Полина Йорданова е родена в Добрич, но в първи клас се премества заедно със своето семейство в Ла Ротта, Италия, където учи до 5-ти клас, след което продължава от 6-и до 8-и в училище в Понтедера, по-голям град, който се намира в региона Тоскана, провинция Пиза.
Впоследствие се завръща в България, където завършва средното си образование в Средно училище "Св. Климент Охридски", с профил „графичен дизайн и изобразително изкуство“.
През миналата година завърши като отличник на випуска в специалност „Италианска филология“ на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента учи магистратура.
- Завършвате с отличен успех Вашата бакалавърска степен по италианска филология. Да си отличник на випуска – това е голямо признание, но съм убедена, че зад този отличен успех се крие много труд. Така ли е? И всъщност, това Ваша амбиция още от първи курс ли беше, или се случи постепенно във времето от любов към езика?
Със сигурност любовта към езика е ключова тук, защото, когато правиш нещо, което ти харесва, няма как да не положиш нужните усилия, така че усилията си дойдоха естествено. И аз винаги съм се стремяла да давам най-доброто от себе си в това, което правя, и в случая – в ученето. Това ми беше приоритет и исках да се представя по най-добрия начин. Исках, когато си взема дипломата, да съм горда от това, че съм я получила с усилия, а не с минимални такива, така че беше съвкупност от амбиция и страст към езика.
- С какъв успех завършихте? Казахме „отличен“, но нека да уточним в цифри.
Средният ми успех от държавните изпити е 6.00, а средният ми успех от следването е 5.96. През целия курс на обучение имам само две петици и никакви други оценки, освен отличен...
- Какво се крие зад този успех? Колко безсънни нощи, колко литра италианско кафе, може би?
За кафето – много. Италианците със сигурност биха се гордели с количеството изпито от мен кафе. Но мисля, че безсънните нощи бяха повече от кафето, тъй като аз съм си нощна птица и предпочитам да уча през нощта. По-продуктивна съм тогава. Така че много пъти се е налагало да стоя до 2:00-3:00 часа, за да уча или да пиша някакви преводи, така че да – сънят със сигурност ми липсваше.
- Имаше ли момент през тези четири години, в който си казвахте: „Защо ми трябваше този труден изпит, защо избрах тази специалност, можеше и нещо по-лесно?“. Моменти на съжаление, моменти на съмнение?
Мисля, че не, защото аз още като завърших средното си образование си бях казала, че искам да уча точно това. И не исках да запиша нещо просто ей така, за да имам висше образование. Казах си, че ако случайно не ме приемат, няма да запиша нещо друго – ще изчакам и ще опитам пак. Защото просто това ми харесва, езикът ми харесва, имам страст към езика и исках да се развивам в тази посока. И с всяка една година в университета разбирах, че това е за мен. Така че не е имало никакво съжаление от моя страна.
- Какво беше усещането, когато Ви връчиха дипломата, когато Ви извикаха и обявиха пред всички, че сте студентката завършваща с най-висок успех?
Аз си мислех, че няма да съм кой знае колко развълнувана, защото реално държавните ми изпити бяха през юли, а дипломирането беше на 2 април. Така че беше изминало доста време и си мислех, че вече тази еуфория от завършването е минала. Но когато започна самата церемония, това вълнение дойде и със сигурност беше много, много приятна емоция. Чувствах се горда със себе си и също така, като виждах близките ми как ме гледат, ми стана много, много хубаво.
- Кой беше най-трудният изпит?
Мисля, че беше „Увод в общото и романското езикознание“ в първи курс. Доста ни измъчи всички. Аз след това си говорих с колеги от други филологии. Те казаха, че също са изпитали затруднения, така че може би този изпит също е бил труден. Също и изпитът по морфосинтаксис. Реално той, като предмет, не ми беше толкова сложен, колкото ми беше трудна подготовката за изпита, защото материалът за учене беше много обемен.
- Казват, че френският е езикът на любовта, немският – на философията. Според Вас, италианският език на какво е?
Италианският е езикът на страстта, на емоцията. Защото много хора казват, че италианският звучи много добре, мелодичен е, много е красив като език. Не съм чула човек, който да каже, че не е красив език. Това е език, който не просто носи информация, не е просто съставен от думи, а е съставен от емоции, чувства, жестове. Така че, според мен, е езикът на страстта.
- В момента учите магистратура в каква специалност?
Преводач – редактор.
- В този ред на мисли, има ли италианска дума или израз, който много обичате, който много Ви харесва, Ваша дума, но не можете да я преведете точно на български?
