Кратък преглед на занаятите в Добрич

29 -ти юни е Ден на занаятите. За занаятите в Добрич след Освобождението от османско владичество до Балканските войни (1912 – 1913 г.) и до днес разказва   гл. асистент д-р Цветолин Недков.В началото  якои преустановяват съществуването си, други продължават, като се модернизират, появяват се нови занаяти и занаятчийски професии и така в известна степен се реагира на пазарните нужди. Добре развити през този период са коларо-железарството, железарството, сарачеството, шивачеството, обущарството, кожухарството, тенекеджийството, налбанството, зидарството, дърводелството, бръснарството. През 1911 и 1912 г. се основават 4 занаятчийски кооперативни сдружения: мебелно „Труд”, коларо-железарско „Труд”, кожарско „Решителност”и обущарско „Солидарност”.
Непосредствено след Първата световна война поради многократно намалелите външнотърговски отношения между европейските държави местните занаяти имат сравнително слаба конкуренция и това дава значителен тласък на развитието им. По-късно, поради засиленият внос на фабрични стоки, настъпва известно прегрупиране в занаятчийския поминък. През годините на Голямата депресия (световната икономическа криза) 1929 – 1933 г. занаятчийството е подложено на сериозни изпитания. Те се засилват и от специфичната свръхпротекционистична политика на румънската държава. При тези условия занаятите показват своята жилавост и устойчивост, вклинявайки се във всяка пролука на местния пазар.
 
След отминаването на кризата нещата се подобряват, но не дотам, че да настъпи подем в занаятчийското производство. В Добрич се практикуват 22 занаята, които са свързани с обслужването на селското стопанство на регионът му и задоволяване на битовите потребности на неговите жителите. Най-многобройни са обущарите, шивачите, дърводелците, железарите, сарачите, кожухарите, хлебарите и др. Значителната част от занаятчийските работилници са малки, като в тях се трудят техният собственик – майстор заедно с 1 – 2 работници. Има и големи занаятчийски работилници с по 10 – 15 работници.
 
През есента на 1940 г. Южна Добруджа, в т. ч. и Добрич се възвръщат към България. От тогава до есента на 1941 г. стопанският живот на града се приобщава към националната икономика. Тогава добричките занаятчии се пререгистрират и стават членове на казионното общо занаятчийско сдружение. След това до 9 септември 1944 г. занаятите се развиват във военновременни условия и държавно регулиране. Те изпитват сериозни затруднения, най-вече заради неритмичното и недостатъчно снабдяване със суровини и материали, въпреки въведената нарядна система. В края на периода в Добрич има 950 занаятчийски работилници, които са с около 8 % по-малко от колкото са през късната есен на 1940 г. при преброяването им от българските власти. Добре представени са следните занаяти: шивачеството, обущарството, коларо-железарството, железарството, дърводелството, кожарството, както и занаятите свързани с производството на текстилни произведения, храни, питиета и захарни изделия.

Коментирайте