Николай Ханзъров - художникът, даряващ красота (ВИДЕО)

Той е от художниците закриляни от Свети Лука. Той е щастлив, че работи това, което обича. Той е Николай Ханзъров и ни приема в ателието си в Деня на художника. Роден е в Тервел през 1955 година. Натрупал е наследство с което малцина художници могат да се похвалят, над 4000 картини за близо 45 години. От всяко платно струи красота. Приема оценките скромно и не парадира с големия си талант. В ателието виждаме негов автопортрет, рисуван от един тинейджър на 15 години. Очите са същите като на този, сърцат човек, който ни отвори вратата. Пътят до ателието е като художествена галерия. Не вярвам да има друг такъв жилищен вход в Добрич.

Всякакви картини и антики могат да се видят в малкият апартамент. Усеща се голямата любов към рисуването и не само към неговите творби, а и тези на приятели и случайно срещнати големи имена в изобразителното изкуство. Няма ревност, няма страх от това да покажеш моженето си пред очите на другите. Николай Ханзъров е признателен  за школовката на Тодор Балев,  с любов си спомня за първият  учител,  Георги Радилов от началното училище.

Още от дете обичам природата и цветята, признава Ханзъров, и това обяснява стотиците платна с цветя, море и плодове. Не винаги знае за какво точно влиза в ателието, но нещата обикновено се получават.  Кактусите не само присъстват близо до него, те са и в картините и в момчешките му спомени. Следва съвета да рисува по няколко рисунки едновременно. Сега работи върху серия „Пак останахме на сухо“, вижда символиката на морското дъно, на празния плаж и нещата от живота.

По стечение на обстоятелствата или случайно, първата си картина продава в Балчик през 1971 година. Пейзаж с маслени бои харесан от семейство френскоговорящи. Вече утвърденият художник има 12 самостоятелни изложби, много пленери и общи изложби стоят зад гърба му.

Преди повече от 30 години във Волгоград Николай Ханзъров се среща с Алексей Бородин, голям руски художник, чийто оригинали освен в Трятиковската галерия се пазят и в дома на Николай, редом до личната снимка. Тази среща срещу река Волга се е съхранила в паметта на българина, като пример за талант, скромност и житейска мъдрост. Двамата художници си разменят портрети и запазват приятелството си до 2004 година, когато за жалост не успяват да направят обща изложба във Варна.
 
Николай Ханзъров е от художниците, които обичат изгрева. Не оспорва красотата на залеза, но раждането на деня и природата му носят повода за живот и творчество.
 
Репортаж на Севдалина Сарандева и Преслав Димитров
 

Коментирайте