В 11.00 часа в понеделник в рамките на визитата си в Добрич еврокомисар Кристалина Георгиева ще открие изложба за живота на видния български революционер, книжовник, общественик и журналист Иван Кършовски в Художествена галерия.
Иван Кършовски (1839 – 1914 г.) е виден български революционер, книжовник, общественик и журналист. Бил е четник при войводата Панайот Хитов, съратник на Васил Левски, а след Освобождението участник в Учредителното и I Велико Народно събрание, учредител на Българското книжовно дружество, прераснало в Българска академия на науките.
Роден е в град Елена. Участва в Първата и Втората български легии и е сред основателите на БРЦК през 1869 г.
Изключително ерудирана личност и истински полиглот. Владее 7 чужди езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски, френски и прави преводи. Редактира и издава на румънски език вестниците „Вултурул“ („Орел“) (1876) и „Индепенденца национала“ („Национална независимост“) (1877).
След Освобождението от османско иго е съдия, адвокат. Член на Либералната партия. От 1881 г. живее със семейството си в София, където е адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Струма“ (1889), „Вардар“ (1889-1891), “Юнак” (1898-1900). Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите: „Нова българска Света гора. Бузлуджа” (1898), „Неразбранщина” (1899), „Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900).
Умира в София на 1 март 1914 г.
Кристалина Георгиева е потомка на Иван Попхристов Кършовски, който се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда 6 деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Най-малката дъщеря Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
По майчина линия кандидатката ни за еврокомисар също е наследница на борчески род. Единият й прадядо е участник в борбата за църковна независимост, а другият в началото на миналия век е бил кмет на Любимец.
Иван Кършовски (1839 – 1914 г.) е виден български революционер, книжовник, общественик и журналист. Бил е четник при войводата Панайот Хитов, съратник на Васил Левски, а след Освобождението участник в Учредителното и I Велико Народно събрание, учредител на Българското книжовно дружество, прераснало в Българска академия на науките.
Роден е в град Елена. Участва в Първата и Втората български легии и е сред основателите на БРЦК през 1869 г.
Изключително ерудирана личност и истински полиглот. Владее 7 чужди езика: турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски, френски и прави преводи. Редактира и издава на румънски език вестниците „Вултурул“ („Орел“) (1876) и „Индепенденца национала“ („Национална независимост“) (1877).
След Освобождението от османско иго е съдия, адвокат. Член на Либералната партия. От 1881 г. живее със семейството си в София, където е адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на вестниците „Струма“ (1889), „Вардар“ (1889-1891), “Юнак” (1898-1900). Същевременно сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава книгите: „Нова българска Света гора. Бузлуджа” (1898), „Неразбранщина” (1899), „Румъно-българско скарвание и истинските му причини” (кн. 1-3, 1900).
Умира в София на 1 март 1914 г.
Кристалина Георгиева е потомка на Иван Попхристов Кършовски, който се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда 6 деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка. Най-малката дъщеря Анка се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на Кристалина Георгиева, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
По майчина линия кандидатката ни за еврокомисар също е наследница на борчески род. Единият й прадядо е участник в борбата за църковна независимост, а другият в началото на миналия век е бил кмет на Любимец.
Снимка:karshovski.com
Източник:Вестник ГЛАС