Изразът, за който се сещам, е „Il dolce far niente“ (Ил долче фар ниенте). Той е известен, буквално значи „сладостта от това да не правиш нищо“. Може да се преведе смислово, но не може да се предаде напълно философията на италианците – те обичат да спрат, да се наслаждават на момента, да оценяват малките неща, без да чувстват вина от това. И тази философия не може да се предаде само с превод.
- А кой е най-големият стереотип за италианците, който през тези 4 години на следването Ви, успя да бъде разбит?
Според мен, повече от стереотипите за италианците и Италия не са стереотипи, а са факти. Така че ми е трудно да се сетя за нещо конкретно. Първото нещо, което ми идва наум, е италианската кухня – много хора мислят, че италианците ядат само пица и паста. А всъщност кухнята им е толкова богата и разнообразна.
- Ако имате възможност да поканите един автор, съвременен или вече покойник, на вечеря, на среща кой би бил той и за какво бихте искали да разговаряте?
Най-би ми било интересно да поканя Елена Феранте. Това е една от най-големите загадки на съвременната литература. Тъй като Елена Феранте е псевдоним и никой не знае кой стои зад него – мъж или жена. Би ми било много интересно да разбера защо е решила да остане анонимна – за маркетингови цели, или за да пише свободно. Също така бих искала да разбера дали смята, че читателите възприемат текстовете ѝ по различен начин заради анонимността.
- За мнозина филологията е специалност, свързана с ученето на думи. От Вашата позиция какво бихте казала на тези хора?
Със сигурност филологията не е само учене на думи. Това е една много малка част от онова, което един филолог учи. Всъщност, филологията е потапяне в езика, културата, духа на нацията. Учат се много обширни неща – история на езика, развитие на италианския от латински, латински език, историческа граматика, култура на Италия, литература, изкуство. Филологията е много обширно понятие.
- Филологията като цяло, като класическа дисциплина – как, според Вас, се вписва днес в дигиталното време и дигиталния свят, в който живеем, с чат-ботове, GPT и всякакъв вид изкуствен интелект? Много хора решават, че няма да има вече нужда от преводачи, защото преводът може да се извърши чрез изкуствен интелект. Друг е въпросът колко е точен този превод...
Аз мисля, че в случая с изкуствения интелект той може да помогне на преводача – да бъде средство, с което преводачът да си помага, но няма как изкуственият интелект да замени преводача напълно. Аз съм си правила експерименти и не е толкова развит, колкото хората си мислят. Много хора ми казват: „След няколко години изкуственият интелект ще ти вземе работата, няма да има какво да правиш.“ Аз не мисля, че е така, защото реално изкуственият интелект няма как да преведе емоцията, която авторът е вложил в произведение. Има ири на думи и такива неща – той не може да ги улови. Така че за превода, изкуственият интелект няма как да надмине преводачите.
- Сега, когато вече дипломата е във Вашите и сте студент на магистратура, избирате превода. Как виждате себе си след три години да речем?
След три години се надявам да работя по специалността. Много ми се иска да съчетая преподаването на италиански език с превод, като съм се ориентирала към превод на художествена литература и филмов превод. В магистратурата изучаваме филмов превод – превеждаме субтитри, правим преводи за дублаж. Това ми се струва много интересно и бих искала да се занимавам и с това.
- Не мислите ли, че преводаческата работа е самотна дейност и остава скрита за публиката?
Да, до известна степен е така, но със сигурност преводачът не превежда за известност и за слава. Той го прави от страст към езика и желание да превежда. Въпреки че е хубаво преводачите да се споменават, защото играят важна роля. Самотна е работата, но има много други преводачи, редактори, автори, с които общуваш и комуникираш, така че не е напълно самотно занимание.
- От гледна точка на географията, къде виждате себе си - в София, Добрич, Италия?
Италия – не, изключвам я за момента, защото съм живяла там 8 години и ми липсваше родината. Не че не ми харесваще там, но не бих си го причинила отново. В близко бъдеще бих казала София, защото все още уча. През септември ми предстои заминаване за Италия по програма „Еразъм“, ще съм там до януари. След това в първите години искам да се развивам в София, но след време бих искала да се върна в Добрич и да упражнявам професията си.
- Тоест, не всички пътища водят към Рим, така ли?
Не. Със сигурност не!
- Какво бихте казали на млад човек, който кандидатства за същата специалност и не е много убеден?
Ако трябва да учи нещо и някъде, бих му казала да помисли дали наистина го иска. Дипломата не е на всяка цена. Човек трябва да запише специалност, която му харесва, защото е безсмислено да учиш нещо, което не ти допада. Ако не е сигурен, да седне и да помисли какво му се отдава, какво му харесва. Дори да се колебае, няма да загуби – ще обогати общата си култура, ще научи много и това ще му е полезно. Езикът винаги е богатство и може да отвори врати в други сфери. Не трябва да се стряска от обема материал, особено в първи курс – изглежда много, но после се свиква и доставя удоволствие. В края на пътя ще се чувства горд, когато получи дипломата.
