Петровден е

Според източноправославния календар 29 юни е посветен на светите апостоли Петър и Павел, но в българската традиция този ден е отреден само на св. Петър. Празникът се предшества от двуседмичните Петрови заговезни.
Петър бил син на беден рибар и един от първите ученици на Христос и негов най-предан последовател. Светецът умира мъченически, разпнат на кръст в Рим през 67 г., по време на император Нерон. Тъй като се смятал недостоен да повтори смъртта на Спасителя, помолил да го разпънат с главата надолу. В същия ден на смърт е осъден и сподвижникът му - апостол Павел. Българската традиция е отредила на него неканонично честване на 30 юни.
В българските народни предания и в песните Петър и Павел са представени като братя близнаци. Те имали и сестра - св. Елена или “огнена Марина”. От двамата братя светци
Петър е по-малкият брат и е носител на светло и добро начало
Затова и празникът му се приема за по-голям. Св. Петър разрешавал на хората да работят на полето. Съобразно с местния климат Петровден бележи началото или средата на жетвата. По-възрастният брат Павел бил лош и винаги сърдит и олицетворява злото стихийно начало. Затова на неговия празник - Павловден, никой не трябва да работи на полето, за да не го разсърди и да не пусне светецът огън и жупел от небето, да не изпрати светкавици и гръмотевици и да запали снопите на жетварите. Народът казва, че “Павльовден е много тежък празник”, “лош”, “хаталия”, “лих” ден. Стопаните не палят огън в домашното огнище, за да няма пожари. Не се мият и не се къпят, за да не ги хване треска и “огненица”.

Коментирайте