Народният календар отбелязва днес Петльовден. В народната традиция той е познат със своето ритуално колене на петел, чиито смисъл е закрилата на мъжките рожби. Самият ритуал се извършва на прага на дома, който е предела на очовеченото пространство и това, което е извън него, коментира за радио „Добруджа” Христо Полянски, етнограф. Петела символизира доброто и за това едно от най-сериозните заклинания е : „Петел да не пропее в този дом!”. Тази птица символизира още и слънчевия изгрев, чиито предвестител се явява.
С кръвта от закланата птица се прави и кръстен кръвен знак. Според легендите, този ритуал се свързва и с епохата на турското робство и вземаният тогава кръвен данък. Много често, майките, за да го избегнат, са поставяли кръст на домовете си, с цел заблуда на турците.
На този ден, освен курбан от петел се меси и обреден хляб. Обредната трапеза включва още петел сварен цял или сготвен с булгур на яхния, зелник, а за пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер.
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия– от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на2 февруари.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Някъде празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковскисела с производните от Петльовден.
С кръвта от закланата птица се прави и кръстен кръвен знак. Според легендите, този ритуал се свързва и с епохата на турското робство и вземаният тогава кръвен данък. Много често, майките, за да го избегнат, са поставяли кръст на домовете си, с цел заблуда на турците.
На този ден, освен курбан от петел се меси и обреден хляб. Обредната трапеза включва още петел сварен цял или сготвен с булгур на яхния, зелник, а за пиене се подготвя подсладено “греяно” вино, подправено с парлив и черен пипер.
Петльовден е български народен празник, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия– от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на2 февруари.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е познат под различни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски.
Някъде празникът е наричан и Св. Черна, тъй като там се коли задължително черен петел.
В Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, докато във Варненско и т. нар. вайковскисела с производните от Петльовден.