- Г-н Петров, продължава ли Добруджа да бъде най-атрактивният регион по отношение на търсенето и предлагането на земеделска земя? И на какво се дължи това?
В момента сме в период, в който няма достатъчно предлагане на земеделска земя – есента и зимата, до февруари-март. Причината е, че в този период хората си получават рентите. Обикновено в Добруджа рентите се изплащат една част преди нова година и една част – през януари, февруари, март, в зависимост от продажби, субсидии и т.н. Така че, тепърва предстои раздвижване на пазара.
- А каква е цената в момента? Говори се дори за 3 хил. лв. на декар.
Преди сушата от 2020 година, цената бе около 2500-2600 лева. Заради лошата стопанска година обаче, слезе до нива от 2100-2300 лв. В момента, след като имахме успешна година – с високи добиви и добри цени на продукцията, започна и растежът на цената на земята.
Една от причините за този растеж е, че в България нямаме добре развит капиталов пазар, както е на Запад. Там хората инвестират в акции и ценни книжа, докато в България най-предпочитани са недвижимите имоти – апартаменти и земеделска земя.
- Очаквате ли още съществени промени на пазарa на земеделска земя?
Цените на земята и размерът на рентите ще се движат в зависимост от развитието на земеделието и по-конкретно – зърнопроизводството. Когато имаме по-добри години, цените ще растат. И обратно – при тежки години ще имаме връщане назад или задържане на едно ниво.
Като имаме предвид инфлацията, неминуемо тя ще бута рентата да расте. От друга страна – в момента разходите за торове и различни консумативи я дърпат назад, защото се увеличава себестойността. Ще дам пример с 2020 година. Тогава през есента купихме торове на цена от 300 лева за тон. Съответно себестойността на торенето за декар излизаше около 15 лева. В момента цената е 1450-1500 лева, което означава 75 лева разход на декар. Тоест, имаме завишение от пет пъти спрямо 2020 г. За същия период цената на един тон зърно беше около 320 лева или приблизително едно към едно с цената на амониевия нитрат. В момента цената на пшеницата е малко над 500 лева и ако я съпоставим с цената на амониевия нитрат – е три пъти по-ниска. Виждате, че цената на торовете значително изпреварва цената на земеделската продукция. Така че, ако в следващите години расте цената на земеделската продукция, ще растат и рентите. Пазарът е така устроен, че сам намира пресечната точка и се оптимизира.
- Какви са очакванията Ви за стопанската 2022 година?
Не върви добре. Със съжаление констатираме, че няма достатъчно влага. Дъждовете са малко, сняг няма, което означава, че за 2022 година, за разлика от 2021-а, на този етап очакванията не са добри. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме в следващите месеци да паднат повече дъждове и картината да се промени.
Като цяло обаче, очакванията за тази година са да има значително по-ниски добиви в цял свят. И причината е в торенето. От една страна физически няма произведени достатъчно количества, което пък води след себе си и висока цена. И така, когато наторим по-малко, добивите падат с около 20 процента.
- Бихте ли обяснили, как ще се отрази на сектора коалиционното споразумение между управляващите партии да бъде наложен таван на плащанията?
Във всеки един регион най-често големите производители диктуват, какъв ще бъде размерът на рентите. Да вземем едно стопанство с 40 хиляди декара земя. По 30 лева субсидия на декар прави милион и двеста хиляди, или 600 хиляди евро. Ако им сложат таван от 100 хиляди евро, това означава по-малко финансови средства в големите производители. А когато големите намалят рентите, това ще се отрази и на пазара.
- Какво очаквате от новия министър на земеделието?
В момента се работи върху Стратегическия план. Това, което очакваме, и знаем, че ще случи са тези тавани. Въпросът е дали ще се приспадат разходите за заплати и осигуровки, тъй като има места, където се злоупотребява и се надуват изкуствено заплатите.
Общата селскостопанска политика през новия период (2023-2027 г.) ще е по-тежка за земеделските производители, в сравнение с тази до сега. Ще има нови изисквания за въглеродно неутрално земеделие, за намаляване на торенето и препаратите с около 20-25 процента. Ако това се случи, ще доведе до по-ниски добиви. И всичко това ще се отрази на рентите, а от тях зависи и цената на земеделската земя.
