Калина Димитрова, психотерапевт: Ако човек вижда смисъл и има воля да действа, нищо не е в състояние да го срине

Калина Димитрова работи като психолог в Професионалната гимназия по аграрно стопанство – Добрич. В студиото на медийна група „Добруджа“ тя представи един от методите на психотерапията – логотерапия, създаден от австрийския психиатър и невролог Виктор Франкъл.
По време на Втората световна война Франкъл е бил в три концентрационни лагера, където загубил своите родители, брат си и бременната си жена. Преди да преживее кошмарите в лагерите, той вече е бил написал книгата си за логотерапията, но ръкописът ѝ бил конфискуван от нацистите. Едно от нещата, които му давали силата да издържи на изтезанията там и да преживее тези събития, било желанието да възстанови ръкописа. Това, което преживял в концентрационните лагери, още повече засилило убежденията му в основните принципи на създадения от него терапевтичен метод.
„Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: „Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.“ В тези думи виждам мото, което остава вярно за почти всяка психотерапия.

- Г-жо Димитрова, какво точно представлява логотерапията?
Това е наследството, което е оставил Виктор Франкъл на света. Това е неговата „височинна психология“, създадена във времето на Фройдовата психоанализа и Адлеровата индивидуална психология, определяни като „дълбинна психология“. Началото на психотерапията безспорно е психоанализата на Фройд. Адлер и Франкъл излизат от Фройдизма с идеята, че животът на човек не е предопределен от инстинкти. Те разглеждат човека като свободно същество, което трябва да решава задачи, които животът поставя пред него. По-късно Франкъл се отделя от индивидуалната психология и създава своето логотерапевтично учение. Разделната точка е водещата мотивация на човешкото поведение – Франкъл опровергава Адлеровото твърдение, че водещ мотив за активност е стремежът за компенсиране на чувството за малоценност.
Франкъл създава собствено виждане за човека, което включва основното твърдение, че на човека е присъщо специфично човешко измерение, което той нарича ноетично, в което се разполага непокорната сила на човешкия дух, способна да накара човека да превъзмогне нагоните и импулсите, чувството за малоценност, ограниченията на непроменяемото в живота.
Логотерапията е центрирана върху търсенето и намирането на смисъл. Стремежът към търсене на смисъл и реализация е присъщо на хората и е основен двигател на поведението и развитието на личността. Логотерапията е път към намиране на мир със себе си, с миналото, с близките, с обстоятелствата. За Франкъл вътрешен мир може да бъде постигнат само чрез „превръщане на страданието в човешко постижение“.
- Тоест, страданието понякога има смисъл, така ли?
Животът реално ни поставя в безнадеждни ситуации, страданието и загубите са част от живота, годините на нашето съществуване на земята са преброени. Специфично човешките феномени позволяват на човека да погледне съдбата си в очите и заеме позиция в предопределеното от нея. Човек може да избира дали да е егоцентрично фиксиран в себе си и своята болка, или да разгърне личността си в най-добрата ѝ версия. Независимо от непроменяемото, като използва специфично човешки ресурси – чувство за хумор, смелост, въображение, любов, прошка, ценности, алтруизъм, съвест, любов – всичко, което изгражда специфично човешката ни същност.
Този най-значим човешки ресурс е източник на абсолютна и безусловна свобода да се търси и намира смисъл. Когато човек търси смисъл, той е в състояние на вътрешно напрежение, което задейства сили и желание за действие, появяват се възможности да се създава, да се твори. Човек сам започва да действа, привлечен от ноетичното измерение, възприемайки уникалния смисъл на конкретната ситуация. Човек търси нови сфери да „приложи“ себе си. А когато човек търси, той намира.
- Как се открива смисълът на живота?
Смисълът на живота не може да бъде предписан. Всеки човек може да може сам да намери собственият си смисъл във всяка конкретна ситуация от живота си.
Екзистенциализмът, като философско учение, възниква в началото на 20-и век. Философите екзистенциалисти говорят за колективна невроза на епохата, която възпрепятства откриването на смисъл по няколко начина:
Липса на жизнени цели, живот „ден за ден“, живот „за мига“. Отказът да се мисли за бъдещето и да се планира бъдещето е отказ от търсенето на смисъл.
Фаталистическа нагласа – себевъзприемане като безпомощен индивид, от който нищо не зависи, което води до отказ от контрол над живота. Това затваря човека за възможностите.
Колективното мислене води до сливане с масите и абсолютен, безкритичен конформизъм. В резултат на това човек избягва отговорността, страхува се от свободата, отказва се от това, което Франкъл определя като ядро на човешката личност. 
- А какво не е логотерапията?