Впоследствие се завръща в България, където завършва средното си образование в Средно училище "Св. Климент Охридски", с профил „графичен дизайн и изобразително изкуство“.
През миналата година завърши като отличник на випуска в специалност „Италианска филология“ на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента учи магистратура.
- Завършвате с отличен успех Вашата бакалавърска степен по италианска филология. Да си отличник на випуска – това е голямо признание, но съм убедена, че зад този отличен успех се крие много труд. Така ли е? И всъщност, това Ваша амбиция още от първи курс ли беше, или се случи постепенно във времето от любов към езика?
Със сигурност любовта към езика е ключова тук, защото, когато правиш нещо, което ти харесва, няма как да не положиш нужните усилия, така че усилията си дойдоха естествено. И аз винаги съм се стремяла да давам най-доброто от себе си в това, което правя, и в случая – в ученето. Това ми беше приоритет и исках да се представя по най-добрия начин. Исках, когато си взема дипломата, да съм горда от това, че съм я получила с усилия, а не с минимални такива, така че беше съвкупност от амбиция и страст към езика.
- С какъв успех завършихте? Казахме „отличен“, но нека да уточним в цифри.
Средният ми успех от държавните изпити е 6.00, а средният ми успех от следването е 5.96. През целия курс на обучение имам само две петици и никакви други оценки, освен отличен...
- Какво се крие зад този успех? Колко безсънни нощи, колко литра италианско кафе, може би?
За кафето – много. Италианците със сигурност биха се гордели с количеството изпито от мен кафе. Но мисля, че безсънните нощи бяха повече от кафето, тъй като аз съм си нощна птица и предпочитам да уча през нощта. По-продуктивна съм тогава. Така че много пъти се е налагало да стоя до 2:00-3:00 часа, за да уча или да пиша някакви преводи, така че да – сънят със сигурност ми липсваше.
- Имаше ли момент през тези четири години, в който си казвахте: „Защо ми трябваше този труден изпит, защо избрах тази специалност, можеше и нещо по-лесно?“. Моменти на съжаление, моменти на съмнение?
Мисля, че не, защото аз още като завърших средното си образование си бях казала, че искам да уча точно това. И не исках да запиша нещо просто ей така, за да имам висше образование. Казах си, че ако случайно не ме приемат, няма да запиша нещо друго – ще изчакам и ще опитам пак. Защото просто това ми харесва, езикът ми харесва, имам страст към езика и исках да се развивам в тази посока. И с всяка една година в университета разбирах, че това е за мен. Така че не е имало никакво съжаление от моя страна.
- Какво беше усещането, когато Ви връчиха дипломата, когато Ви извикаха и обявиха пред всички, че сте студентката завършваща с най-висок успех?
Аз си мислех, че няма да съм кой знае колко развълнувана, защото реално държавните ми изпити бяха през юли, а дипломирането беше на 2 април. Така че беше изминало доста време и си мислех, че вече тази еуфория от завършването е минала. Но когато започна самата церемония, това вълнение дойде и със сигурност беше много, много приятна емоция. Чувствах се горда със себе си и също така, като виждах близките ми как ме гледат, ми стана много, много хубаво.
- Кой беше най-трудният изпит?
Мисля, че беше „Увод в общото и романското езикознание“ в първи курс. Доста ни измъчи всички. Аз след това си говорих с колеги от други филологии. Те казаха, че също са изпитали затруднения, така че може би този изпит също е бил труден. Също и изпитът по морфосинтаксис. Реално той, като предмет, не ми беше толкова сложен, колкото ми беше трудна подготовката за изпита, защото материалът за учене беше много обемен.
- Казват, че френският е езикът на любовта, немският – на философията. Според Вас, италианският език на какво е?
Италианският е езикът на страстта, на емоцията. Защото много хора казват, че италианският звучи много добре, мелодичен е, много е красив като език. Не съм чула човек, който да каже, че не е красив език. Това е език, който не просто носи информация, не е просто съставен от думи, а е съставен от емоции, чувства, жестове. Така че, според мен, е езикът на страстта.
- В момента учите магистратура в каква специалност?
Преводач – редактор.
- В този ред на мисли, има ли италианска дума или израз, който много обичате, който много Ви харесва, Ваша дума, но не можете да я преведете точно на български?
Изразът, за който се сещам, е „Il dolce far niente“ (Ил долче фар ниенте). Той е известен, буквално значи „сладостта от това да не правиш нищо“. Може да се преведе смислово, но не може да се предаде напълно философията на италианците – те обичат да спрат, да се наслаждават на момента, да оценяват малките неща, без да чувстват вина от това. И тази философия не може да се предаде само с превод.
