Михаил Билалов: Играят ми се неща, които са добре написани

Роден е на 19 май 1965 г. в Русе, но е израсъл в Бургас в семейството на актьори. През 1989 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство”, в класа на професор Николай Люцканов. Спечелва място за актьорски стаж в парижката консерватория, по този повод заминава за Франция. Завършва висше образование по ландшафтен дизайн във Версайското училище и отваря собствена фирма. Женен е за японка, с която се  запознал на тренировки по айкидо в Париж. Двамата имат две дъщери, семейството живее във Франция. „Аскеер” за изгряваща звезда за постановката „Мадам Бътерфлай”, 1994. Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за главна мъжка роля“ за ролята на Мартин в „Козата, или коя е Силвия?“ от Едуард Олби, на Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“, 2010.
 
- Играете в пиесата „Името“. От афиша разбирам, че сте и преводач на пиесата. С какво Ви заинтригува? Защо се спряхте на нея?
Тази пиеса играх в Париж през 2010 година. Поставяха я в театър „Едуард седми“. Много ми хареса  и я преведох още 2011 г. “Името“ поради много причини е  интересна за България. Задава ред въпроси, свързани с ценности, общество, различни социални групи. Тя е много парадоксална. И парадоксът и е в това как използваме имената и нещата, които назоваваме. И от това се получава много смях. Другото нещо е, че в нея има скрити бомби, които започват да гърмят една след  друга. В едно семейство, приятели, роднини има скрити тайни, които едни след други започват да излизат. Разиграва се мръсното бельо на едно семейство и това също в съчетание на литературните качества на пиесата. Моята роля е на един от хората. Ние сме петима души на сцена. Играя бизнесмен, който се занимава с недвижимо имушество, братът на домакинята.
- Значи не сте мафиот или мъж с рога, както в  „Под прикритие“,  или  „Връзки“. Хората Ви познават от тези сериали. Кажете нещо за партньорствата с Лилия Маравиля и с Владо Пенев…
Сега ще има възможност да ме види  публиката и в нещо друго, освен нещата, които изброихте. С Лили и с Владо се познаваме отдавна, още от студентските години. Владо беше преди мен в театралното училище. Лили - малко след мен, в класа на Коко Азарян. Само хубави неща мога да кажа за тях. Хора - приятели, много добри актьори и партньори, нищо повече от това. С удоволствие  се виждаме, работим и пак бихме го направили и в бъдеще време.
- Роден сте в Русе край Дунав. Израснал сте край морето в Бургас. Родителите Ви са актьори. Това ли е залог  за успех?
Не, просто съм имал такъв път. Няма залог за успех, всичко е много индивидуално. Има и други родени в Русе, и с двама родители актьори. И имат, или нямат успех.
- Как Ви се отрази престоят във Франция? Какво си взехте от там?
Работил съм много неща във Франция, но не всичко. Иначе нямаше да имам време да уча и да играя. Едно от нещата, които получих, е примерно „Името“ - пиесата, която играем. Семейството ми, децата ми, всичко това е в резултат на престоя ми във Франция.
- Имате „Аскеер“ за изгряваща звезда. Какво още изиграхте, което не знаем? И какво още Ви се играе?
Трябва да Ви изреждам биография и роли поне два часа и половина. Обичам си всички роли и всичките ги помня. По отношение на това, което ми се играе. Когато човек прочете един текст, в който има развити характери, има арка на героя, има неща, които те учат … Аз нямам определени персонажи - Макбет или друго. Играят ми се неща, които са добре написани.
- Сигурно много пъти са Ви питали защо публиката хареса „Под прикритие“…
Въпросът не е към мен. Трябва да го зададете на публиката, а не на този, който работи. Ние сме се потопили в това, няма как да преценяваме. Това, кога един проект става и кога не става, не го владеем ние. Подозирам, че темата е много болезнена и близка на хората. Първо жанрът е много ефектен. Това е криминална драма - темата за престъпността в случая винаги интригува зрителя. Ние за първи път правим такъв тип продукция, след „Синята лампа“, ако помните. Това беше криминален милиционерски сериал, по социалистическо време. Това е вторият, който се занимава с високата престъпност. Това просто е успешен жанр. Другата причина, че сценарният екип в началото беше много добър. Говоря за хора като Ваня Николова, Виктор Божилов, колегите. И той имаше залог да бъде успешен.
- Забелязвате ли  един голям, възраждащ се интерес към театъра  - не само в София, в цялата страна?
Театърът е като големите изкуства, музиката. И съществува от 5-6 хиляди години. Той винаги възбужда интерес в зрителя, първо защото е живо изкуство. Зрителят наблюдава и оттам и името театър на гръцки – гледам. Добрите, живите истории няма да умрат. Киното се променя. В сериалите влизат нови компоненти и те се променят. Но живото изкуство остава общо взето непроменяемо. По отношение на България - дали има, или няма интерес, мисля, че няколко кризи настъпват по петите театъра. И това може да попречи по някакъв начин. Но хората имат нужда да гледат.

Коментирайте