Добруджа“ Илия Проданов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
По думите му е заявявано неведнъж, че инвестирането в напояване е приоритет, но това не се вижда по изготвения национален проектобюджет. Народните представители решават какъв да е бюджета, затова ние сме поискали срещи с парламентарните групи и се надявам да разберем логиката на техните решения и какво предстои, заяви Проданов.
Според председателят на НАЗ, звучи несериозно да няма предвидени средства за напояване, предвид сушата, с която се сблъскват не само зърнопроизводителите, но и производителите на плодове и зеленчуци през последните години. Напояването ще коства разходи, но след това ще доведе до огромен приход за бюджета, мотивира се още той.
Вече 15 години коментираме, че България има нужда от плодове и зеленчуци – родно производство, а затова е нужно напояване. Говорим и че повечето сектори са чувствителни и се нуждаят от стимули, за да се развиват. В последните години и зърнопроизводството е в тази група, а проблемната тема е водата. Всички сме свидетели, че валежите са неравномерно разпределени през годината, по-малко са на брой, но в по-големи количества. А пътят за решаване на проблема с липсата на вода е един – напояване. Цяла Европа го знае, включително България, но явно политиците не го знаят, коментира Илия Проданов.
Той подчерта, че в съседна Румъния само за последните 3 години, държавата е вложила няколко милиарда в напояването. Така поливните площи там са увеличени от 3 млн. дка на 33 млн. дка. А обработваемата земя в България е толкова - около 33 млн. декара, заяви Илия Проданов. Основният източник на напояване в съседна Румъния е река Дунав. Река Дунав е един неизползван от България под каквато и да е форма воден ресурс, уточни той.
Тази разлика в инвестициите в напояване в сравнение с другите държави се отразява лошо на нашата конкурентоспособност. Заради сушата имаме ниски добиви. И тази година е така при слънчогледа и при царевицата. Но нямаме избор и продаваме на цени, определяни от световните пазари. Обикновено те са ниски и ние пласираме продукцията си на загуба, разясни още председателят на НАЗ.
За да има напояване, трябват средства, за да се възстановят подземни и наземни канали, нужни са помпени станции, язовирни стени и прихващащи съоръжения - тоест цялата мрежа на хидромелиорациите в България. В годините назад в страната ни е имало периоди, в които е имало 9 - 10 млн. декара поливни площи. И сега не е непостижимо, заяви той.
Зърнопроизводителите са в стачна готовност и с още едно искане, свързано с помощта заради войната в Украйна. И по това перо няма заложени средства в проектобюджета за 2025 г. Така бе първоначално и през 2024 г. Оказва, че сега отново сме в същата позиция, уточни Илия Проданов. Безумие е всяка година да получаваме средствата след поредица от протести, коментира той.
Председателят на НАЗ уточни, че на срещите с парламентарните групи ще се дискутират много и различни теми, свързани с развитието на земеделието, включително и нуждата от фундаментални законодателни промени.
По думите му е заявявано неведнъж, че инвестирането в напояване е приоритет, но това не се вижда по изготвения национален проектобюджет. Народните представители решават какъв да е бюджета, затова ние сме поискали срещи с парламентарните групи и се надявам да разберем логиката на техните решения и какво предстои, заяви Проданов.
Според председателят на НАЗ, звучи несериозно да няма предвидени средства за напояване, предвид сушата, с която се сблъскват не само зърнопроизводителите, но и производителите на плодове и зеленчуци през последните години. Напояването ще коства разходи, но след това ще доведе до огромен приход за бюджета, мотивира се още той.
Вече 15 години коментираме, че България има нужда от плодове и зеленчуци – родно производство, а затова е нужно напояване. Говорим и че повечето сектори са чувствителни и се нуждаят от стимули, за да се развиват. В последните години и зърнопроизводството е в тази група, а проблемната тема е водата. Всички сме свидетели, че валежите са неравномерно разпределени през годината, по-малко са на брой, но в по-големи количества. А пътят за решаване на проблема с липсата на вода е един – напояване. Цяла Европа го знае, включително България, но явно политиците не го знаят, коментира Илия Проданов.
Той подчерта, че в съседна Румъния само за последните 3 години, държавата е вложила няколко милиарда в напояването. Така поливните площи там са увеличени от 3 млн. дка на 33 млн. дка. А обработваемата земя в България е толкова - около 33 млн. декара, заяви Илия Проданов. Основният източник на напояване в съседна Румъния е река Дунав. Река Дунав е един неизползван от България под каквато и да е форма воден ресурс, уточни той.
Тази разлика в инвестициите в напояване в сравнение с другите държави се отразява лошо на нашата конкурентоспособност. Заради сушата имаме ниски добиви. И тази година е така при слънчогледа и при царевицата. Но нямаме избор и продаваме на цени, определяни от световните пазари. Обикновено те са ниски и ние пласираме продукцията си на загуба, разясни още председателят на НАЗ.
За да има напояване, трябват средства, за да се възстановят подземни и наземни канали, нужни са помпени станции, язовирни стени и прихващащи съоръжения - тоест цялата мрежа на хидромелиорациите в България. В годините назад в страната ни е имало периоди, в които е имало 9 - 10 млн. декара поливни площи. И сега не е непостижимо, заяви той.
Зърнопроизводителите са в стачна готовност и с още едно искане, свързано с помощта заради войната в Украйна. И по това перо няма заложени средства в проектобюджета за 2025 г. Така бе първоначално и през 2024 г. Оказва, че сега отново сме в същата позиция, уточни Илия Проданов. Безумие е всяка година да получаваме средствата след поредица от протести, коментира той.
Председателят на НАЗ уточни, че на срещите с парламентарните групи ще се дискутират много и различни теми, свързани с развитието на земеделието, включително и нуждата от фундаментални законодателни промени.