На 11 февруари 2023 г. се навършват 150 г. от рождението на Никола Тахтунов (1873 – 1947), български художник, живописец, просветител и учител, съобщават от РБ „Дора Габе“.
Роден е в Котел, учи първоначално при учители-абаджии, продължава образованието си в Априловската гимназия в Габрово и се дипломира във Видин. След като семейството му се мести в Северна Добруджа той постъпва в Художествената академия „Беларте“ в Букурещ при известния професор Николае Григореску. Липсата на средства му пречи да завърши следването си и се завръща в Добрич, където става учител по рисуване. Записва се в Художествената академия в Москва. Тахтунов е сред малцината българи, ученици на легендарния руски художник Иля Репин, запознава се с изкуството на руските передвижници, учи иконопис и църковна стенопис. След завръщането си от Русия той заминава за Света гора Атон, където зографисва кубетата на руския манастир „Свети Пантелеймон“, както и част от иконите и стенописите в Зографския, Хилендарския и други манастири.
В периода 1892 - 1893 г. учителства в Котел, от 1894 до 1898 г. – в Добрич, а през следващите години за кратко – в Балчик и Сливен. По време на Балканската война Тахтунов участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. След завръщането си отново учителства и рисува. В периода, когато Южна Добруджа е под румънска власт и българските училища са затворени, той тайно обучава българчета по домовете им, за което е преследван от румънските власти. През 1916 г. в освободения Добрич организира кръжок по рисуване за младежи и така се запознава със своята бъдеща съпруга – Тодора Тахтунова. В този период рисува в цял ръст генерал Иван Колев – командир на победоносната българска конница, картина, за която се говори само по спомени и с която се предполага, че художника участва в изложба на военните художници през 1918 г., посветена на падналите за свободата на Добруджа и героичната защита на града през 1916 г.
След приключването на Първата световна война и повторното завземане на Добруджа от румънците Никола Тахтунов е назначен за директор на Частното българско училище в Кюстенджа. След завръщането си в Добрич е натоварен със зографисването на параклис-костница „Св. Архангел Михаил“, намиращ се в най-голямото на територията на страната запазено военно гробище, в което са погребани над 3 000 воини от седем националности. До своето пенсиониране Тахтунов е учител по рисуване в мъжката и девическата гимназии в Добрич. Умира на 7 февруари 1947 г. в Добрич.
Никола Тахтунов е един от първите живописци на Добруджа, посветил й живота си и я претворил в платната си. Той е авторът на първата картина, влязла в колекцията на добричката галерия с инвентарен № 1 – „Старият Добрич – окупацията“. Платното сякаш е излязло от някой от разказите на Йовков и изобразява улицата, на която е живял художника - ул. „Цар Борис III“, днес - улица „Независимост“. Никола Тахтунов оставя значително художествено наследство, по-голяма част от което се намира извън страната – в музеи, учреждения и частни сбирки в Букурещ, Тимишоара, Констанца, Галац, Крайова, където приживе е организирал своите над 15 изложби. В Художествената галерия - Добрич се съхраняват 33 негови творби, като 13 от тях са дарени от неговите внучки – Елена Ботева и Николета Калева, съобщават от сектор „Краезнание“ в РБ “Дора Габе“ - Добрич.
Снимка: "Воденицата", автор Никола Тахтунов
Роден е в Котел, учи първоначално при учители-абаджии, продължава образованието си в Априловската гимназия в Габрово и се дипломира във Видин. След като семейството му се мести в Северна Добруджа той постъпва в Художествената академия „Беларте“ в Букурещ при известния професор Николае Григореску. Липсата на средства му пречи да завърши следването си и се завръща в Добрич, където става учител по рисуване. Записва се в Художествената академия в Москва. Тахтунов е сред малцината българи, ученици на легендарния руски художник Иля Репин, запознава се с изкуството на руските передвижници, учи иконопис и църковна стенопис. След завръщането си от Русия той заминава за Света гора Атон, където зографисва кубетата на руския манастир „Свети Пантелеймон“, както и част от иконите и стенописите в Зографския, Хилендарския и други манастири.
В периода 1892 - 1893 г. учителства в Котел, от 1894 до 1898 г. – в Добрич, а през следващите години за кратко – в Балчик и Сливен. По време на Балканската война Тахтунов участва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. След завръщането си отново учителства и рисува. В периода, когато Южна Добруджа е под румънска власт и българските училища са затворени, той тайно обучава българчета по домовете им, за което е преследван от румънските власти. През 1916 г. в освободения Добрич организира кръжок по рисуване за младежи и така се запознава със своята бъдеща съпруга – Тодора Тахтунова. В този период рисува в цял ръст генерал Иван Колев – командир на победоносната българска конница, картина, за която се говори само по спомени и с която се предполага, че художника участва в изложба на военните художници през 1918 г., посветена на падналите за свободата на Добруджа и героичната защита на града през 1916 г.
След приключването на Първата световна война и повторното завземане на Добруджа от румънците Никола Тахтунов е назначен за директор на Частното българско училище в Кюстенджа. След завръщането си в Добрич е натоварен със зографисването на параклис-костница „Св. Архангел Михаил“, намиращ се в най-голямото на територията на страната запазено военно гробище, в което са погребани над 3 000 воини от седем националности. До своето пенсиониране Тахтунов е учител по рисуване в мъжката и девическата гимназии в Добрич. Умира на 7 февруари 1947 г. в Добрич.
Никола Тахтунов е един от първите живописци на Добруджа, посветил й живота си и я претворил в платната си. Той е авторът на първата картина, влязла в колекцията на добричката галерия с инвентарен № 1 – „Старият Добрич – окупацията“. Платното сякаш е излязло от някой от разказите на Йовков и изобразява улицата, на която е живял художника - ул. „Цар Борис III“, днес - улица „Независимост“. Никола Тахтунов оставя значително художествено наследство, по-голяма част от което се намира извън страната – в музеи, учреждения и частни сбирки в Букурещ, Тимишоара, Констанца, Галац, Крайова, където приживе е организирал своите над 15 изложби. В Художествената галерия - Добрич се съхраняват 33 негови творби, като 13 от тях са дарени от неговите внучки – Елена Ботева и Николета Калева, съобщават от сектор „Краезнание“ в РБ “Дора Габе“ - Добрич.
Снимка: "Воденицата", автор Никола Тахтунов