Не е разравяне на стари рани и търсене на слабости, не се изследва отчаянието и не се проследяват причините довели до вътрешен срив. Какво би спечели от разчоплянето на полузарастнала рана? Търсят се възможности и се откриват нови хоризонти. Моментите на психическа слабост не детерминират човека. Логотерапията е по-скоро откриване – това, което си струва да бъде открито са възможностите, ресурсите, духовните сили на човека, необходими за реализиране на тези възможности. И аргументи за изпълване със смисъл, за които човек ще отвори сърцето си. Миналото не е източник на травми, а се разглежда като реализирани ценности и постижения, които никой не може да отнеме и отмени. Елизабет Лукас нарича това – пълният хамбар на живота.
- Пред какво и за какво е отговорен човек?
За какво е отговорен – за ценности, за лични задачи, за конкретен житейски смисъл, за изборите, които прави.
Да, човек е зависим от биологични и социални причини и обстоятелства. Да, хората могат да се издигнат над променливите, които обуславят поведението им, за да предприемат свободна нагласа към тях.
Ако всички хора бяха съвършени, щяха да са еднакви и всеки един би могъл да замени всеки друг. Тъкмо от несъвършенството изхожда незаменимостта на всеки. Индивидът е уникален. Смисълът на индивидуалността може да бъде реализиран единство в общност и затова ценността на индивида се проявява в общността, но се разтваря в масата. В общността уникалният индивид излиза наяве и се проявява. Чрез бягство в масата човек загубва своята най-същностна черта – своята отговорност. Бягството в масата е бягство от лична отговорност. Истинската общност се съставя от отговорни личности, а масата е съвкупност от обезличени същества.
Логотерапията е именно преживяване на собствената отговорност. Навлизането в личната сфера на конкретните решения е недопустимо. Не се налагат ценности на клиента, докато се върви към по-здравословни нагласи и откриване на смисъл. Целта е клиентът да осъзнае онова, което вече знае дълбоко в себе си - какво е смислено и полезно за него. Според Франкъл, скуката е създадена, за да можем да избягаме от бездействието и да отдадем дължимото на смисъла на живота. Здравият разум е също специфично човешки феномен. Страданието води до безнадеждност, а скуката до пропиляване на живота. 
- А какви са инструментите, характерните логотерапевтични техники?
Използва се човешката способност за дистанция от себе си, за това да помислиш за някои друг и да поставиш себе си на заден план. Използва се човешката способност за надскачане на себе си, за улавяне на онази сила, която поволява на човек да надмогне болката и страданието в името на своя ценност. Способността за промяна и развитие е заложена у всеки от нас – промяната на нагласите е друг значим инструмент - дали съществува нещо, което трябва да изоставим, което ни пречи да реализираме смисъл и осъществяваме себе си до деня когато времето ни изтече. Богатите плодове в убежището на миналото са източник на сила.
 - В кои сфери и ситуации от живота можем да се сблъскаме с логотерапията, да разберем конкретно какво представлява?
Тя преди всичко е ефективна в случаи на загуба на смисъл. Също така при психогенна невроза действа като неспецифична терапия, със специфични логотерапевтични техники.
При соматогенните болести, които са нелечими, и в които единствената цел е да се помогне на пациентите да открият смисъл до самия край, дори и в страданието, чрез осъществяване на свързани с нагласите ценности.
При чувство за безсмислие, празнота и екзистенциален вакуум – явления, към които медицинския модел не може да се прилага, тъй като те сами по себе си не са патологични.
Като човешка грижа за страдащия при възникваща от медицинска диагноза или лечение невроза.
Човекът е крайно същество. Чрез психофизичния си организъм човек не е в състояние да осъществи всичко, което иска духовната му личност, поради неизбежното си безсилие. Според Франкъл всяка болест има своя смисъл, като истинският смисъл се състои в това как страда човекът. В приемането на съдба, белязана от болестта, в отношението си към такава съдба пациентът реализира най-дълбок смисъл, осъществява най-висша ценност.
 - Всъщност, оказва се, че човек е спобосен на всичко, ако намира смисъл и посока?
Да, а за това могат да помегнат няколко въпроса. Ако днес е  първият ден от остатъка на живота Ви, какво ще направите с него? Къде има нужда от вас? Къде сте в състояние да проявите любов?
Когато има за какво, може да се преодолее всяко как. Ако безнадеждната ситуация не може да бъде преодоляна външно, остава единствено бягството нагоре през личната трансформация пред вътрешното израстване над безнадеждната ситуация, чиято безпомощна жертва е станал човек. В гъстата гора дърветата са принудени да растат все по-нависоко.
Всеки човек носи волята за смисъл в себе си и тя може да намери опора в изпълнение на задача, в лична цел, в любов към близък, в изпълнен ангажимент и в още много неща и когато волята за смисъл е осъществена нищо не е в състояние да срине човека, независимо от страданието. Човек може да бъде страдащ, но щастлив, да живее пълноценен живот. Да кажеш ДА на живота, въпреки всичко.

Коментирайте