Издирваме снимки на Тодор Кемилев. Фотограф роден в Добрич (ВИДЕО)

Двете дъщери на фотографа-художник Тодор Кемилев Антоанета и Йоанна Кемилеви са в процес на издирване на снимките и творчеството на баща си. Тъй като той е роден в Добрич през 1910 година се опитваме да подпомогнем желанието им за възкресяване на паметта за един от първите български професионални фотографи Тодор Кемилев.
През  2009 година в Художествената галерия в Добрич откриват изложба, посветена на Тодор Кемилев. В нея са включени оригинални снимки от архива на Исторически музей, някои от които са запечатали моменти от празненствата през 1940 година по случай възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България. Показани са и семейни фотоси, както и цветни репортажни фотоси, отразяващи Москва през 60-те години. Изложбата под наслов „Живот, посветен на фотографията" се открива  от известния художник-фотограф Иво Хаджимишев, носител на  наградата „Аполония 2009".
 В  Добрич  тогава пристигат Йоанна Кемилева-Вълчева, най-малката дъщеря на фотографа, председател на секцията по керамика на СБХ, със съпруга си, по-голямата Антоанета, която пристига от Канада, както и съпругата на сина и Теомил Кемилев, който също е бил художник, живял е в Полша, но от не е между живите.
До днес в ХГ-Добрич са запазени фотоси, снимки и материали от изложбата.
Директорът на галерията  Недко Недков, показва документи, снимки  и припомня, че изложбата е била през септември по повод възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България. Много от снимките са дело точно на фотографа Тодор Кемилев.
Снимките имат специален печат от фото студиото. Кемилев е имал две студиа в Добрич и едно в Балчик, преди да се пресели в София. Всеки който има стари снимки може да обърне и да види дали са с печат от фото Кемилев.
Снимките ще се приемат в Художествената галерия или в редакцията на р-о „Добруджа“. Ще се сканират и ще се връщат на собствениците. По този начин ще спомогнем за един по-разширен архив и спомен за фотографа.

Виж видеото тук :

https://dobrudjatv.net/novina/izdirvame-snimki-na-todor-kemilev-fotograf-roden-v-dobrich/10280
 
За Тодор Кемилев разказва неговата по-голяма дъщеря:
Казвам се Антоанета Тодорова Кемилева и живея в Торонто, Канада от 1973г. Като много от децата на професионални фотографи и аз съм израстнала в лабораторията и във фотоателието на баща ми. Бях свидетел как той твореше, как виждаше и разбираше хората и се учех от един от най-известните по това време фотограф-художници, Тодор Кемилев (1910-1969). Завършиx фотография в Полиграфския Техникум и работейки с баща си поеx ателието след смъртта му. През 1969 година бях удостоена с титлата „фотограф-художник“.
Със сестра ми Йоанна Кемилева сме в процес на подготовка на възпоменателно издание и изложба за живота и дейността на баща ни. Използвам възможността чрез тази публикация да напомня на тези, които са още живи да си спомнят за „Фото Кемилев“, а също да запозная младото поколение с живота, творчествoтo и приноса на Тодор Кемилев в историята на българската фотография.
 
Тодор Ангелов Кемилев е добруджанец. Той е роден през 1910 г. в град Добрич и е един от ранните български професионални фотографи. Едва на 17 години поставя началото на своята фотографска кариера след чиракуване при добричкия портретен фотограф Сисагиян. Брат му Иван следва и става фармацевт, а сестра му Райна следва медицина. Заедно с баща си Ангел Кемилев, младия Тодор заминава за Виена и купува студиен фотоапарат “Globica”, с който работи до края на живота си – 1 юни 1969 г.
 
Находчив, амбициозен и артистичен, Кемилев бързо става популярна личност между неговите съграждани. Снима много семейни и индивидуални снимки, а така също и различни моменти от културния и обществен живот в родния му град.
 
От 1927 до 1942 Тодор Кемилев работи в Добрич, установявайки се не само като портрeтен фотограф, но и като представител на фирма „Агфа“. Развива приемна и фотолаборатория в Балчик. Заснема тържеставата по време връщането на Южна Добруджа (1940) в пределите на България чрез снимки и кинофилм. Много от тези снимки се пазят в Историческия музей на град Добрич. Приспособява автомобила си „Опел Олимпия“ като малка лаборатория и снима на място хората за новите български паспорти.
През 1935 г. Тодор Кемилев се жени за , Цветана Стамболова от София. Семейството живее и твори в Добрич, но през 1942 г. се преселват в гр. София, а „Фото Кемилев“ отваря врати на булевард „Цар Освободител“ 12 (срещу Италианското Посолство). Той се утвърждава като портретен фотограф и името му се налага сред софийската общественост. През 1943 г. Кемилев с кинокамерата си заснема филм за погребението на Цар Борис.
Високият професионализъм и репутация помагат на Тодор Кемилев да продължи да работи самостоятелно дори след 09.09.1944, когато всяка частна дейност е национализирана. Той e един от първите осем фотографа, удoстоени със званието „фотограф – художник“. Между тях са Петър Папакочев, Емил Рашев, Станчо Джишев и Минkо и Пенчо Балкански. На тях им е било разрешено да запазят частната си практика. Те всички се занимаваха предимно с художествена портретна фотография в София и поддържаха добри колегиални отношения.
След 1950 г. „Фото Кемилев“ се премества на улица “Бенковски“ 8 срещу служебния вход на „Зала България“.
 
Увлечението му към киното е голямо и за кратък период разкрива киносалон в град Калофер. По време на бомбардировките в София семейството се евакуира в гр. Елена, където отваря свое студио.
 
Информацията е публикувана  от Рhotoworld.bg

Коментирайте