Инж. Тодорка Станкова е асистент в „Технически университет – Варна”, България. Инженер с докторска степен в областта на възобновяемите енергийни източници и екологията и работи като независим експерт от 2007 г. Автор на множество доклади по темата.
- Темата за ветроенергийните паркове не е нова за България, но напоследък отново е актуална, особено тук, в Добруджа, където отчитаме повишен интерес. Множество инвестиционни проекти чакат своята реализация. Сред населението има опасения и притеснения.
Инж. Станкова, като че ли на преден план сред хората се изтъкват предимно негативните ефекти от изграждането на ветрогенераторни паркове. Какви обаче биха били ползите за страната и населението? Какви са положителните ефекти от тях?
Позиционирането на всеки един ветрогенераторен парк в даден район, независимо в коя част на страната, се предшества от обследване на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и Регионална здравна инспекция (РЗИ). Това са двете представителства на държавата, които, ако преценят, че даден ветрогенератор, или парк, имат негативен ефект за региона, той няма да бъде допуснат още на етап инвестиционно намерение. Тоест, проектът би бил спрян още в зародиш. Убедена съм, че, в лицето на държавата, никой служител няма да позволи да бъде реализирано едно инвестиционно намерение, което впоследствие да окаже негативно въздействие върху околната среда, хората, животните и т.н.
Предимствата, които един ветрогенератор има, на първо място е в площта, която заема. С новите технологии на площ от 500-600 кв. метра може да се инсталира мощност до 8-10 мегавата. Това означава, че 16 хиляди домакинства могат да бъдат захранвани с енергията, която идва от вятъра.
Освен това, ветрогенераторите са единственият енергиен източник в световен мащаб, който може много добре да се кооперира със земеделските земи, пасищата и мерите. Тоест, той ги запазва, тъй като в България има действащ закон за сервитутите, който забранява строителството в близост до ветрогенераторите. Това означава, че ако един ветрогенератор е изграден по средата на вдна нива, тази нива, в радиус от 500 метра, не може да бъде бетонирана под никаква форма. По същия начин биват запазени и пасищата.
- А има ли позитивен ефект за населението и какъв би бил той?
Комплексен е ефектът – и социален, и икономически. Изграждането на един такъв парк води до откриването на работни места. Тези паркове обикновено се изграждат в населени места, където няма индустриализация, осигуряваща достатъчно работни места. По този начин се запазва трудоспособното населението в региона.
Тук трябва да отбележа нещо, което ме обезпокоява като експерт. Разни хора ходят по населените места, не само в Добруджа, и плашат населението. Много ме притеснява фактът, че това са хора без каквато и да е експертиза, а и без никаква цел. На инвеститора целите са ясни, на засегната страна – населението, целите са ясни, на общината целите са ясни, на експертите – също. Но някои хора, които са се събудили една сутрин и са решили да отидат да „опазят“ населението в село, където дори не познават хората – е изключително обезпокоително. И тези хора е добре да знаят, че те трябва да могат да поемат отговорност за думите и действията си в дългосрочен план. Защото един ветроенергиен проект се разработва и изгражда между 5 и 7 години. Много е важно да напомним, че към 2030 година България трябва да закрие въглищните си електроцентрали. Мощността на въглищните централи е над 4500 мегавата. Тоест, след 2030 година ние трябва да компенсираме тези 4500 мегавата в енергийния микс. Всичко това означава, че ние трябва да действаме сега. Ветроенергийните проекти са единствените, с които на толкова малка площ можем да инсталираме толкова голяма единица мощност 8-10 мегавата. Ако не започнем сега, ще бъдем съучастници във въвеждането на една бъдеща енергийна криза в България. Няма да е възможно през 2029 година, осъзнавайки че само след година ще затворим почти 40% от енергийния си микс, да махнем с една вълшебна пръчица и да компенсираме тези мощности за кратък период. Това трябва да се превърне в една целенасочена и последователна политика за държавата. И е много важно всички политици да са наясно с процедурните законодателства в България. Ветроенергийните проекти са единствените сред енергийните проекти, които подлежат на изключително бюрократична и последователна политика от страна на държавата. Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) на местно ниво, като представители на МОСВ, са тези, които отговарят за реализацията на един енергиен проект, без той да има каквото и да е негативно въздействие.
- Но един от доводите на хората по места срещу изграждането на тези паркове е именно липсата на изследване за дългосрочния ефект от монтирането на перките...
Това е абсолютно неоснователно, тъй като още на ниво „инвестиционно намерение“ тече процедура, която трае минимум 12 месеца, обикновено е между 12 и 24 месеца, и в която се изготвя т. нар. оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Тази оценка се разработва от екип от експерт, след което тя се входира в РИОСВ и се изследва от експертите там. Едва тогава РИОСВ излиза с решение – дали позитивно, или негативно. Затова по-рано споменах, че ако има евентуален риск от някакво негативно въздействие, то РИОСВ няма да позволи този енергиен проект изобщо да стигне до промяна на статута на земята.
- А имало ли е такива случаи – да бъде спрян проект?
Спирани са. Но няма случай, в който тази процедура да бъде пропусната. Не е имало случай, в който РИОСВ да подмине такъв тип процедура. Законът задължава!
- Друг от аргументите против ветроенергийните паркове е, че основната част от произведената енергия е за износ. Доколко това е вярно?
Няма такова нещо, защото става въпрос за друг много проблемен момент. В България методите за статистическо прехвърляне, каквито действат в цяла Европа, не са приети за работа. И поради тази причина не можем като страна да изнасяме зелена енергия извън Европейския съюз. Това също е нещо, по което държавата трябва да работи и подобри. Такива мерки има разписани от едно от служебните правителства, но все още не са въведени.
България има огромен географски потенциал, в сравнение с другите европейски държави, и ние не само можем да произвеждаме достатъчно количество енергия на ниска цена за нашите си крайни потребители, но можем и да изнасяме в съседни държави. В Добруджа, по данни на енергийния системен оператор, има планирани изключително много инвестиции, които да бъдат направени за трансграничните връзки на електропреносната мрежа. Тоест, има много голям потенциал за износ на електрическа енергия. Но първо трябва да подсигурим захранването на нашата държава, което в момента е в риск, и след това можем да погледнем в посока износ. Но към този момент не можем, тъй като методите за статистическо прехвърляне не работят за България.
- А защо инвестиционният интерес е толкова голям именно тук в Добруджа, където е най-плодородната земя?
Интересът към Добруджа е поради наличието на добър потенциал на вятъра. Това е основното. Инвестиционен интерес има и в други райони на България, не е само в Добруджа. Но към момента тук е концентрирано вниманието. Но добрият потенциал на вятъра и фактът, че има земеделски земи, които могат да бъдат опазени, а не увредени, вследствие на ветрогенераторите, е една идеална комбинация, от която нашата държава, а и хората по населените места, трябва да се възползваме. Защото енергийният потенциал на България е за над 4000 мегавата инсталирана мощност от ветрогенератори. В момента в страната има 701 мегавата инсталирани мощности, като от тях едва 2 мегавата – през последните 10 години. За съжаление, ние водим негативната статистика в Европейския съюз за най-ниско развитие на ветровата енергия, при положение, че имаме най-висок потенциал. Което е поредното безумие.
- По какъв начин се опазва земеделската земя, при положение, че в нея се изливат кубици бетон за основа на перките?
Разбира се, че се изкопава основа от бетон и арматура, както всеки копае основи, когато строи къща. Колкото е негативният ефект от построяването на една къща, толкова е той и при изграждането на един ветрогенератор. Строителството на ветрогенераторите също се съгласува с РИОСВ и е съобразено дотолкова, че дори се случва в период, в който няма прелетен път на птиците. Целта е да има минимално въздействие върху природата или хората.
- По-рано в разговора споменахте работни места. По какъв начин се ангажира местното население?
Един добър пример е районът на Каварна и Българево, където има най-голяма концентрация на ветроенергийни мощности. Стига местното население да проявява интерес, такива работни места се откриват. Освен това се подобрява инфраструктурата в района, тъй като са необходими пътища за достъп до тези енергийни проекти. В много от населените места инвеститорите осигуряват безплатен ток за читалището, училището или детската градина. На местно ниво кметовете могат да договарят с инвеститорите още в началния етап какви позитиви би имало за населеното място.
- А как бихте коментирали темата с налагането на мораториум за ветроенергийните паркове?
Хора, които призовават към крайности, какъвто е мораториумът, бих ги помолила да бъдат малко по-разсъдливи във вземането на решения и да помислят малко в посока на това дали мораториумът не е прекалено крайно решение. Защото мораториум значи забрана.
- Темата за ветроенергийните паркове не е нова за България, но напоследък отново е актуална, особено тук, в Добруджа, където отчитаме повишен интерес. Множество инвестиционни проекти чакат своята реализация. Сред населението има опасения и притеснения.
Инж. Станкова, като че ли на преден план сред хората се изтъкват предимно негативните ефекти от изграждането на ветрогенераторни паркове. Какви обаче биха били ползите за страната и населението? Какви са положителните ефекти от тях?
Позиционирането на всеки един ветрогенераторен парк в даден район, независимо в коя част на страната, се предшества от обследване на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и Регионална здравна инспекция (РЗИ). Това са двете представителства на държавата, които, ако преценят, че даден ветрогенератор, или парк, имат негативен ефект за региона, той няма да бъде допуснат още на етап инвестиционно намерение. Тоест, проектът би бил спрян още в зародиш. Убедена съм, че, в лицето на държавата, никой служител няма да позволи да бъде реализирано едно инвестиционно намерение, което впоследствие да окаже негативно въздействие върху околната среда, хората, животните и т.н.
Предимствата, които един ветрогенератор има, на първо място е в площта, която заема. С новите технологии на площ от 500-600 кв. метра може да се инсталира мощност до 8-10 мегавата. Това означава, че 16 хиляди домакинства могат да бъдат захранвани с енергията, която идва от вятъра.
Освен това, ветрогенераторите са единственият енергиен източник в световен мащаб, който може много добре да се кооперира със земеделските земи, пасищата и мерите. Тоест, той ги запазва, тъй като в България има действащ закон за сервитутите, който забранява строителството в близост до ветрогенераторите. Това означава, че ако един ветрогенератор е изграден по средата на вдна нива, тази нива, в радиус от 500 метра, не може да бъде бетонирана под никаква форма. По същия начин биват запазени и пасищата.
- А има ли позитивен ефект за населението и какъв би бил той?
Комплексен е ефектът – и социален, и икономически. Изграждането на един такъв парк води до откриването на работни места. Тези паркове обикновено се изграждат в населени места, където няма индустриализация, осигуряваща достатъчно работни места. По този начин се запазва трудоспособното населението в региона.
Тук трябва да отбележа нещо, което ме обезпокоява като експерт. Разни хора ходят по населените места, не само в Добруджа, и плашат населението. Много ме притеснява фактът, че това са хора без каквато и да е експертиза, а и без никаква цел. На инвеститора целите са ясни, на засегната страна – населението, целите са ясни, на общината целите са ясни, на експертите – също. Но някои хора, които са се събудили една сутрин и са решили да отидат да „опазят“ населението в село, където дори не познават хората – е изключително обезпокоително. И тези хора е добре да знаят, че те трябва да могат да поемат отговорност за думите и действията си в дългосрочен план. Защото един ветроенергиен проект се разработва и изгражда между 5 и 7 години. Много е важно да напомним, че към 2030 година България трябва да закрие въглищните си електроцентрали. Мощността на въглищните централи е над 4500 мегавата. Тоест, след 2030 година ние трябва да компенсираме тези 4500 мегавата в енергийния микс. Всичко това означава, че ние трябва да действаме сега. Ветроенергийните проекти са единствените, с които на толкова малка площ можем да инсталираме толкова голяма единица мощност 8-10 мегавата. Ако не започнем сега, ще бъдем съучастници във въвеждането на една бъдеща енергийна криза в България. Няма да е възможно през 2029 година, осъзнавайки че само след година ще затворим почти 40% от енергийния си микс, да махнем с една вълшебна пръчица и да компенсираме тези мощности за кратък период. Това трябва да се превърне в една целенасочена и последователна политика за държавата. И е много важно всички политици да са наясно с процедурните законодателства в България. Ветроенергийните проекти са единствените сред енергийните проекти, които подлежат на изключително бюрократична и последователна политика от страна на държавата. Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) на местно ниво, като представители на МОСВ, са тези, които отговарят за реализацията на един енергиен проект, без той да има каквото и да е негативно въздействие.
- Но един от доводите на хората по места срещу изграждането на тези паркове е именно липсата на изследване за дългосрочния ефект от монтирането на перките...
Това е абсолютно неоснователно, тъй като още на ниво „инвестиционно намерение“ тече процедура, която трае минимум 12 месеца, обикновено е между 12 и 24 месеца, и в която се изготвя т. нар. оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Тази оценка се разработва от екип от експерт, след което тя се входира в РИОСВ и се изследва от експертите там. Едва тогава РИОСВ излиза с решение – дали позитивно, или негативно. Затова по-рано споменах, че ако има евентуален риск от някакво негативно въздействие, то РИОСВ няма да позволи този енергиен проект изобщо да стигне до промяна на статута на земята.
- А имало ли е такива случаи – да бъде спрян проект?
Спирани са. Но няма случай, в който тази процедура да бъде пропусната. Не е имало случай, в който РИОСВ да подмине такъв тип процедура. Законът задължава!
- Друг от аргументите против ветроенергийните паркове е, че основната част от произведената енергия е за износ. Доколко това е вярно?
Няма такова нещо, защото става въпрос за друг много проблемен момент. В България методите за статистическо прехвърляне, каквито действат в цяла Европа, не са приети за работа. И поради тази причина не можем като страна да изнасяме зелена енергия извън Европейския съюз. Това също е нещо, по което държавата трябва да работи и подобри. Такива мерки има разписани от едно от служебните правителства, но все още не са въведени.
България има огромен географски потенциал, в сравнение с другите европейски държави, и ние не само можем да произвеждаме достатъчно количество енергия на ниска цена за нашите си крайни потребители, но можем и да изнасяме в съседни държави. В Добруджа, по данни на енергийния системен оператор, има планирани изключително много инвестиции, които да бъдат направени за трансграничните връзки на електропреносната мрежа. Тоест, има много голям потенциал за износ на електрическа енергия. Но първо трябва да подсигурим захранването на нашата държава, което в момента е в риск, и след това можем да погледнем в посока износ. Но към този момент не можем, тъй като методите за статистическо прехвърляне не работят за България.
- А защо инвестиционният интерес е толкова голям именно тук в Добруджа, където е най-плодородната земя?
Интересът към Добруджа е поради наличието на добър потенциал на вятъра. Това е основното. Инвестиционен интерес има и в други райони на България, не е само в Добруджа. Но към момента тук е концентрирано вниманието. Но добрият потенциал на вятъра и фактът, че има земеделски земи, които могат да бъдат опазени, а не увредени, вследствие на ветрогенераторите, е една идеална комбинация, от която нашата държава, а и хората по населените места, трябва да се възползваме. Защото енергийният потенциал на България е за над 4000 мегавата инсталирана мощност от ветрогенератори. В момента в страната има 701 мегавата инсталирани мощности, като от тях едва 2 мегавата – през последните 10 години. За съжаление, ние водим негативната статистика в Европейския съюз за най-ниско развитие на ветровата енергия, при положение, че имаме най-висок потенциал. Което е поредното безумие.
- По какъв начин се опазва земеделската земя, при положение, че в нея се изливат кубици бетон за основа на перките?
Разбира се, че се изкопава основа от бетон и арматура, както всеки копае основи, когато строи къща. Колкото е негативният ефект от построяването на една къща, толкова е той и при изграждането на един ветрогенератор. Строителството на ветрогенераторите също се съгласува с РИОСВ и е съобразено дотолкова, че дори се случва в период, в който няма прелетен път на птиците. Целта е да има минимално въздействие върху природата или хората.
- По-рано в разговора споменахте работни места. По какъв начин се ангажира местното население?
Един добър пример е районът на Каварна и Българево, където има най-голяма концентрация на ветроенергийни мощности. Стига местното население да проявява интерес, такива работни места се откриват. Освен това се подобрява инфраструктурата в района, тъй като са необходими пътища за достъп до тези енергийни проекти. В много от населените места инвеститорите осигуряват безплатен ток за читалището, училището или детската градина. На местно ниво кметовете могат да договарят с инвеститорите още в началния етап какви позитиви би имало за населеното място.
- А как бихте коментирали темата с налагането на мораториум за ветроенергийните паркове?
Хора, които призовават към крайности, какъвто е мораториумът, бих ги помолила да бъдат малко по-разсъдливи във вземането на решения и да помислят малко в посока на това дали мораториумът не е прекалено крайно решение. Защото мораториум значи забрана.
Коментирайте
1 USD = 1.85792 BGN
1 GBP = 2.36912 BGN
1 CHF = 2.11053 BGN