- А кой е най-големият стереотип за италианците, който през тези 4 години на следването Ви, успя да бъде разбит?
Според мен, повече от стереотипите за италианците и Италия не са стереотипи, а са факти. Така че ми е трудно да се сетя за нещо конкретно. Първото нещо, което ми идва наум, е италианската кухня – много хора мислят, че италианците ядат само пица и паста. А всъщност кухнята им е толкова богата и разнообразна.
- Ако имате възможност да поканите един автор, съвременен или вече покойник, на вечеря, на среща кой би бил той и за какво бихте искали да разговаряте?
Най-би ми било интересно да поканя Елена Феранте. Това е една от най-големите загадки на съвременната литература. Тъй като Елена Феранте е псевдоним и никой не знае кой стои зад него – мъж или жена. Би ми било много интересно да разбера защо е решила да остане анонимна – за маркетингови цели, или за да пише свободно. Също така бих искала да разбера дали смята, че читателите възприемат текстовете ѝ по различен начин заради анонимността.
- За мнозина филологията е специалност, свързана с ученето на думи. От Вашата позиция какво бихте казала на тези хора?
Със сигурност филологията не е само учене на думи. Това е една много малка част от онова, което един филолог учи. Всъщност, филологията е потапяне в езика, културата, духа на нацията. Учат се много обширни неща – история на езика, развитие на италианския от латински, латински език, историческа граматика, култура на Италия, литература, изкуство. Филологията е много обширно понятие.
- Филологията като цяло, като класическа дисциплина – как, според Вас, се вписва днес в дигиталното време и дигиталния свят, в който живеем, с чат-ботове, GPT и всякакъв вид изкуствен интелект? Много хора решават, че няма да има вече нужда от преводачи, защото преводът може да се извърши чрез изкуствен интелект. Друг е въпросът колко е точен този превод...
Аз мисля, че в случая с изкуствения интелект той може да помогне на преводача – да бъде средство, с което преводачът да си помага, но няма как изкуственият интелект да замени преводача напълно. Аз съм си правила експерименти и не е толкова развит, колкото хората си мислят. Много хора ми казват: „След няколко години изкуственият интелект ще ти вземе работата, няма да има какво да правиш.“ Аз не мисля, че е така, защото реално изкуственият интелект няма как да преведе емоцията, която авторът е вложил в произведение. Има ири на думи и такива неща – той не може да ги улови. Така че за превода, изкуственият интелект няма как да надмине преводачите.
- Сега, когато вече дипломата е във Вашите и сте студент на магистратура, избирате превода. Как виждате себе си след три години да речем?
След три години се надявам да работя по специалността. Много ми се иска да съчетая преподаването на италиански език с превод, като съм се ориентирала към превод на художествена литература и филмов превод. В магистратурата изучаваме филмов превод – превеждаме субтитри, правим преводи за дублаж. Това ми се струва много интересно и бих искала да се занимавам и с това.
- Не мислите ли, че преводаческата работа е самотна дейност и остава скрита за публиката?
Да, до известна степен е така, но със сигурност преводачът не превежда за известност и за слава. Той го прави от страст към езика и желание да превежда. Въпреки че е хубаво преводачите да се споменават, защото играят важна роля. Самотна е работата, но има много други преводачи, редактори, автори, с които общуваш и комуникираш, така че не е напълно самотно занимание.
- От гледна точка на географията, къде виждате себе си - в София, Добрич, Италия?
Италия – не, изключвам я за момента, защото съм живяла там 8 години и ми липсваше родината. Не че не ми харесваще там, но не бих си го причинила отново. В близко бъдеще бих казала София, защото все още уча. През септември ми предстои заминаване за Италия по програма „Еразъм“, ще съм там до януари. След това в първите години искам да се развивам в София, но след време бих искала да се върна в Добрич и да упражнявам професията си.
- Тоест, не всички пътища водят към Рим, така ли?
Не. Със сигурност не!
- Какво бихте казали на млад човек, който кандидатства за същата специалност и не е много убеден?
Ако трябва да учи нещо и някъде, бих му казала да помисли дали наистина го иска. Дипломата не е на всяка цена. Човек трябва да запише специалност, която му харесва, защото е безсмислено да учиш нещо, което не ти допада. Ако не е сигурен, да седне и да помисли какво му се отдава, какво му харесва. Дори да се колебае, няма да загуби – ще обогати общата си култура, ще научи много и това ще му е полезно. Езикът винаги е богатство и може да отвори врати в други сфери. Не трябва да се стряска от обема материал, особено в първи курс – изглежда много, но после се свиква и доставя удоволствие. В края на пътя ще се чувства горд, когато получи дипломата.
Коментирайте
.gif)
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