В момента сме в период, в който няма достатъчно предлагане на земеделска земя – есента и зимата, до февруари-март. Причината е, че в този период хората си получават рентите. Обикновено в Добруджа рентите се изплащат една част преди нова година и една част – през януари, февруари, март, в зависимост от продажби, субсидии и т.н. Така че, тепърва предстои раздвижване на пазара.
- А каква е цената в момента? Говори се дори за 3 хил. лв. на декар.
Преди сушата от 2020 година, цената бе около 2500-2600 лева. Заради лошата стопанска година обаче, слезе до нива от 2100-2300 лв. В момента, след като имахме успешна година – с високи добиви и добри цени на продукцията, започна и растежът на цената на земята.
Една от причините за този растеж е, че в България нямаме добре развит капиталов пазар, както е на Запад. Там хората инвестират в акции и ценни книжа, докато в България най-предпочитани са недвижимите имоти – апартаменти и земеделска земя.
- Очаквате ли още съществени промени на пазарa на земеделска земя?
Цените на земята и размерът на рентите ще се движат в зависимост от развитието на земеделието и по-конкретно – зърнопроизводството. Когато имаме по-добри години, цените ще растат. И обратно – при тежки години ще имаме връщане назад или задържане на едно ниво.
Като имаме предвид инфлацията, неминуемо тя ще бута рентата да расте. От друга страна – в момента разходите за торове и различни консумативи я дърпат назад, защото се увеличава себестойността. Ще дам пример с 2020 година. Тогава през есента купихме торове на цена от 300 лева за тон. Съответно себестойността на торенето за декар излизаше около 15 лева. В момента цената е 1450-1500 лева, което означава 75 лева разход на декар. Тоест, имаме завишение от пет пъти спрямо 2020 г. За същия период цената на един тон зърно беше около 320 лева или приблизително едно към едно с цената на амониевия нитрат. В момента цената на пшеницата е малко над 500 лева и ако я съпоставим с цената на амониевия нитрат – е три пъти по-ниска. Виждате, че цената на торовете значително изпреварва цената на земеделската продукция. Така че, ако в следващите години расте цената на земеделската продукция, ще растат и рентите. Пазарът е така устроен, че сам намира пресечната точка и се оптимизира.
- Какви са очакванията Ви за стопанската 2022 година?
Не върви добре. Със съжаление констатираме, че няма достатъчно влага. Дъждовете са малко, сняг няма, което означава, че за 2022 година, за разлика от 2021-а, на този етап очакванията не са добри. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме в следващите месеци да паднат повече дъждове и картината да се промени.
Като цяло обаче, очакванията за тази година са да има значително по-ниски добиви в цял свят. И причината е в торенето. От една страна физически няма произведени достатъчно количества, което пък води след себе си и висока цена. И така, когато наторим по-малко, добивите падат с около 20 процента.
- Бихте ли обяснили, как ще се отрази на сектора коалиционното споразумение между управляващите партии да бъде наложен таван на плащанията?
Във всеки един регион най-често големите производители диктуват, какъв ще бъде размерът на рентите. Да вземем едно стопанство с 40 хиляди декара земя. По 30 лева субсидия на декар прави милион и двеста хиляди, или 600 хиляди евро. Ако им сложат таван от 100 хиляди евро, това означава по-малко финансови средства в големите производители. А когато големите намалят рентите, това ще се отрази и на пазара.
- Какво очаквате от новия министър на земеделието?
В момента се работи върху Стратегическия план. Това, което очакваме, и знаем, че ще случи са тези тавани. Въпросът е дали ще се приспадат разходите за заплати и осигуровки, тъй като има места, където се злоупотребява и се надуват изкуствено заплатите.
Общата селскостопанска политика през новия период (2023-2027 г.) ще е по-тежка за земеделските производители, в сравнение с тази до сега. Ще има нови изисквания за въглеродно неутрално земеделие, за намаляване на торенето и препаратите с около 20-25 процента. Ако това се случи, ще доведе до по-ниски добиви. И всичко това ще се отрази на рентите, а от тях зависи и цената на земеделската земя.
Коментирайте
1 USD = 1.83147 BGN
1 GBP = 2.2841 BGN
1 CHF = 2.01549 BGN
