436 000 тома съдържа във фондовете си Централна селскостопанска библиотека, която е част от звената на Селскостопанска академия. 180 000 тома са книги и дисертации, а 256 000 периодичните издания. Днес библиотеката е най-голямото хранилище на селскостопанска литература в страната. Във фондовете й са включени ценни български и чуждестранни издания от 19 век, както и колекции и издания, които са уникални за страната. В нея могат да се открият трудовете на редица изтъкнати български учени, както и да се проследи развитието на аграрния печат в страната, издаван от Освобождението до днес. Във времето изданията са набавяни чрез дарения, покупка и книгообмен, като днес продължава да се получава периодика от Германия, САЩ, Чехия, Италия и Румъния, посочи за медийна група „Добруджа“ директорът на библиотеката д-р Боряна Козарева.
Централна селскостопанска библиотека съществува от 1961 г., като в началото е разполагала с около 21 000 тома. Започва своя път като библиотека към тогавашната Академия за селскостопански науки. С решение на Министерски съвет от 4 септември 1962 г. тя вече е определена за методическия и ръководен орган на всички селскостопански и горски библиотеки в страната. Години по-късно към горското и селското стопанство се прибавя и хранително-вкусовата промишленост, а от 1973 г. библиотеката е включена и в национална програма за създаване на центрове за научна и техническа информация.
Едно от най-старите издания е от 1772 г. и е посветено на отглеждането на тютюн. В библиотеката са запазени редица сборници със статистически данни от началото на 20 век. Тук може да се види и оригинално издание на книгата на австрийския учен Феликс Каниц – „Българите по Дунава и Балканите“ от 1882 г. В нея се описват пътешествията на Феликс Каниц по българските земи. Сред любопитните издания от 19 век е и „Княжество България“ от Константин Иречек. Книгата е отпечатана през 1899 г. в Пловдив от Христо Г. Данов, а преводът е на Екатерина Каравелова.
Посетителите на библиотеката могат да се докоснат до оригиналните трудове на редица изтъкнати български учени. Сред тях са Петко Дичев, Захарий Княжески, Константин Малков. Запазени са и учебниците, по които са се обучавали възпитаниците на откритото през 1881 г. в Садово земеделско училище.
Фондът на Централна селскостопанска библиотека съдържа и издания, проследяващи развитието на земеделието в Добруджа. Тук е запазена издадената през 1903 г. книга на Петър Габе „Значението на новите заселвания и новия капитал за икономическото развитие на България“. Съхранени са и статистически данни на Петър Тодоров за развитието на аграрните отношения в Южна Добруджа за периода 1878 – 1944 г., както и изданието „Стари и нови паметници в Добруджа“ с автор Иван Енчев – Видю от 1918 г.
В библиотеката може да се проследи развитието на специализирания земеделски печат в България. Съхраняват се национални и регионални издания. Едно от най-старите издания е вестник „Орало“. Първият брой излиза през януари 1894 г., а мотото на вестника е „Мотиката и оралото хранят целий свят“. Тук са съхранени и всички броеве на списанията „Растениевъдни науки“ и „Животновъдни науки“, чиито печат започва през 1964 г. и продължава да излиза и днес.
Любопитен факт е, че на част от книгите и вестниците може да се види надпис, че изданията са прегледани и одобрени от царската цензура преди да бъдат пуснати в печат.
Мирослав Балчев
.gif)
Централна селскостопанска библиотека съществува от 1961 г., като в началото е разполагала с около 21 000 тома. Започва своя път като библиотека към тогавашната Академия за селскостопански науки. С решение на Министерски съвет от 4 септември 1962 г. тя вече е определена за методическия и ръководен орган на всички селскостопански и горски библиотеки в страната. Години по-късно към горското и селското стопанство се прибавя и хранително-вкусовата промишленост, а от 1973 г. библиотеката е включена и в национална програма за създаване на центрове за научна и техническа информация.
Едно от най-старите издания е от 1772 г. и е посветено на отглеждането на тютюн. В библиотеката са запазени редица сборници със статистически данни от началото на 20 век. Тук може да се види и оригинално издание на книгата на австрийския учен Феликс Каниц – „Българите по Дунава и Балканите“ от 1882 г. В нея се описват пътешествията на Феликс Каниц по българските земи. Сред любопитните издания от 19 век е и „Княжество България“ от Константин Иречек. Книгата е отпечатана през 1899 г. в Пловдив от Христо Г. Данов, а преводът е на Екатерина Каравелова.
Посетителите на библиотеката могат да се докоснат до оригиналните трудове на редица изтъкнати български учени. Сред тях са Петко Дичев, Захарий Княжески, Константин Малков. Запазени са и учебниците, по които са се обучавали възпитаниците на откритото през 1881 г. в Садово земеделско училище.
Фондът на Централна селскостопанска библиотека съдържа и издания, проследяващи развитието на земеделието в Добруджа. Тук е запазена издадената през 1903 г. книга на Петър Габе „Значението на новите заселвания и новия капитал за икономическото развитие на България“. Съхранени са и статистически данни на Петър Тодоров за развитието на аграрните отношения в Южна Добруджа за периода 1878 – 1944 г., както и изданието „Стари и нови паметници в Добруджа“ с автор Иван Енчев – Видю от 1918 г.
В библиотеката може да се проследи развитието на специализирания земеделски печат в България. Съхраняват се национални и регионални издания. Едно от най-старите издания е вестник „Орало“. Първият брой излиза през януари 1894 г., а мотото на вестника е „Мотиката и оралото хранят целий свят“. Тук са съхранени и всички броеве на списанията „Растениевъдни науки“ и „Животновъдни науки“, чиито печат започва през 1964 г. и продължава да излиза и днес.
Любопитен факт е, че на част от книгите и вестниците може да се види надпис, че изданията са прегледани и одобрени от царската цензура преди да бъдат пуснати в печат.
Мирослав Балчев
Коментирайте
1 USD = BGN
1 GBP = BGN
1 CHF = BGN
