Книгата на д-р Кремена Митева "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", бе определена от известни литературни критици като едно от литературните събития на 2022 г. Д-р Митева издава книгата в средата на миналата година в летните месеци, когато отзвукът е сравнително слаб. Интересът , обаче към литературното изследване не спира и хора от различни кръгове звънят и до днес да търсят и да поръчват книгата. Д-р Кремена Митева е главен уредник на Дом - паметник „Йордан Йовков“ и един от най-добрите изследователи на литературното му наследство.
Книгата "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", е едно литературно, просветно изследване за което се е готвила години наред. Събрани са много материали и не всички намират място в 265-те страници. Документалният разказ обхваща периоди от края на Първата световна война в Добруджа, през културно просветният живот по време на втория румънски режим, през годините на разцвет на културно просветния живот в Добрич 1929-1934 година до освобождението от румънско владичество.
„Аз съм филолог, не съм историк и се опитах да събера информация, да я систематизирам и тя да бъде полезна на историците. Благодарна съм на проф.Михаил Неделчев и на проф.Антония Велкова - Гайдаржиева“ са я посочили сред събитийните книги“, признава д-р Митева в интервю за медийна група „Добруджа“. Тя разказва периода на натрупване на свидетелства за онова време като за един интересен период.
Когато се правят обзори за големи периоди, културния живот много често е по-слабо засегнат. Има свидетелства като разработките на Данаил Бекяров за народните университети и за периодичния печат, които определено носят много информация. Писано е много за онзи период от 25 години, но не е бивало събирано. Това е провокация към историците, казва Кремена Митева.
Акцентът в книгата е за позитивите, за онези светли моменти върху будителството на всякакви хора. Лекари счетоводители, ветеринари и други хора били волеви и активни в културно просветната дейност.
„Това е като по-съвременни възрожденски процеси. По същия начин както в българското възраждане са се борили за българска църква, за богослужение на собствен език, за училища. Толкова много училища по селата са били закрити. Църквите биват одържавени. Около 24 хиляди българчета от селата няма как да учат роден език, учат или румънски или трябва да дойдат в града в няколкото запазени училища в Добрич. Активността на българското културно общество създадено 1928 година с цел да създава и поддържа българските училища, да прави сказки, театрални представления и други културни събития са в основата на запазване на българското самосъзнание“, посочва авторът.
В изследването си д-р Кремена Митева се позовава и на личности като проф. Асен Златаров, един от малкото успели да стигнат до Добруджа в забранителния режим. Известният учен проф. Асен Златаров също посещава и изнася поредица от сказки в Добрич през 1933 г. Той споделя впечатленията си: "Градът прилича на някой от нашите южнобългарски градове. И чуваш само българска реч: чиста, никакво наречие, с правилен изговор и без всеки чужд акцент. А по магазините и учрежденията стоят надписи с чужда азбука... Веднага изживяваш противоречието между правдата на една жива действителност и изкуственото, чуждото, което се е врязало в нея…Разбирам, че това е същото "Изкуството да се живее”, а нищо не ми казва! Благословен езикът, на който говорят бащите ни, защото само в него думите имат душа и казват нещо, което не само се разбира, а се и живее! А колко е хубав българският език! Звучен, силен, богат език!“
Активната дейност на българското общество десетилетия наред показва дори на румънското правителство, че тук живеят българи, трудно се претопява въпреки всички усилия българското самосъзнание, това е един от изводите които се налагат.
Книгата може да се закупи от книжарницата в сградата на НЧ "Йордан Йовков" (по-малката до входа) и в Колежа - ВУМ срещу ХГ.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Книгата "Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година", е едно литературно, просветно изследване за което се е готвила години наред. Събрани са много материали и не всички намират място в 265-те страници. Документалният разказ обхваща периоди от края на Първата световна война в Добруджа, през културно просветният живот по време на втория румънски режим, през годините на разцвет на културно просветния живот в Добрич 1929-1934 година до освобождението от румънско владичество.
„Аз съм филолог, не съм историк и се опитах да събера информация, да я систематизирам и тя да бъде полезна на историците. Благодарна съм на проф.Михаил Неделчев и на проф.Антония Велкова - Гайдаржиева“ са я посочили сред събитийните книги“, признава д-р Митева в интервю за медийна група „Добруджа“. Тя разказва периода на натрупване на свидетелства за онова време като за един интересен период.
Когато се правят обзори за големи периоди, културния живот много често е по-слабо засегнат. Има свидетелства като разработките на Данаил Бекяров за народните университети и за периодичния печат, които определено носят много информация. Писано е много за онзи период от 25 години, но не е бивало събирано. Това е провокация към историците, казва Кремена Митева.
Акцентът в книгата е за позитивите, за онези светли моменти върху будителството на всякакви хора. Лекари счетоводители, ветеринари и други хора били волеви и активни в културно просветната дейност.
„Това е като по-съвременни възрожденски процеси. По същия начин както в българското възраждане са се борили за българска църква, за богослужение на собствен език, за училища. Толкова много училища по селата са били закрити. Църквите биват одържавени. Около 24 хиляди българчета от селата няма как да учат роден език, учат или румънски или трябва да дойдат в града в няколкото запазени училища в Добрич. Активността на българското културно общество създадено 1928 година с цел да създава и поддържа българските училища, да прави сказки, театрални представления и други културни събития са в основата на запазване на българското самосъзнание“, посочва авторът.
В изследването си д-р Кремена Митева се позовава и на личности като проф. Асен Златаров, един от малкото успели да стигнат до Добруджа в забранителния режим. Известният учен проф. Асен Златаров също посещава и изнася поредица от сказки в Добрич през 1933 г. Той споделя впечатленията си: "Градът прилича на някой от нашите южнобългарски градове. И чуваш само българска реч: чиста, никакво наречие, с правилен изговор и без всеки чужд акцент. А по магазините и учрежденията стоят надписи с чужда азбука... Веднага изживяваш противоречието между правдата на една жива действителност и изкуственото, чуждото, което се е врязало в нея…Разбирам, че това е същото "Изкуството да се живее”, а нищо не ми казва! Благословен езикът, на който говорят бащите ни, защото само в него думите имат душа и казват нещо, което не само се разбира, а се и живее! А колко е хубав българският език! Звучен, силен, богат език!“
Активната дейност на българското общество десетилетия наред показва дори на румънското правителство, че тук живеят българи, трудно се претопява въпреки всички усилия българското самосъзнание, това е един от изводите които се налагат.
Книгата може да се закупи от книжарницата в сградата на НЧ "Йордан Йовков" (по-малката до входа) и в Колежа - ВУМ срещу ХГ.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
