Ученици от X и XI кл. от Езикова, с ръководител Дияна Боева, ще работят по темата: „Цветан Тодоров за България“. През годината от цялата страна са постъпили общо 83 заявки за създаване на малки учебно-изследователски общности. Организаторите споделят, че екипът на УчИ-БАН е бил изправен пред нелеката задача да избере 25 предложения, които да бъдат финансирани и представени на ученическа сесия през ноември 2025 г. в БАН, София.
Програмата „Образование с наука“ е с тригодишен хоризонт и през следващите години, при определяне на МУИО, предимство ще се дава на тези, които вече имат регистрирано успешно участие в УчИ-БАН.
Отборът на Езикова: Даника, Ивайло, Десислава, Христо, Ивайла, всички от 10 „б“; и единадесетокласничките: Радомира, Никол, Мария.
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1970 г. защитава докторска дисертация на тема „Теория на литературния анализ“ под ръководството на Ролан Барт. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема „Ние и другите“. Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, задава си въпроса: „Как да се живее?“. Умира на 7 февруари 2017 г. в Париж.
Програмата „Образование с наука“ е с тригодишен хоризонт и през следващите години, при определяне на МУИО, предимство ще се дава на тези, които вече имат регистрирано успешно участие в УчИ-БАН.
Отборът на Езикова: Даника, Ивайло, Десислава, Христо, Ивайла, всички от 10 „б“; и единадесетокласничките: Радомира, Никол, Мария.
Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 в София. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1970 г. защитава докторска дисертация на тема „Теория на литературния анализ“ под ръководството на Ролан Барт. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Тодоров изследва предимно другостта на различните култури, разглежда проблема „Ние и другите“. Цветан Тодоров говори за себе си като за емигрант и се самоопределя като европеец. Размишлява за истината, злото, справедливостта, историческата памет, болката по родината, срещата на културите и заблудите на съвременните демокрации. Преосмисля живота си в България и Франция, задава си въпроса: „Как да се живее?“. Умира на 7 февруари 2017 г. в Париж.