Липсата на влага в почвата е проблем в цялата страна, а разликата на състоянието на посевите по места е заради разликата в температурите на въздуха. Край морето, например, е една идея по-хладно и затова слънчогледът не е изцяло изгорял, каза за медийна група „Добруджа“ Илия Проданов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и съпредседател на Българска аграрна камара (БАК). Той гостува вчера при откриването на „Ден на полето“ в землището на Балчик.
Проданов потвърди, че положението с пролетниците е много зле навсякъде в страната.
По думите му жътвата на пшеница вече е към своя край, но на места все още се жъне. Затова не се ангажира с данни за добивите, но смята, че те ще бъдат близки до тези през 2024 г., тоест прибраната продукция ще бъде между 6,5 млн. тона и 7 млн. тона. Сигурен е обаче, че тази година България има достатъчно пшеница.
Председателят на НАЗ и съпредседател на БАК каза, че предвид метеорологичната прогноза за следващите две седмици няма очаквания за съществена промяна в състоянието на пролетните култури, които страдат от засушаването. По думите му най-вероятно при слънчогледа ще се повтори сценарият от миналата година за много ниска реколта. “Дано да не е с много ниско качество, но нямаме поводи за оптимизъм, предвид климатичните условия. При царевицата ситуацията е трагична. Това е земеделска култура, която изисква много влага, а има слаба коренова система. При суша, ако не са поливни площите, няма как да има добри резултати“, обясни Илия Проданов.
Миналата седмица в Брюксел се е провела среща с ЕК по повод представения проект на многогодишна финансова рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за след 2027 г., на която е присъствал и Проданов. „В много начален етап сме, но предложението на ЕК няма нищо общо с досегашната финансова рамка и ОСП досега“, каза председателят на НАЗ. По думите му това е бюджет, който е структуриран по съвсем различен начин. „Много притеснително например е, че всички средства са обединени в един мегафонд. Но има голяма динамика по темата, има сериозен отпор от страна на ЕП. Предстоят доста бурни преговори в следващите две години“, уточни Проданов и обобщи, че парите за сектора на ниво Европа стават все по-малко, а инфлацията се увеличава и изяжда средствата, които се получават по линия на ОСП.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
Проданов потвърди, че положението с пролетниците е много зле навсякъде в страната.
По думите му жътвата на пшеница вече е към своя край, но на места все още се жъне. Затова не се ангажира с данни за добивите, но смята, че те ще бъдат близки до тези през 2024 г., тоест прибраната продукция ще бъде между 6,5 млн. тона и 7 млн. тона. Сигурен е обаче, че тази година България има достатъчно пшеница.
Председателят на НАЗ и съпредседател на БАК каза, че предвид метеорологичната прогноза за следващите две седмици няма очаквания за съществена промяна в състоянието на пролетните култури, които страдат от засушаването. По думите му най-вероятно при слънчогледа ще се повтори сценарият от миналата година за много ниска реколта. “Дано да не е с много ниско качество, но нямаме поводи за оптимизъм, предвид климатичните условия. При царевицата ситуацията е трагична. Това е земеделска култура, която изисква много влага, а има слаба коренова система. При суша, ако не са поливни площите, няма как да има добри резултати“, обясни Илия Проданов.
Миналата седмица в Брюксел се е провела среща с ЕК по повод представения проект на многогодишна финансова рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за след 2027 г., на която е присъствал и Проданов. „В много начален етап сме, но предложението на ЕК няма нищо общо с досегашната финансова рамка и ОСП досега“, каза председателят на НАЗ. По думите му това е бюджет, който е структуриран по съвсем различен начин. „Много притеснително например е, че всички средства са обединени в един мегафонд. Но има голяма динамика по темата, има сериозен отпор от страна на ЕП. Предстоят доста бурни преговори в следващите две години“, уточни Проданов и обобщи, че парите за сектора на ниво Европа стават все по-малко, а инфлацията се увеличава и изяжда средствата, които се получават по линия на ОСП.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев