Историята на българския лев: от Освобождението до наши дни (ВИДЕО)

Българската валута се появява като необходимост след Освобождението на страната. След 3 март 1878 г. възстановената българска държава започва дебат за създаването на собствена парична система. В обществото и политическия елит се оформят различни виждания - за ориентация към Западна Европа или към Русия - които влияят и върху избора на валутен модел. Това каза за медийна група „Добруджа” историкът от РИМ-Добрич д-р Невян Митев.

През 1879 г., няколко месеца след Учредителното събрание, е създадена Българската народна банка. През 1880 г. е приет закон за сеченето на монети в Княжество България. Още преди закона правителството взема решение да бъде отсечена пробна емисия монети с наименование „сантим“ в Бирмингам. От тази пробна серия са запазени изключително малко екземпляри, казва специалистът.

След приемането на закона надделява решението националната валута да носи собствено име - „лев“, а по-малкият номинал да бъде „стотинка“. Българският лев е приравнен към френския франк и страната се включва в Латинския монетен съюз.

Първите български монети са отсечени през 1880 г. – 2, 5 и 10 стотинки. Макар първоначално да е планирано монетите да се секат в Руската империя, Русия отказва да произведе медните номинали. Затова след търг сеченето е възложено на английската компания Heaton & Sons, която ги изработва в Бирмингам, разказва още д-р Митев.

Първият сребърен български лев е отсечен през 1881 г. в Русия. По гурта на монетата е изписано „Боже, пази България“, но с използване на тогавашната руска буква за звука „и“, което прави надписа нетипичен. Подобен надпис се среща и при емисиите от 1882 г. По-късно, при сребърните петолевки от 1884–1885 г., текстът вече е коригиран на съвременен български правопис.

В първите години след Освобождението в страната съществува силен паричен хаос - в обращение са турски, руски, сръбски и румънски монети.
С обявяването на Царство България започва нов етап в монетосеченето. До Балканските войни се наблюдава възход – отсичат се висококачествени сребърни и златни монети, включително две златни емисии от 1894 и 1912 г., което е показател за стабилна икономика. След Междусъюзническата и Първата световна война страната навлиза в период на инфлация и хиперинфлация. Емисиите от 1916 г. са претопени, което ги прави едни от най-редките и ценни български монети днес.

След 1944 г. и установяването на социалистическата власт са извършени няколко парични реформи. Първата е през 1947 г., а втората – през 1952 г., когато в обращение влизат нови монети, макар част от царските да са използвани до тогава. Българският лев е приравнен към съветската рубла. Последната мащабна реформа през социализма е през 1962 г., когато се въвеждат нови емисии с характерни символи като житния клас и герба на Народна република България.
През 80-те години се наблюдава известно оживление, отразено в многобройните юбилейни монети, особено по повод 1300-годишнината на българската държава.

След 1989 г. страната преживява нов период на тежка инфлация и хиперинфлация. През 1997–1999 г. е извършена деноминация - 1000 стари лева стават 1 нов лев. От 1999 г. са в обращение монетите, които се използват до днес.

Историята на българския лев ясно отразява политическите, икономическите и социалните сътресения в страната. Монетите не са само разплащателно средство, а и свидетелство за епохите, през които е преминала българската държава.
 
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев

Коментирайте